|
Това да ви звучи познато?
СИНДРОМ НА “ИЗПЕПЕЛЯВАНЕТО”(НА ПРЕГАРЯНЕТО)
(BURN-OUT SYNDROMЕ)
Синдромът на изпепеляването е описан за пръв път от американският психоаналитик Фройнденбергер (Freundenberger) през 1974г.
ОПИСАНИЕ: Синдром, характеризиращ се с емоционално и телесно изчерпване, придружено от усещане за неефективност в работата и пълна дезентиресираност.
Какви са предупредителните сигнали?
· Нежелание за отиване на работа
· Липса на интерес към работата
· Преумора при изпълнение на обичайните задължения
· Чувство на отчуждение
· Усещане на живота като тежко бреме
· Преобладаване на отрицателни емоции
· Раздразнителност, несъсредоточеност и нетърпимост към околните
· Често боледуване без видими причини
· Мисли за бягство и/ или самоубийство
СИМПТОМИТЕ НАЙ-ОБЩО СЕ РАЗДЕЛЯТ НА :
Ш ФИЗИЧЕСКО ИЗЧЕРПВАНЕ: ЛИПСА НА ЕНЕРГИЯ, ХРОНИЧНО ЧУВСТВО НА УМОРА, СЛАБОСТ, НАМАЛЕНА РЕЗИСТЕНТНОСТ КЪМ ЗАБОЛЯВАНИЯ, ЧЕСТО ГЛАВОБОЛИЕ, МУСКУЛНО НАПРЕЖЕНИЕ, БОЛКИ В ГЪРБА, БЕЗСЪНИЕ, РАЗНООБРАЗНИ СОМАТИЧНИ ОПЛАКВАНИЯ.
Ш ЕМОЦИОНАЛНО ИЗЧЕРПВАНЕ: ДЕПРЕСИВНОСТ, ЧУВСТВО НА БЕЗНАДЕЖДНОСТ, БЕЗПОМОЩНОСТ ЗА СПРАВЯНЕ, НАПРЕГНАТОСТ, ПОВИШЕНА КОНФЛИКТНОСТ, ЧЕСТИ НЕГАТИВНИ АФЕКТИВНИ РЕАКЦИИ.
Ш ПРОЯВИ НА УМСТВЕНО ИЗЧЕРПВАНЕ С НИСКА ОЦЕНКА НА СЕБЕРЕАЛИЗАЦИЯТА, НЕЗАДОВОЛЕНОСТ ОТ РАБОТАТА И ЖИВОТА КАТО ЦЯЛО.
Наблюдава се предимно при хора, упражняващи социални, помагащи професии :
- персонал, обслужващ тежко болни и възрастни хора,
-социални работници, психотерапевти, учители, но и
- хора (най-често – семейни членове), които полагат продължителни грижи за тежко болни
v Бърнаут се засилва при условия на свръхпредлагане на хора със социални професии и съкращаване на средствата в социалната сфера.
ЕПИДЕМИОЛОГИЧНИ ДАННИ:
30-40% от медицинските служители са засегнати от синдрома (Handerson)
v високо роскова група са лицата, които се грижат за хронично, неизлечимо болни и умиращи.
РИСКОВИ ФАКТОРИ:
1. Характер на дейността в здравното заведение : наличие/ респ. липса на ефективни средства за мотивация на персонала); липса на терапевтичен резултат, работа с тежко и терминално болни.
2. Организация на работната среда, която води до :
o пренатоварване на едно лице с прекомерно много задължения без възможност за ползване на кратка почивка;
o пренебрегване нуждите на пациентите в полза на административни, бюрократични и финансови съображения;
o липса на обучение и ориентираност в спецификата на работата;
o неадекватно лидерство и неадекватна супервизия;
o липса на контрол и заинтересованост от страна на ръководството;
o липса на социално взаимодействие и взаимна подкрепа сред персонала;
o натоварване на един и същи служител предимно с много трудни пациенти;
o пропиляване на извънредно много време в администриране, попълване на излишни документи, без полза за някого ;
o недостатъчно развита мрежа за социална подкрепа в службата;
o слаба перспектива за израстване в професията;
o ограничена автономност, недостатъчна яснота при дефиниране на задълженията;
o ограничаване на желанието и възможностите за внедряване на новости;
o липса на физически конфорт и др.
3. Личностни качества като тревожност, перфекционизъм,
прекомерна взискателност към себе си, поставяне на
нереалистични цели, ниска себеоценка, затвореност.
