Вярваш ми ...нали ?!Искрено се надявам....искрено!!!

Ще ти разкажа една история-легендата за Пигмалион. Той бил скулптур и веднъж създал от камък статуя на чудно красива жена,кръстил я Галатея. Тя била толкова красива,че той се влюбил в нея и помолил боговете да й вдъхнат живот. Така и станало. Галатея оживяла и убила Пигмалион с нож. Затова си мисля,че Галатея не може да обича.

Да ,такова е преданието -неотдавна един сладкодумец ми го разказа.
Но аз съм Галатея-и живея в 21 век.Значи ли ,че заради това древно предание никой няма да се реши да опита да ме обича и да бъде обичан от мен?!

Аз те обичам, мани ги тия легенди, те са за хора,които вярват в тях, а пък ние трябва да вярваме в реалните неща от живота-любов, омраза, страх, смелост, вяра, невяра и т.н. Тези неща определят нас самите,нали?

И кой си ти сладкодумецо ? Кой си ти?
И ако е така ,както твърдиш ,че ме обичаш ,ще трябва да ме накараш да забравя за омраза ,страх и невяра и нека да останат само любовта ,смелостта и вярата...така е редно да бъде и така трябва да е...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако те има
теб на този свят,
ще има птици в пустото небе.
Ако те има
теб на този свят,
ще има лодка в тъмното море.
Ако те има
теб на този свят,
ще има огън и в студени дни.
Ако те има теб. . .

Ако те няма теб на този свят,
сърцето ми ще бъде хляб за птиците.
Ако те няма
теб на този свят,
очите ми ще бъдат мъртви за любов.
Ако те няма
теб на този свят,
от своята душа ще те създам завинаги.
Ако те няма, теб. . .

Този свят е нежен за двама,
този свят е тесен за сам.
Верността е солта на живота,
подлостта е черния срам.

Ела и дай ми свойта радост ясна,
лъчи обилни в тъмна нощ пръсни!

Ела-в нерадост аз самотна гасна ,
в неволя губя свойте светли дни!!!

Душата ми днес
страда по теб,
и е сякаш
изсъхнало речно корито,
а ти мойта любов,
мойта мечта,
избяга, замина,
и дъжда спря.
Сега съм празен,
шише вино изпито,
може би дори спомен,
от нещо скрито,
но не надежда за нещо различно,
не мисъл за нещо лично,
просто жълта снимка,
на стария скрин пълен
със спомени
твои а не мои,
а аз живея със тях...

СРЕДНОЩНА МОЛИТВА
Събличай се, полека се събличай
със грацията дивна на русалка!
От себе си едно след друго свличай
прикритията нежни, ала малки
на свойта плът свенлива, но греховна.
Нима е грях тъй да те гледам, мила?
Нали от този вечен грях любовен
ний всички на света сме се родили?
Нали от този "грях", така наречен,
започва всъщност нашето начало?
Ако е грях, то този грях е вечен,
безсмъртен, като смъртното ти тяло.
И като моето, което те обича,
което тръпне, чака и което...
Събличай се! Полека се събличай,
греха да видя и да го усетя,
в копнежа му да изгоря докрая...
На този свят горчив и толкоз мрачен
по-сладко чудо от това не зная:
жена, която се съблича в здрача...
Събличай се и ми свети със вечност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от po_debeliq на 16.10.08 10:22.

настана в клуба

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Защото аз съм птица устрелена:

на смърт е моята душа ранена,

на смърт ранена от любов...

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Кажете ми що значат среща и разлъка?

И ето аз ви думам: има ад и мъка -

и в мъката любов!



Миражите са близо, - пътя е далек.

Учудено засмяна жизнерадост

на неведение и алчна младост,

на знойна плът и призрак лек...

Миражите са близо, - пътя е далек:

защото тя стои в сияние пред мене,

стои, ала не чуе, кой зове и стене, -

тя - плът и призрак лек!

