Селяните в София / Градове / София

Заселването в столицата е ограничено през месец юли 1942 г. с „Наредба за предотвратяване на жилищната криза в София". Член 1 от нея изрично казва: „Забранява се заселването в гр. София и записването на нови софийски жители." Това не се отнася до лица, назначени в София на държавна, общинска или друга служба на публичната власт. Временно пребиваване е възможно с полицейско разрешение в случай на болест, гостуване или командировка. Изключение се прави за учащите. Предвидено е и принудително сгъстяване на живеещите в София: собственикът на свободно жилищно помещение е длъжен да го даде под наем, и то само за жилищни нужди.

По-късно жилищната площ, която едно семейство може да заема, е ограничена: на двама души - една стая; на едно семейство, домакинство или на отделните им членове - не повече от едно жилище в Столична голяма община.

Същата материя е разработена още веднъж, този път по-подробно и по-прецизно, в края на следващата 1943 г. с „Наредба за временно облекчение на жилищната криза и за запазване общественото спокойствие и сигурност в София". Тук е повторена забраната за заселване в столицата и са изброени изключенията от това правило: назначените на държавна служба със заповед на министър, собствениците на имоти в София, сключилите брак с жител на града, болните и възрастните роднини на софиянци и при определени условия бившите софийски жители. По-подробно е регламентирана и възможността за разрешаване на временно пребиваване в града. Глава трета от наредбата се отнася до случаите и начините на „отнемане правото на софийски жители", което означава изселване от София.

Наредбата е изменена през март 1945 г. и през февруари 1947 г., като се запазва същността й. Главното е, че се разширяват възможностите за временно пребиваване на работници и се дава право на министъра на вътрешните работи „по изключение" да предоставя жителство на лица, неотговарящи на условията в наредбата, „когато заселването им в София се налага от много важни стопански, културни или обществени съображения". Наред с това от есента на 1944 г. въпросите, свързани с придобиването, наемането и отдаването под наем на жилища, са отделени в „Наредба-закон за уреждане на жилищния въпрос", засягаща Голяма София и селата Малашевци и Орландовци. С нея се затвърждава правилото, че право на жилище в София имат гражданите, които имат право и на софийско жителство. Същевременно някои категории лица (болните роднини за гледане, сключилите брак със софийски жители, и др.), могат да получат софийско жителство само ако не претендират за жилище.

Наредбата от 1943 г. остава в сила до март 1955 г., когато е отменена, по-право заменена, от „Наредба за временно ограничаване приемането на нови жители в градовете София, Пловдив, Сталин (дн. Варна), Бургас и Русе".

На следващата година действието й се разпространява върху Стара Загора и Плевен. Тя от своя страна е допълнена от постановление № 76 на Министерския съвет от май 1962 г. „За установяване на по-добър ред по приемането на нови жители в столицата" и заменена през 1966 г. с „Наредба за временно ограничаване приемането на нови жители в големите градове и някои други населени места". С постановление № 112 на Министерския съвет от ноември 1974 г. е одобрена „Наредба за временно ограничаване приемането на нови жители в градовете", която остава последната от тази поредица. Това е не само най-дълго действалата, но и най-детайлната наредба от този род. Тя е отменена с Указ № 51 от 7 август 1990 г. на Председателя (Президента) на Републиката...............................