ПРОФИЛАКТИКА НА СИНДРОМА
Три нива при провеждане на профилактиката:
1. Работа с отделния индивид ( супервизори);
2. Работа по структура на ролите и екипите (с целия състав) ;
3. Организационно равнище на профилактичните мерки
( администрация, мениджър, всички участници).
Ш НЕПОСРЕДСТВЕНИ ПРАКТИЧЕСКИ МЕРКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ВЪЗНИКВАНЕТО НА СИНДРОМА ПРИ ЗАСТРАШЕНИТЕ:
· намаляване на изискванията в разумна степен
· осигуряване на възможности за обучение, насочено към повишаване на ефективността в служебната дейност;
· обучение в стратегии за справяне и предварителна психологична подготовка на новопостъпилите
· периодичен контрол за измерване на опасността от настъпване на бърнаут сред персонала чрез въпросници.
ПСИХОТЕРАПЕВТИЧНИ ИНТЕРВЕНЦИИ В МЕДИЦИНАТА
Психотерапията (П) е метод, използван още от медицината на древността.
П е метод за психологично въздействие, насочено към:
Ш + повлияване на психичното и телесното функциониране;
Ш мобилизиране на индивида за овладяване на контрола върху аза
Ш създаване и укрепване на адекватни модели на поведение
Ш разрешаване на интрапсихични и междуличностни конфликти
Ш адекватен контрол в социалното общуване и пр.
v П е метод за работа с пациенти, който цели да им помогне да осмислят, модифицират, променят или отслабят действието на фактори, пречещи на житейската им ефективност.
· Видове П (според реципиента) :
индивидуална, групова, семейна
ПСИХОТЕРАПЕВТИЧНИ ПОДХОДИ, ПРИЛОЖИМИ В ОБЩАТА МЕДИЦИНСКА ПРАКТИКА
Форми на подкрепяща П, приложими при всички условия , които могат да се прилагат от всяка мед.сестра и всеки лекар.
1.Успокояващо психотерапевтично въздействие на срещата лекар / пациент, медицинска сестра /пациент (усещане за сигурност от “лекарството – лечител “- Балинт ).
Най-обща форма на П – постига се с професионално отношение, приспособено към индивидуалните потребности и състоянието на конкретния Б.
2.Създаване на психотерапевтична среда – цялостна атмосфера на доверие, подкрепа, сигурност, емпатични отношения , създавани в едно отделение (преди всичко от мед.сестрите).
3.Активно слушане – възможност пациента да сподели не
само оплакванията си, но да изрази своите мисли, чувства, постигайки редуциране на напрежението (психокатарзис – душевно пречистване).
4.Вентилация на емоциите – възможност за свободно изразяване на емоции – негативни (гняв, неодобрение, фрустрация) или неприемливи (срам, вина). Възможността да се изразят напиращите чувства е също форма на психокатарзис и води до облекчение, стига споделеното да не бъде посрещнато с порицание, насмешка …
5.Съветване – сестрата е компетентна да дава съвети за поведението, свързани с правилното обгрижване и намаляване на страданието.
6. Специални техники за интервюиране:
· използвайте изказвания, които поощряват пациента да говори ;
· проявявайте емпатия, опитвайте се да разберете какво чувства и мисли болния;
· позволявайте на пациента да изразява емоциите си ( плач, гняв, мъка);
· не успокоявайте пациента прибързано.
Значимата роля на мед.сестрата за прилагането на индивидуален подход към болния и по-доброто разбиране на неговите потребности !
ПСИХОТЕРАПЕВТИЧНИ ТЕХНИКИ, В КОИТО СЕСТРИТЕ МОГАТ ДА УЧАСТВАТ
Това са групови психотерапевтични техники от две нива:
Първо ниво : “болнична общност” (Ritter). Отнася се до психологичния климат в отделението и ролята на сестрата
за създаването на подходяща атмосфера – осъществяване
на различни програми.
Второ ниво: групови срещи между сестрите и пациентите,
които имат терапевтична цел. Дискутират се предварително набелязани теми: подобряване на обстановката, разрешаване на възникнали конфликти между пациентите или пациент/ болничен персонал и т.н.
ПСИХОТЕРАПЕВТИЧНИ ТЕХНИКИ, В КОИТО СЕСТРИТЕ МОГАТ ДА УЧАСТВАТ след допълнително специално обучение
1.Терапия чрез психомоторика – за деца от най-ранна детска възраст до първите класове на училищната възраст.
2. Театър на животните – темите са подбрани съобразно нуждите за отреагирване на отделните участници.
3. Автогенен тренинг – обучение за пълна телесна релаксация.
4. Форми на културтерапия, музикотерапия, библиотерапия, арттерапия, занимателна терапия.
ПСИХОХИГИЕНА, ПСИХОПРОФИЛАКТИКА И СОЦИАЛНА РЕХАБИЛИТАЦИЯ
ПСИХОХИГИЕНА – изучава и организира условията, които запазват и укрепват психичното здраве на отделната личност и обществото.
ПСИХОПРОФИЛАКТИКА – внимание към застрашените от развитие на психични заболявания лица.
Психохигиенните мерки за укрепване на психичното здраве по същество са психопрофилактични, тъй като същевременно предпазват от появата на психични разстройства.
ПСИХОПРОФИЛАКТИКА – 3 вида:
1.Първична – има за цел да предотврати възникването на болестни нарушения
2.Вторична – обхваща ранната диагноза и ефективното лечение. Целта й е да намали продължителността на боледуването и да предотврати рецидиви и усложнения.
3.Третична – обхваща мерките, насочени към избягване инвалидизирането на болния, намаляване на психосоциалните последици от заболяването.
РЕХАБИЛИТАЦИЯ (ресоциализация)- мерки за предпазване от рецидиви на заболяването, корекция на резидуални болестни явления и съдействие в трудово-социалното адаптиране на болните. Използат се различни форми на сомато-психо и социотерапия.
ПСИХИЧНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ НА БОЛНИЯ ПО ВРЕМЕ НА БОЛНИЧЕН ПРЕСТОЙ
Психичното реагиране по време на болничен престой условно се дели на два етапа (М. Ачкова):
1. Етап на доминиране на сетивните спътници на болестта – болка и телесен дискомфорт – и произтичащите от това емоционални преживявания на страх и тревожно очакване ( неизвестност по отношение на характера и изхода на заболяването, предстоящи изследвания и манипулации).
2. Етап на организиране на волята и психичните сили на личността – след достигане на диагностична яснота (необходимо е да се издържи на болката, страданието, интервенциите, неблагоприятната прогноза , да се реорганизира стила на живот и т.н.).
Психичните преживявания на боледуващите са в зависимост от:
- личността на болния;
- възрастта ;
- социалния статус;
- контрол върху стреса ;
- наличие на адаптивни поведенчески модели за справяне;
- подкрепяща среда и др.
ДЕТЕТО КАТО ПАЦИЕНТ
v До 3 годишна възраст – няма представа за болестта
v До 5 – 6 годишна възраст – няма изградена представа за смъртта
Личността на лекаря се възприема като нещо чуждо, плашещо, свързано по някакъв начин с болката.
Майката е обекта на безусловно доверие, в което детето се вкопчва.
Някои деца изживяват болката и дискомфорта като наказание за това, че не са били послушни, още повече ако се наложи постъпване в болница, където детето се чувства изоставено, виновно и самотно.
v Между 7 и 11 години децата са “по- лесни” пациенти. Те вече разбират
същността на понятието болест и ролята на медицинския екип.
v В периода на пубертета хронично болните са много труден контингент.
Характерните за тази възраст отрицание и протест се проявяват и по отношение на болестта и лечението ( диабетно болни нарушават диетата, отказват инсулина, практикуват забранени спортове и др.).
Изключителна ранимост особено в тази възраст по отношение на мутилации (обезобразяващи белези, загуба на част от крайници, нарушена походка и др.) Вродените дефекти се приемат по-лесно от придобитите. Няма го преживяването на загуба.
Възможно е подрастващите, които се избягват от връстниците поради такива причини, да се чувстват по-добре в болницата. Стигмата на болестта!
ВЪЗРАСТНИЯТ КАТО ПАЦИЕНТ
Обслужването е трудно поради : промените във физическите и психичните способности на стария човек; поради полиморбидността, нуждата от повече търпение и др.
“Грижата за възрастните е пробният камък не само за професионализма, но и за хуманността на персонала” ( М.Ачкова).
Подобни теми:
Бъбречен Нефрит
Длъжностни характеристики на социалния работник
Тревожността в старческа възраст
Хромозомни болести
Работоспособност
|
[