Recombinant Property in east European Capitalism, / Наука / Хуманитарни науки / Социология

Здрасти!

Наскоро ми се наложи да да прегледам проблема икономика-социология, та покрай това се и сетих за НАЙ-СДУХАНИЯ КЛУБ в българския уеб ;)); Та да не го сдухаме съвсем, ще се опитам да ти отговоря :о).

Струва ми се че дисциплинарните различия 'икономика'- 'икономическа социология', те не се коренят в претенциите на едната или другата дисциплина да монополизира и да предложи 'правилното обяснение' на феномена 'пазар', а в 'профила' техния интерес. Разликата не е и в така наречената опозиция 'чисти модели'-'мръсни ръце', която, сдухана enough беше [e] доста популярна :(. С други думи, икономиката и социологията имат доста различни 'мотиви' за заниманията си с пазара, което води до различни [практически] цели и съответно - инструментариум.

Нека не се заблуждаваме - ако ще си говорим за дисциплнарни различия, що се отнася до икономиката, пазарът е второстепенен феномен, (ако я мислим през ключовите характеристики на предмета и; това че резултатите от това изследване дават основание на повечето икономисти да твърдят that the markets are good е друг въпрос):
Пазарът е частен случай на манифестиране на проблемите, които вълнуват икономиста - а именно 'принципите, на базата на които актьорите координират задоволяването на нуждите си, разпределяйки ресурсите в обществото в условията на дефицит' [bingo - предмет на икономиката!]. На нормален език това означава че икономиката предлага приннципи и модели обясняващи как работи координирането на 3 основни проблема - какво и колко, как и за кого се произвежда.

С други думи, ултимативната цел на икономиката е да изолира принципите на базата на които се координират тези дейности. Това обяснява и интереса им към пазара, т.к. именно това е средата, която позволява тези 'сили' да се видят особено ясно. НО: самите икономисти правят доста елементарната, но необходима дистинкция 'икономически сили'-'пазарни сили'. 'Икономическите сили' са именно вапросните базисни безлични принципи на взаимната координация и те присъстват/работят винаги и във всяко общество. Но, също така, икономистите признават, че начина по който въпросните икономически сили ще се разгърнат и ще действат на практика [превръщайки се в 'пазарни сили'] в огромна степен зависи от купчина външни променливи, които създават условията за наличие-неналичие на пазар.

(За да не ходим много далеч - една толкова фундаментална предпоставка за функционирането на пазарите, каквато е наличието на права на собственост по никакав начин не е саморазбиращ се естествен продукт на 'пазарните сили', а си е 'чиста' проба политически процес.)

Конфликта между дисциплините, доколкото го има според мен се корени в неконтролираното екстраполиране на базисните икономически презумпции върху 'съседни феномени'. Наистина, те създават много мощна рамка и убеждението че можеш дя обасниш всичко с тези понятия е огромно, но незащитимо! (така както един икономист може да вижда навсякъде около себе си utility, price, opportunity costs etc., един музикант може да вижда [чува] само музика и толкова :).

От страна на социологията пък, конфликта се произвежда от снизхождението, което 'някои' социолози изпитват към софистицираните икономически модели, без да си направят труда да оценят силата им в рамките на техните собствени ограничения.

Ако си послужим с елементарна аналогия, можем да разглеждаме икономиката като обсебена с кръвоносната система при живите организми :) - тя знае всичко за перфектната кръвоносна система, има доста добра представа при какви условия кръвносната система функционира нормално и при какви условия се скапва. Но фокуса на интереса й си остава именно тази система и всичко външно се разглезжда или като шум, и има смисъл само доколкото има отношение към кръвоносната система. Кофти икономиката се появява, когато предпоставките за нормално функциониране на кръвоносната система почнат да се прилагат към костната структура или към мозъка. Несъмнено, в повечето случаи подобно отношение ще работи, но също така в повечето случаи ще си е everyday thinking или чист късмет.

За социолозите, от друга страна кръвоносната или отделителната система, или квото там, биха били феномени от един и същ порядък :). Интересът към кръвоносната система би бил диктуван от конкретната ситуация в която въпросния жив организъм се намира :). Кофти социологията би игнорирала предпоставките за оптимална работа на кръвоносната система като 'едностранчиви' или не достатъчно контекстуализирани.

Накратко, струва ми се че няма основания за опасение че едната или другата дисциплина размътва главите на верните поданници на 'противниковата'. Но вярвам че ограниченията им трябва да се удържат, щото иначе става беля, т.е. стига се до неадекватни решения и политики.

Очевидно е че повечето ни институции не функционират по начин който може да се нарече 'икономически ефективен'. Именно поради дисциплинарните ограничения на икономиката (а не поради тъпота!), икономистите рядко могат да кажат нещо повече от това че 'ценностите и нормите' имат роля и влияят на начина по който функционират пазарите. Но инструментариума на икономиката не позволява да се контролират тези 'влияния'. В най-добрия случай те биват включвани като допълнителни променливи в съответните теории и модели.

Социолозите, от своя страна нямат амбицията да се направят на по-отворени и да докажат че разбират пазара по-добре от икономистите, но техният интерес към него е като към ['само още един'] динамичен феномен, конституирането на който е опосредено от голям брой взаимодействащи (или взаимопречещи си :)) си социални структури.
Ето защо великите икономисти или не са само икономисти, а отиват по-далеч, квалифицирайки се, например, до социолози :)) (маркс), или са феноменално прецизни в удържането на ограниченията на предмета и подхода си (Шумпетер [et all., но той ми е любимия :)] :)). (Да не забравяме и стария Вебер :)) - както казва Гемето - 'мислещите юристи са социолози' :)). да се готвят икономистите :)).)

(за да не си помисли някой че се присъединявам към хора на самовлюбените нещастници от нЕкои социологически катедри, подчертавам че не съм имал никакво намерение да омаловажавам потенциала на икономиката - това е сфера на експертност, която изисква дисциплина, организация и интелект непосилни за повечето хуманитари :)); просто трябва да се внимава къде, защо и как мислим икономически :)

Чао!