нови хави от Шею?

Мартенска хаво 2002г.

Марта влезе ли, слонце заякне,
ягънце бляйне - котенце мякне;
бабульки в гибрьона пак са разшават,
пилета пясни в баирян запяват.

По- рано са совне и по-геч са моркне,
скитасаиш пчела от кошерън форкне.
Всичко са готви от порс да излиза
и Кралък ша сменя бялана риза.

И в рейсън гльодаш, по-млогу пътуват,
сяме и разсад людесе купуват.
По - рядчиш са дума "скопо" и "криза"
и старец болнав на потян излиза.

Дечинки закичват червенко, бялко,
умут са възвраща малко по малко.
Овцене находат тув там тревица,
мотнаса вода в дерене оттица.

Сайбияна тъй отредил на людесе,
за всяко вряме броил е денесе.
А най-важно след тьожката зима,
за много люде пак Марта да има.

Ех тоя Шею бре! Да му проводиш специални поздрави от мен...
я галиба ша довадувам нах края на месеца. Ша рукна от мегдана ага са довлека:)

Ехе рюкай по ячко да та чуеме и ние със сикрет боя и ний ша да си дойдем за Баба Марта
Може да организираме клубна среща някъде из кръчмите,а?

Сос ма караш майчинко....

Ето Ви ги:

Монолог на Жулиета от Дуньово

Ага та видям все ми прималива.
От баирян ти са вращаш с твар дърва.
И криям са зад уйкована слива,
и руках та, пък ти са ни узва.

Със солзи торчам в кьошкян да са мушна,
поплаквам си на две, на три.
Страх ма е бубайко да не слуша,
чи може келян пак да му възври.

С бубайка ти наплетаха са здраво,
попоржиха жихан мильлеть.
На вашен жинс и коте са не дава!
Каков е соя пусти мой късметь!

И солзисе във гришкаса ми капят.
С рапта ма залисват, със изметь.
От сяя пусти таткови хасапя
животяс ми е бално и изеть!

Налята ма да идам във баирян
и там да пийна от шишица сач!
Умутас ми за тебе ма възпира,
скондапцвам и удривам го на плач.

- Къде си, мой Ромео, мой Иване!
Стъптала съм в ногисе грях и срам.
Кривачка душа в мене да остане
и нея тебе я ще да я дам!

Златко ша познайш ли редактора...

Ееее, това за моските:
Монолог на Ромео от Дуньово
/ни ще и лаф/

В очисе ми си вляла като сушка,
сърцесо ми са свило на тукмак.
Споменам ли твойта бяла гушка
отсицат са ногисе от мерак.

С мулено в баирян ако ида,
брадвана удривам хавая.
Надвечер дали ша да та видя,
дали ша мога пак да заспям я.

На скалана на плявняна са драпнах,
надзирам са нах вашиян килер.
Две-три залоги от вечерана хапнах
и чакам цала нощ от теб хабер.

В нидяля ненауздав та скитасах,
в коритоно са копеше... примрях.
От скалана са сяйнах и са праснах;
чабуджак ма втресе... заболях.

Зьо ли щиш ма любе Жулието!
(Тъй та корстих - да си Рада ти)
За смях съм станал вейке на людете
и нящо в коремъс ма "върти".

И Дуньово ми мяса на Верона.
Сокакън ми са гльода като Рай.
И драга ми е шипкана, дерьона,
пък балносо... дали ша има край!

Зьо ли ма щиш Радо - Жулието?
Дъли да та грабна вечерос!
Със теб през две села и в трето,
или...воже ша си турям на вратос!

КОМПЮТЪР

Слушам вчера как кара са снахона,
беше походила по махалона.
Синон я слуша, а пък та наряда:
-На гости у Иванка бяхме в сряда.
Какъв компютър купили на Сашко,
а нашето дете е сиромашко!
Баща ти да помогне - наем взима
и Митето компютър да си има.
Без чужд език, компютър в наше време
никой за нищо няма да те вземе.
Какво да правим, пак парици сбрахме.
Със бабана бая си поговяхме.
С'га гльодам дятено нахвон не хойка
и втасва са да нема даже тройка.
Компютърън е дяволска машина.
Лю дума Митко с люде от чужбина.
Със чукане по копкине си писват
и вика някви даже са бендисват.
С компютърън какво ли са ни прави.
Гльодах с компютъре дойот и крави.
Пък телефончек - в жобана го носи,
чак от Америка адно го троси.
Какви машини сториха людесе
пък ние още фириме овцесе!
И колко рабти дето ги не знайме,
то от пенсия до пенсия живяйме.
Слушам - думат за войнана във Ирак.
И война с компютъря са прави пак.
То самолетене компютър кара
и бомби пуска, мамата му стара!
Ех, аратлик, май рано са родихме.
Дваминаса до трети клас учихме.
Техники, компютре, "гола мода"...
Нам са падна само да са гльода!...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пак съм я
От соя Шею няма оттърваване

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

МЕРАК

С магаре старец въз баирян торна,
да си докара за зимоска борна.
Магаренцено стипа си польочка, да носи старец му дохода льочко.
И нагоре нема никаков изеть,
старецан със дрипи е шейсе и петь.
Пък топло е. Мириса на борика
и старецан си някво тананика.
Излязаха в баиран със черноци,
в сраде баир - ливадка с храсталоци.
Баш на среде картолеста ливадка
скитаса той разпьоната палатка.
До нея там на шарено одеяло
бозиняво женско са простряло
и до нега друго близо до плетон
само с адин партальчек на гъзон;
нагоре - бяло, бяло като мляко...
Бре, старецън са сакълдиса яко.
Погльоднаха. Без никак да хми пука
адноно са навдига и го рюка:
- Ела тук, дядо, хора не ядеме,
полегнали сме, тука се печеме!
Раздумаха са за деца за внуци,
пък той ги гльода - гропали силюци...
"Ех, младос, младос!" на акъл си вика,
кога бе то мома да разцирика.
То пуста старост борже та находа,
дохода време само да са гльода.
Час два са въртя и във пет са ворна,
не караше ни дърва ни борна.
Мврак, мерак последен ти умираш,
вмерачваш старци - бабици нервираш!...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите