Как да подкрепим сестрите в Либия? / Градове / Смолян

Дайте идея или мнение по темата. Така можем да изразим нашата съпричастност и да не останем равнодушни! Могат ли да победят трикольорните лентички, знамената, гайдите, вярата и надеждата в една битка, която вече осем години изглежда обречена - пише Исак Гозес. През всичките дни на това неспиращо "Не сте сами" имаше и хора, обладани от скептицизъм, недоверие и безразличие. Късно е, казваха те. Или: така нищо няма да постигнете. Вечното нашенско сеирджийство.
Късно или не, това все пак трябваше да стане. И много по-достойно е да правим нещо, отколкото кротко да чакаме и мълчим като агнета пред заколение. Много стана вече изгубеното време.
Българите трудно се събират за нещо, в което се съмняват или не му вярват. В петък макар и за малко, макар и духовно, човешките морета, скупчени на двата площада в центъра на София, се обединиха. На една сцена се събраха, за да пеят в един глас хора, които иначе откровено не се долюбват. Шест религии казаха една молитва. "Не сте сами" не е лозунг. Нито безкрайното "Свобода, свобода, свобода". Тези свещени думи са вик, изтръгнат от сърцата на милиони българи. Вопъл, но не на отчаянието и примирението, а на надеждата, на справедливостта. 30 000 - хора, толкова различни, толкова непознати, бяха заедно, пяха и плачеха с вярата, че скоро един кошмар ще свърши. 30 000. Толкова много. И странно, между тях вампири и мишоци нямаше. Нито един.