10 декември 1943 г. - смешна история / Градове / София

Бомбите над София взеха 2477 жертви
Въздушните удари на САЩ и Англия над столицата ни през 1943-1944 г. сринаха мита за "символичната война", наложен от Богдан-Филовото правителство

Ст. н. стр. II ст. Николай Котев
Когато на 13 декември 1941 г. българското Народно събрание обявява символична война на Великобритания и САЩ, никой от управляващите не е предполагал, че тя скоро ще се превърне в жестока реалност. Обратът във войната през 1943 г. позволява на авиацията на САЩ и Англия, базирана в Южна Италия, да извършва допълнителни стратегически операции върху германските съюзници, сред които е и Царство България. Първото въздушно нападение над българската столица е направено на 14 ноември 1943 г. от 91 бомбардировача B-25 "Митчел". Те хвърлят бомби с общо тегло 141 т. Разрушени са 47 сгради и постройки, а необитаеми стават 129. Убити са 59 граждански и военни лица, а ранени - 128. На 24 ноември 1943 г. следва нов удар, извършен от 60 бомбардировача B-24. В района на Централна гара са разрушени 87 жилища и постройки, петима са убити, а 29 граждански и военни лица - ранени. Загубите на съюзниците от свалените екипажи на 4-те американски самолета във въздушното пространство над София и на 12-те американски самолета по обратния им път към своите авиобази в Южна Италия възлизат на не по-малко от 60 души. След завършването на Техеранската конференция на ръководителите на САЩ, Великобритания и СССР, през декември 1943 г., англо-американската стратегическа авиация продължава своите въздушни удари върху българската столица. За 10 дни провежда три въздушни бомбардировки - на 10, 20 и 30 декември 1943 г. Първото за месеца нападение е извършено от 120 самолета. На подстъпите към София то е разпръснато от българските и германските изтребители. Само 40 британски и американски изтребителя успяват да навлязат във въздушното пространство над София и хвърлят около 90 бомби в района на кварталите "Хаджи Димитър", "Индустриален", Централна гара, "Малашевци" и "Военна рампа". Други 90 поразяват летище Враждебна и селата край него. При бомбардировката са убити 11 души. Едно от най-крупните по своите резултати въздушни нападения - на британско-американската авиация върху София, е извършено на 20 декември 1943 г. Успелите да преминат различните сектори на отбранителния обръч на германската и българската изтребителна авиация британски и американски бомбардировачи напълно разрушават 113 сгради и прекъсват релсовия път на околовръстната жп линия. Убити са 64 души, 93 - са ранени. Дневна бомбардировка на района на софийския централен жп възел е извършена на 30 декември 1943 г. При нея са убити около 70 души. На 10 януари 1944 г. София преживява ужасите на особено тежка бомбардировка. Тя е извършена последователно през деня от американски, а през нощта - от британски самолети. По време на този изпълнен за първи път срещу територията на Царство България "двоен" удар се използват диполни отражатели във вид на станиолови ленти за създаването на смущения в работата на германските радари, разположени около с. Чибаовци, Софийско, гр. Хисар, с. Деветаки, Ловешко. Убити са около 750 цивилни и военни лица, ранени са близо 700 души. Напълно разрушени са 463 сгради, други 472 стават негодни за обитаване. В хода на пробива на германската и българската противовъздушна отбрана непосредствено във въздушното пространство над София са свалени на земята 12 американски бомбардировача и 6 изтребителя. В базите в Италия не се завръщат от полет 31 бомбардировача и изтребителя. Така американците, които са убити или пленени, са около 200-250 души. Българската страна губи два изтребителя "Месершмид". След близо 40-дневна пауза, предизвикана от тайните преговори за примирие между българското правителство и съюзническото военно командване, на 16 март 1944 г. е проведена нощна атака от британска тактическа бомбардировъчна група. Тя спуска върху централната част на столицата около 4000 запалителни магнезиеви бомби, предизвикали над 70 пожара. През нощта следва втори удар по цели в района на централна жп гара и в района на кв. "Лозенец". Разрушени са 45 и засегнати са 13 сгради и постройки, като жертвите се изчисляват на 19 убити и 76 ранени граждански и военни лица. Въздушно нападение се извършва и през нощта на 24-и срещу 25 март 1944 г. Главен обект на атаката е царският дворец във Врана. Две бомбардировки в столицата са извършени през нощта на 29 март 1944 г. и през деня на 30 март 1944 г. На летище Враждебна е улучен изтребителят Месершмит-109. Убити са 139 граждани и военнослужещи, разрушени или опожарени са 3575 сгради - жилищни и административни. Последното въздушно нападение върху София е направено на 17 април 1944 г. Убити са около 120 и ранени 76 души. Въздушните удари над София са сравнително скромни по своите военни резултати, ако се сравнят с тези над Германия и дори Румъния. Но за мащабите на Царство България и при нейните възможности за водене на война понесените от страната ни жертви не са никак малки. Военно-политическият и психологически ефект е огромен. Тези бомбардировки унищожават лансираната през 1941 г. фалшива и недалновидна теза на Богдан-Филовото правителство за "символична война" срещу САЩ и Англия.