Кой си ти, на моя път застанал,

моя сън от клепките прогонил,

моя смях от устните откъснал?

И магия някаква ли стана?

Виждам те на старите икони,

чувам те в съня си нощем късно:

гледаш ме с очи на похитител,

а в гласа ти всеки звук ме гали.

Кой си ти, в духа ми смут запалил -

Мефистотел ли, или Кръстител?



А сърцето мое доверчиво

пее - птичка в разцъфнала градина,

пее - и нарича те: Любими.

И покорна, шепна аз щастлива,

както на Исуса - Магдалина:

- Ето моите ръце - води ме!

Докоснаха се чашите и звъннаха,

очите ни се вгледаха бездънно

и всичко на света забравили, отречени,

заклехме се и двама тази вечер.



Изчезна някъде шумът и залата,

и даже улицата бе заспала.

Не знам. Не знам дали ще бъде на добро

и тази късна среща, и оброкът.



Над нас тежи предречена разлъка,

ний знаем пътищата си и мъката.

Не затова ли пием днес до капка виното

и хапката делим наполовина?



И може би не ще се видим вече,

от ветровете бог знай къде завлечени.

И само - знамето след битки и разгроми -

в сърцето си ще свием - този спомен...

Ден изгрява -
чакам те да дойдеш.
Нощ се спуща,
искам те до мен.
Но си тръгва пак денят
без обич.
И ми идва пак нощта -
без теб.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от po_debeliq на 16.10.08 10:25.

толкова много ревах като ви четях, че не мога да се спра. Искааааааааааам нещо веселооооооооооооооо

[url]Неотседнал още коня доралия,

и заудря порти непознат делия.



А веднъж удари, дважди виком вика:

"Спиш ли, събуди се, отвори, Аглика!"



- Кой е? - "От Павлета, чак от Цариграда

много здраве нося, хубавице млада."



Дявол се измамник в мъжка гръд потава;

ясен глас трепери и се не познава.



- Грешници проклети, станали от гроба,

и зломисли хора бродят в късна доба;



карай си низ пътя, слушаш ли, човече!

Или да повикам деверите вече?



Блесна орлов поглед, блесна халосия,

гръдно се провикна непознат делия:



"Порти да целуна, ще избухне пламък.

Либе, отвори ми! или си от камък?"



А сърце играе, чудом в гръд остава...

Ясен глас трепери и се не познава.



Шепотом Аглика, като в люта жажда,

зад кована порта бърже се обажда:



- Клетнико, лъжата нека бъде с мяра;

ако си Павлета, как да хвана вяра?



"Пет години ходих...гряха ми в премежди

две очи небесни под гайтани вежди."



- Тия, що ги знае селото ни цяло...

Па кое да бъде, за Павлета гряло!



"Бялото кокиче - тебе на лицето

и снага топола - сам-сама в полето."



- А, за тях ли... колко луди са лудяли

и попара жежка на прага ми яли!



"А на гръд отляво луна кадифяна...

И венче над луна откога остана?



Първа нощ, Аглика! първа и по слава:

нели ръб на устна имам оттогава?"...



Скръцна тежка порта, сепна се делия

и увисна либе на юнашка шия
[/url]

Готино


Вчера – случи се тъй – бях засипан от лаври...
Сред порой от възхвали към мене,
неусетно с таланта си спрях да се гавря –
взех и аз да се взимам за гений.

То не бяха шаради, премъдри шегички,
то не бяха сентенции даром,
то не беше възхита в очите на всички...
Абе, готино, мааму стара!

Тъй си легнах и тъй се събудих – нафукан.
Пейте! Пейте, плебеи, осанна!...
Сврях във влечките свойто величие. Хукнах
да обръсна, така де, титана.

Ала в банята той ме обръсна. Срази ме,
щом избълва към мене без жалост:
- От великото, виждаш, до смешното има
само едно огледало!

