Вярваш ми ...нали ?!Искрено се надявам....искрено!!!

Ще ти разкажа една история-легендата за Пигмалион. Той бил скулптур и веднъж създал от камък статуя на чудно красива жена,кръстил я Галатея. Тя била толкова красива,че той се влюбил в нея и помолил боговете да й вдъхнат живот. Така и станало. Галатея оживяла и убила Пигмалион с нож. Затова си мисля,че Галатея не може да обича.

Да ,такова е преданието -неотдавна един сладкодумец ми го разказа.
Но аз съм Галатея-и живея в 21 век.Значи ли ,че заради това древно предание никой няма да се реши да опита да ме обича и да бъде обичан от мен?!

Аз те обичам, мани ги тия легенди, те са за хора,които вярват в тях, а пък ние трябва да вярваме в реалните неща от живота-любов, омраза, страх, смелост, вяра, невяра и т.н. Тези неща определят нас самите,нали?

И кой си ти сладкодумецо ? Кой си ти?
И ако е така ,както твърдиш ,че ме обичаш ,ще трябва да ме накараш да забравя за омраза ,страх и невяра и нека да останат само любовта ,смелостта и вярата...така е редно да бъде и така трябва да е...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако те има
теб на този свят,
ще има птици в пустото небе.
Ако те има
теб на този свят,
ще има лодка в тъмното море.
Ако те има
теб на този свят,
ще има огън и в студени дни.
Ако те има теб. . .

Ако те няма теб на този свят,
сърцето ми ще бъде хляб за птиците.
Ако те няма
теб на този свят,
очите ми ще бъдат мъртви за любов.
Ако те няма
теб на този свят,
от своята душа ще те създам завинаги.
Ако те няма, теб. . .

Този свят е нежен за двама,
този свят е тесен за сам.
Верността е солта на живота,
подлостта е черния срам.

Ела и дай ми свойта радост ясна,
лъчи обилни в тъмна нощ пръсни!

Ела-в нерадост аз самотна гасна ,
в неволя губя свойте светли дни!!!

Душата ми днес
страда по теб,
и е сякаш
изсъхнало речно корито,
а ти мойта любов,
мойта мечта,
избяга, замина,
и дъжда спря.
Сега съм празен,
шише вино изпито,
може би дори спомен,
от нещо скрито,
но не надежда за нещо различно,
не мисъл за нещо лично,
просто жълта снимка,
на стария скрин пълен
със спомени
твои а не мои,
а аз живея със тях...

СРЕДНОЩНА МОЛИТВА
Събличай се, полека се събличай
със грацията дивна на русалка!
От себе си едно след друго свличай
прикритията нежни, ала малки
на свойта плът свенлива, но греховна.
Нима е грях тъй да те гледам, мила?
Нали от този вечен грях любовен
ний всички на света сме се родили?
Нали от този "грях", така наречен,
започва всъщност нашето начало?
Ако е грях, то този грях е вечен,
безсмъртен, като смъртното ти тяло.
И като моето, което те обича,
което тръпне, чака и което...
Събличай се! Полека се събличай,
греха да видя и да го усетя,
в копнежа му да изгоря докрая...
На този свят горчив и толкоз мрачен
по-сладко чудо от това не зная:
жена, която се съблича в здрача...
Събличай се и ми свети със вечност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от po_debeliq на 16.10.08 10:22.