Как смятате, че проблемът с помиярите би бил решен най-ефикасно?

Ами, както обичам да казвам, с малки камъчета да обърнем танка на врага. Например:
1 Да пазим София чиста, в случая - от хранителни отпадъци и хартийки от банички. Отговорник: фирмите които чистят града.
2 Да спрем да хвърляме парчета от банички, сандвичи, пица и подобни вкусни нещица на кучетата покрай заведенията. Отговорник: хората които съзнателно или не си купуват по две закуски при положение, че им се яде една.

Редактирано от ДъpвeнФилocoф на 17.02.03 17:25.

Първо трябва да бъдат отстранени лумпенизираните куче-защитници. След тях и корумпираните общинари. Едва след това проблемът може да бъде решен по единствения ефикасен начин.

На който не му изнася, да се изнася

Забрави при наличието на толкова асоциално настроени индивиди в големото ни село.

На който не му изнася, да се изнася

Което си е вярно - вярно си е.

Така погледнато ще се реши ли някога промлема? Защото от времето когато писах

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз не вярвам да мръдне и занапрез. Защото всичко си е до сбъркания ни манталитет. Съвестните и отговорни хора потъват бавно в блатото на изкривените ценности.

На който не му изнася, да се изнася

Мейджър май си прав че първо трябва да се реши проблема с откачените природозащитници. Сещам се за един стар пример...
Някога в двора на института където работеше баща ми обитаваше една малка глутница - няколко поколения помярчета... Лошо не вършиха, от време на време стряскаха невинните посетители, но иначе нещата вървяха нормално. Докато в един прекрасен ден едно от псетата не изпохапа доста неприятно лелката която ги хранеше. Лелката я закърпиха, тук таме и сложиха някой шев, а баща ми взе превантивни мерки, нахранвайки помиярчетата с кремвирши подправени със сублимат. Мъжката половина на персонала почерпи по въпроса и дружно каза едно браво. Женската половина обаче, начело с въпросната лелка нададе вой до небесата. Странно би трябвало да си вземат някаква поука, но уви...
И накрая... Как се реши проблема в квартала ми (малка история за еволюцията)
В началото бяха котките и лятото устройваха серенади по прозореца ми. Понасяше се горе долу, само да не зучеше като бебешки плач... гррр понякога тръпки ме побиваха.
След това дойдоха помиярите и изядоха котките. Вечер почна да става опасно.
След това дойдоха мутрите и като се напиеха вечер стреляха по кучетата. Не съм чул за невинни жертви, само дето беше малко изнервящо след полунощ. Кучетата сериозно намаляха.
Накрая така и не разбрах какво стана с мутрите, но в момента и 3-те форми на живод водят мирно съжителство - май се е получило някакво екологично равновесие. Котките отново се появиха ама сега си кротуват, помиярите от време на време лаят по хората, а мутрите... май еволюираха до някаква по-разумна форма на живот

Алкохола е враг на човека, но бог е казал: "Обичай врага си!"

рискуваш да те погнат като особено опасен душманин на беззащитните животинки.
А онази лелка колко пъти трябваше да я наръфат помиярите, че да и дойде акълът в главата. С такова болно мислене няма оправия, братче!

На който не му изнася, да се изнася

Лошото е, че е толкова изпълнимо, колкото и да върнем виетнамците. Те си знаеха...