БИОБИБЛИОГРАФИЯ

Аз не съм Христовата невеста
за родения на Бъдни вечер.
Аз съм тази, дето й е лесно
да общува с тропици и глетчери,
да се разпростира помежду си,
ако някой я люлее в скута,
и мъже да прави от евнусите –
ей така, за няма пет минути,
да отхвърля всичките възможности,
за да избере непоправимата
и до края кръста си да носи
не от келешлък – заради името си,
да си слага пръста там, където
скърцат я врати, я отношения,
до среднощ на масата да свети
и да спи като новородена.
Аз съм просто не така библейска,
както някой сто на сто ме иска.
Аз не съм Христовата невеста –
аз съм Разказвачката на приказки.
И Кентавърът е луд по мене –
по езически и по мъжествено.
Ставам за Мария-Магдалена,
Никак – за Христовата невеста.

Редактирано от Aнreлa на 11.10.08 14:56.

ОБРАТНАТА СТРАНА НА ЛУНАТА

Хайде, разказвай ми за жена си –
колко е свястна, колко е готина,
как във очите те гледа прехласнато,
какви вкуснотийки готви.
Как ти подрежда по цвят чорапките,
как сръчно ти сгъва ризите,
колко е нежна, колко е сладка
и никак не е капризна.
Как сам-самичка се справя със всичко,
как те обгръща с внимание,
как ти – разбира се – я обичаш,
как втора такава – няма.
Как тя непрестанно за тебе мисли –
през час звъни да те пита
бира ли пиеш или уиски
и сърчицето ти в ритъм ли е.
Как и насън не ти дава мира
нейната кротост и крехкост...
Разказвай ми, докато събираш
по пода пръснати – дрехите ми.

http://ru.youtube.com/watch?v=9gAV-zSWQxE&feature=related

Тук с лапи увиснали зъзне елшак
тук птица тревожно свирука.
Живееш сред лес омагьосан и как,
и как ще избягаш оттука?

И да вее череша бельо на студа,
и люляк в порой да се срине -
аз пак ще те грабна и сам отведа
в дворец, озвънен с окарини.

Твоят свят е магьосан за много лета,
а за мен и лъчите - дамгосан.
А ти мислиш, че няма по-чудни неща
от този твой лес омагьосан.

Нека дойде без росни листа утринта,
смръщен месец да спори с небето.
Все едно, ще те грабна и сам отведа
и светъл трем със балкон към морето.

В кой ден от неделята, в колко часа
ти ще тръгнеш със зоркост прикрита,
на ръце да те взема и там отнеса,
дето няма да бъдеш открита?

Ще те грабна, щом кражбата в тебе пламти.
Колко сили прахосах по тебе?
И на рай във колиба пожертвай се ти,
ако някой двореца обсеби.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от po_debeliq на 12.10.08 11:32.

Виртуална любов

Насън се влюбих в теб.
Насън те имах.
/у някого ще предизвика смях/.

Усещах, чувствах те -
като наживо:
и думи,
и докосване,
и страст...

Една измислица,
така безумна,
превърнах
във живот,
в съдба
и в грях...
Съмнявах се.
Съперници сънувах.
И стихове им подарих -
със яд.

Сега разбирам
колко са нелепи
и радостта,
и болките -
от теб.
Далече си.
И верен,
и неверен,
еднакво липсваш
в тъжния ми ден.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти сън ли си?
Или те има?
Или си утринна звезда -
далечна, но със близко име,
която свети без следа.

И ту засвети,
ту угасне
на моята любов лъча.
Аз ту те нарека прекрасна,
ту изненадан замълча.

Къде отиваш?
Де изчезна
надеждата да бъдеш с мен?
Сърцето ми, тревожна бездна -
живей щастливия си плен.

Мечта ли си?
Или те има?
Ти огън ли си?
Или дим?
Защо си тъй неповторима,
щом този свят е повторим?!

Твоята усмивка

Колко тъжни изгреви посрещнах!.
Залези изпращах -
през сълзи.
Твоята усмивка днес ми свети
повече
от всичките звезди.

http://ru.youtube.com/watch?v=2PuLln4squw&feature=related

http://ru.youtube.com/watch?v=O8SjUZ9C-iE&feature=related

Към "силистренец"


[url]Девойката, която ми постла легло

Робърт Бърнс

По пътя ме настигна мрак,
планински вятър, силен мраз.
Замрежи всичко ситен сняг
и без подслон останах аз.

За щастие във моя смут
една девойка ме видя
и мило в своя дом приют
за през ноща ми даде тя.

Дълбоко и благодарих,
учтиво преклоних чело-
учтиво и се поклоних
с молба да ми даде легло.

Тя с тънко ленено платно
легло във къта ми постла,
наля ми в каната вино
и “лека нощ” ми пожела.

Когато до самия праг
със свещ в ръката тя дойде,
девойката замолих пак
възглавница да ми даде.

С възглавницата във ръка
се върна тя при мен за вчас.
Със таз възглавница-така
я взех в прегръдките си аз.

Тя трепна в моите ръце
и каза, като в мен се сви:
“О, ако има в теб сърце,
моминството ми остави.”

Тя бе с коси от мек атлаз
и бяло като крин чело.
С ухайни устни беше таз,
която ми постла легло.

Бе хладен нежния и крак
и кръгла малката и гръд:
две малки, бели преспи сняг,
навявани в тоя таен кът.

Целувах милото лице,
косите и от мек атлаз.
И тъй, с момичето в ръце,
във сън дълбок потънах аз.

И пред разсъмване почти,
за път когато бях готов:
“О, ти, опропасти ме ти"-
ми каза моята любов.

Целунах скъпото лице,
очите, пълни със тъгa,
и казах:"Тия две ръце
ще ми постилат отсега.”

Тогаз тя взе една игла
и дълго ши през тоя ден.
Сама до хладните стъкла
тя риза шиеше за мен.

Години има оттогаз,
бледнее бялото чело.
Но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло

[/url]

Ти, моя обич, дълго забранена,
ти, моя тайна, скрита вдън горите,
открито трябва да вървиш до мене,
а всъщност си оставаш скрита.

Ти, моя непостигната победа,
ти, моя радост и тревожна драма.
Аз нямам право даже да те гледам.
Аз мога скрито да те мисля само.

http://vbox7.com/play:cd9ab8e4

http://vbox7.com/play:3334398e

ЗА ВСИЧКИ , КОИТО ПИШАТ В ТЕМАТА!
ПРЕКРАСНИ СТЕ!ВСИЧКИ!
НЕВЕРОЯТНИ НЕЖНИ ДУШИ!
КОЙ БИ ПОВЯРВАЛ...ЧЕ ВИ ИМА В ДНЕШНО ВРЕМЕ!!!
И ЗА ВСИЧКИ ВАС...НАЙ-НЕЖНАТА ЛЮБОВНА СЦЕНА ОТ НАЙ-ПРЕКРАСНИЯ ЛЮБОВЕН ФИЛМ ...ПОЗДРАВ ЗА ВСИЧКИ ВИ И НЕКА ПРОДЪЛЖАВАМЕ С ВЕЧНАТА И ПРЕКРАСНА ТЕМА ЗА ЛЮБОВТА....И НЕИЗЧЕРПАЕМА...
ПРИЯТЕЛИ-ЗА ВСИЧКИ ВАС:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И още един поздрав...специално ....за изключително близък мой познат....той ще изслуша и двата поздрава и ще разбере защо..и няма да сбърка!!!
Сигурна съм в това...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за поздрава. Но аз съм ужасно грешен и виновен пред теб-защото съм една осъдена душа и тая присъда аз сам на себе си я издадох. Знаеш какво ти казвам, нали...

Тъжен залез кърви над гората

като прясна отворена рана.

С тъжен ромон звъни на житата

светозарната сребърна пяна.



Уморения ден догорява,

плаче вятърът - сбогом навеки!

Свечерява сега, свечерява

над смълчаните бели пътеки.



Всеки своя пътека си има,

всяка бърза и търси човека...

И аз имах пътека любима,

и аз някога имах пътека!



Още крачка - и ето го края! -

Извървяна е тя, извървяна...

Какво с мене ще стане, не зная,

но едва ли пак пътник ще стана!



Много мили неща аз разлюбих,

дори погледа кротък на мама.

Имах всичко... и всичко загубих -

няма щастие, щастие няма!



Сам да бъдеш - така по-добре е,

нищо в нашите дни не е вечно!

И най-милото ще отмилее,

и най-близкото става далечно.



Всяка клетва е само измама,

всяка нежност крий удари груби. -

Нека никога нищичко няма,

за да няма какво да се губи!



Всеки огън гори - догорява,

никой извор во век не извира.

Туй, което цъфти - прецъфтява,

туй, което се ражда - умира.



Всеки друм става тесен за двама,

всяка радост е бременна с мъка.

Нека никога срещи да няма,

за да няма след тях и разлъка!



... Догорелия ден над гората

нека само кърви като рана...

Нека тъжно звъни на житата

светозарната сребърна пяна...

I

Прости мъртвило, роден край, прости!

Пред мене нов живот се днес открива,

с нов трепет се сърцето ми опива,

и моят дух неудържим лети

към щастие - към бури и вълненйя?

Пиян съм аз от мойте младини!

Тъй хубаво е всичко окол мене!

Жени и вино! Вино и жени!



II

Колиба кривнала е ваший храм,

кандило слънцето ви е... - Плъзнете

по призраци, а мене оставете

да поживея, както аз си знам:

в безумства и вов вихрени наслади!

И погребалний ми ли чуйте звън,

не ме окайвайте, че сили млади

прахосал съм: то беше дивен сън!



III

О, нека отлети живот крилат -

ала със пълна чаша във ръката,

кога тъй сладостно шуми главата,

когато цял е в рози Божий свят!

И нека отлежала се отпусне

на топломраморните й гърди,

несвестно нека шепнат бледни устни:

- Ах, тихичко ми пей, не ме буди!...

Ти ме промени, с една усмивка.
Ти ме промени с една целувка..
С твоя светъл поглед в мен изгони мрака..
Незнам къде съм и коя...
Кошмари дебнат ме в съня..
Изгубвам те насън крещя... ела!
Обичам те, дори да зная, че е лудост,
дори да зная, че греша..
Обичам те, крещи без глас душата..
Обичам те такъв, какъвто си..

Андро Стубел

Из 30 сонети


Тихо е.Толкова тихо.
Чувам - сърцето ми стене.
Пълна тетрадка със стихове.
Празно леглото до мене.
Тъжно е. Толкова тъжно.
Гледам стените студени.
Вече почти не издържам.
Пак си далече от мене.
Тъмно е. Толкова тъмно.
Толкова съм уморен.
Вече години не съмва.
Няма ли ден и за мен?



Чакам те, чакам те, чакам,
за да ме вземеш от мрака.

****************************
В съня ми идваш и целуваш,
лицето ми целуваш бавно.
Години вече те сънувам,
сега си вече по - реална.
Сега си вече въплътена -
ранима, земна и възможна.
Стоиш пред мен, поглеждаш в мене
и казваш да не се тревожа.
И аз наистина преставам
в Апокалипсис да живея.
Със мисълта за тебе ставам,
а вечер лягям пак със нея


И вече само ти, любима,
единствена в света ме имаш.

*********************************
Очите ти гледам,очите ти гледам...
Не мога, не мога да спра!
Какво да направя? Защо те преследвам?
Ще мога ли да разбера?
Усмивката бавно сега се промъква
по твоето тъжно лице.
Не искам да вярвам, че някаква мъка
тежи върху твойто сърце.
И само очите ти - топли и тъмни,
очите ти виждам безспир.
И тиха,дълбока любов ме изпълва
и щастие, радост и мир.



И ето, че вече разбирам нещата -
без теб съм се чувствал нещастен.

Ти си в живота ми.
Ти си в сърцето ми.
Ти си в мислите ми,
в мечтите ми,
ти си дълбоко в гърдите ми....
Ти си в съня ми,
ти си в нощта ми ...
Ти си в душата ми...
Ти си в умът ми...
ти си всичко,
което дава спокойствието
на духът ми..
Ти си слънцето,
ти си луната...
Ти си птичката пролетна,
която лети в небесата....
Ти си звездите,
ти си онази на който принадлежат
мислите,сърцето,мечтите...
Ти си всичко,което ме прави щастлив...
Ти си онази която откъсна розата дива...
Ти си дъжда,ти си цветята,
ти си тази заради която
се родих,тук на земята...
Ти си , онази
която ме прави щастлив...
Знаеш ли,
миличко..ти
си ми всичко.

Лека нощ

Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!

Браво за Андро, познавам го, Андрей симеонов от Ямбол, браво, добре си се сетил

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от po_debeliq на 16.10.08 11:10.

Ти, какво? Май ти стана студено?
Май попадна във вълчи капан?
Никой мъж няма право над мене,
та дори да се казва Иван!

Как? Изглеждам ти променена?
Гордостта ми е глупав порок?
Всеки мъж само мъж е пред мене,
та дори да се мисли за бог!

Ах! Защо ти събарям вселената?
Стъквам твоята мъжка власт?
Ти решаваш дали да си с мене.
Всичко друго решавам аз.

Отведи ме оттук!
Ей така ме хвани за ръката
или само със поглед ме издърпай нанякъде.
Скрий ме в шумните улици на града милионен
или в твоите спомени. Или в нашите спомени.
Отведи ме оттук!
Приюти мев очите си.
В кафенето отсреща. Навън под звездите.
В едно нощно такси. На ръба на вселената.
На ръба на сълзата, избликнала в мене.
Отведи ме оттук!
Под втрещените погледи.
Под усмивките зейнали – иронични и строги.
Под просъскани думи за благоприличие.
Под небесната арка на твойто „Обичам те”.
Отведи ме оттук!
Накъдето ти видят очите.
В рая, в ада, в дома си, в трамвая, вмичтите си.
В оголяла от късната есен градина.
В някой жилищен вход. В телефонна кабина.
Отведи ме оттук!
Отведи ме, за Бога, по дявола!
Трябва някъде място такова да има за двама ни.
Все едно е къде и каква е цената.
Отведи ме оттук –
с чиста съвест продавам душата си!

Хайде тази нощ да се напием

в някоя най-долнопробна кръчма!

Все едно с вино или с ракия -

дявол взел! – какво да е!

Поръчвай!

Хайде да строшим във пода чашите!

Да запеем стара тъжна песен...

Удари дори с юмрук по масата –

нека всички да ни гледат стреснато!

Нека зад гърба ни да говорят –

целуни ме силно пред очите им!

Направи скандал на сервитьора

и хвърли в лицето му парите!

Нека си шушукат укоризнено,

че вървиме из града прегърнати!

Съблечи насред площада ризата си!

На ръце ме изнеси по стръмното!

Нещо направи веднъж, за бога!

Изкрещи в нощта „За мен си всичко!”...

Иначе не знам дали ще мога

утре пак така да те обичам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от po_debeliq на 16.10.08 11:08.

На чувствата в отчаяния лов,
догдето ги преследва и тълкува,
душата се лекува от любов.

Макар че от любов не се лекува.

И винаги изправена на съд,
Наивно брани слабото си право.
Очаква от любов да й простят.

Макар че от любов не се прощава.

В света, от реализъм опростен,
Единствено контрастите избира.
И от любов умира всеки ден.

Макар че от любов не се умира.

Все ли в тоя кръг светът кръжи:
Просто среща и събира двама? –
Повече от туй ми предложи,
нещо по-дълбоко и голямо!

Аз стоя до тебе мълчешком
И тревога скрита ме пробожда –
ако любовта е само дом –
по-добре при мен да не дохожда.

Невярна жилка има във кръвта ми,
в която луди конници препускат,
понесли страсти, вярност и измами,
а моята любов е пръст на спусък.

Не мога праведно да те обичам.
Гнездо спокойно няма да ти свия
с еснафско тихичко благополучие.
Защото съм опустошителна стихия,

която като гръм ще те разтърси
и като гръм внезапно ще умре.
На пръста ми недей да слагаш пръстен –
той няма да ме спре.

Браво на Галатея за тая прекрасна тема, която измисли и предложи, толкова много неща си казваме, браво, умното си е умно, още веднъж от мен-поздрави за Галатея за чудесната тема, която предложи, ето това вече придобива смисъл и образ, и представа, и понятие- умния ще разбере...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от po_debeliq на 16.10.08 11:07.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от po_debeliq на 16.10.08 11:02.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от po_debeliq на 16.10.08 11:01.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от po_debeliq на 16.10.08 10:19.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от po_debeliq на 16.10.08 11:00.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от po_debeliq на 16.10.08 10:59.

За всички вас, които участвате в темата с прекрасни стихове и песни!!!
Страхотни сте!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А ето го и поздрава -за всички:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от po_debeliq на 16.10.08 10:57.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от po_debeliq на 16.10.08 10:56.

Страхотен-невероятен клип!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от po_debeliq на 16.10.08 10:55.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от po_debeliq на 16.10.08 10:54.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от po_debeliq на 16.10.08 10:49.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от po_debeliq на 16.10.08 10:52.

ОБИЧ ЗА ОБИЧ

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

Пожелавам си нощ,във която ще мога
да съм до теб-тихо,нежно,без излишна тревога...
Да протегна ръце,както вятъра прави...
да почувствам под тях как косата ти гали...
После само за миг ще затворя очите
да се свия до теб,както правя в мечтите...

Пожелавам си нощ,във която ще мога
да съм само за теб...без сценарий,без роля...
Да докосна със устни,както слънцето прави
да усетя дъхът ти как по моите пари...
после тихия звук от сърцето ще пее
този танц е за теб...любовта ми се лее..

Пожелавам си нощ...да съм нежно до теб...
без задръжки,без думи...
В две очи да се вгледам,както нощем в звездите
да остана във тях,както правят сълзите...
После бавно,без взлом да отворя вратите
да намеря теб,да намеря мечтите...

ЗА ДВЕ РЪЦЕ ...

За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
за цялата си топлина бих дал.

За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка
и аз не зная как ще издържа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от po_debeliq на 16.10.08 10:51.

... да дойде и можещия

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от po_debeliq на 16.10.08 10:46.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от po_debeliq на 16.10.08 10:15.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от po_debeliq на 16.10.08 10:44.

http://www.vbox7.com/play:ecef0277

http://www.vbox7.com/play:ff2e7706

Любовта ми към тебе, мили,
е като дума, казана не на място,
като плач от безсилие,
като кон пред празна ясла.
И е съвсем непотребна
в деня ти, препълнен догоре.
Върти се около тебе –
кученце, вързано в двора ти.
Ближе ти ръцете предано,
гледа те все в очите,
скимти жалостиво, бедната,
когато – в досада – я сриташ...
Изобщо – иска си своето,
не те оставя на мира.
Но се пази от деня, в който
сама ще скъса синджира.

http://vbox7.com/play:0b35b831

Ето едно от най-любимите ми произведения:

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.

© Христо Фотев

Егати педала....изхабил е хубавия стих

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Я поясни кой е развалил хубавия стих, че нещо не разбрах

Певеца....дееби белята

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

http://www.vbox7.com/play:d1a929ad

http://www.vbox7.com/play:bc5e5383

http://vbox7.com/play:b9197e82

тази песен със сигурност ще ти хареса!
http://www.vbox7.com/play:3cd60a59

Бе....и тебе нема та подмине дедувата либоф , ама уеър ту сии!!!!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

http://www.vbox7.com/play:cba9db5e

много ми харесва

И отново за теб-непознати приятелю/ко/

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И още за теб:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чалгаджиииииииииииии

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

попееееееееееееееееееееееееееееееееееее,много си прост, ама много,ти си един михлюзин,отивай на погребения и ела да ти дам причастие, като ти сложа патрахила над главата, а после-ти си знаеш, печен си отвсякъде,знаеш какво да правиш, а ако не знаеш-ще ти подскажа, смок такъв

http://www.vbox7.com/play:c8e58848

Къде бях в тази нощ? И в чии ръце?
Помня устните само до мойто сърце.
Помня дланите – дебнещи, нежни и зли.
Помня – „Още!Всичко да те боли!”
Помня как по гърба ми се стичаше дъжд.
(Не беше друго, не плачеше мъж.)
Помня дълго прощаване, помня краткия път.
И заспах като котка, самотна до смърт.

а тази?
http://www.vbox7.com/play:d88a5b2f

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Обичам да съм вечер с вас, момчета,
и с жест да ви събарям световете.
С усмивка да ви завъртя главите,
да се стъписате насред очите ми.
Да ме ухажвате и в надпревара
да литват огънчета към цигарата ми.
Един от друг до бяс да ме ревнувате,
да шепнете: „О, Боже, че си щурава!”
Да съм за вас жената с главна буква,
принцесата, изгубила обувката си,
светицата, магьосницата, феята
от приказките, дето ги живеете
в момчешките си сънища все още –
заключени след мъжките ви нощи.
И гърбом към красивите момичета,
с лице към моята шега „Обичам ви!”,
да вярвате, че в този свят измамен
такава катомене друга няма,
че аз съм... Боже, толкова е хубаво!
Момчета мили, само не се влюбвайте!
Наистина ви казвам: не си струва:
само с един от вас ще се целувам.

За "Силистренец":
"Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на сивия ден, че не би могла да го промени.
Има любов, която връхлита като буря и след нея остават само разбити мечти и останки от душата ни.
"Има любов, която чакаш с дни, месеци, години, а тя все не идва.
Но има и такава любов, която независимо дали ще се случи или не, променя съзнанието ти, вършейки чудо след чудо. Тази любов понякога страшно боли, друг път се задъхва от щастие.
Понякога те води, а друг път е сляпа.
Понякога те убива, за да те възкреси отново.
Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано.
Когато се случи, ти просто знаеш, че е Тя - ИСТИНСКАТА! Тази любов, която остава, дори да си отиде някой ден!"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Безкраен път до тебе извървях -
едва не се разминахме сред мрака.
Защо сега да крия като грях
години толкова кого съм чакал?

Сега не може нищо да ме спре -
за теб ще пея до часа последен...
Аз искам тоя свят да разбере,
че няма повече да бъда беден.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо?!Не ти ли харесва, това което сме написали?!
Мисля , че всички, които взимат участие са нежни и лирични души.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Но ние снощи бяхме заедно, следиш ли ми мисълта, а иначе,като гледам писанията и по другите теми все си мисля, че други хора се измъчват и то доста сериозно, съгласен ли си с мен, по-дебел!

Абе харесва ми… нещо смислено най после в форума…ама много се мъчите ..сякаш нещо не споделено остава….

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За "Силистренец"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За "Силистренец"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Песните са прекрасни и съдържателни......само не разбрах в кой момент да си прережа вените

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Недей, моля те, недей....че сигурно много ще те боли!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хахаахаха.....или аз не съм мъж или ти нищо не разбираш от мъже....хахахахаха


истинските мъже мила моя бачкат,поркат и ги болят главите.....футбол не гледат , било то и женски!!....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Но аз наистина нямам претенции да съм разбирала някога от мъже...
Ако си ме разбрал така....уверявам те, че е погрешно.Съжалявам ако съм те заблудила!!!