Тъжен залез кърви над гората

като прясна отворена рана.

С тъжен ромон звъни на житата

светозарната сребърна пяна.



Уморения ден догорява,

плаче вятърът - сбогом навеки!

Свечерява сега, свечерява

над смълчаните бели пътеки.



Всеки своя пътека си има,

всяка бърза и търси човека...

И аз имах пътека любима,

и аз някога имах пътека!



Още крачка - и ето го края! -

Извървяна е тя, извървяна...

Какво с мене ще стане, не зная,

но едва ли пак пътник ще стана!



Много мили неща аз разлюбих,

дори погледа кротък на мама.

Имах всичко... и всичко загубих -

няма щастие, щастие няма!



Сам да бъдеш - така по-добре е,

нищо в нашите дни не е вечно!

И най-милото ще отмилее,

и най-близкото става далечно.



Всяка клетва е само измама,

всяка нежност крий удари груби. -

Нека никога нищичко няма,

за да няма какво да се губи!



Всеки огън гори - догорява,

никой извор во век не извира.

Туй, което цъфти - прецъфтява,

туй, което се ражда - умира.



Всеки друм става тесен за двама,

всяка радост е бременна с мъка.

Нека никога срещи да няма,

за да няма след тях и разлъка!



... Догорелия ден над гората

нека само кърви като рана...

Нека тъжно звъни на житата

светозарната сребърна пяна...

I

Прости мъртвило, роден край, прости!

Пред мене нов живот се днес открива,

с нов трепет се сърцето ми опива,

и моят дух неудържим лети

към щастие - към бури и вълненйя?

Пиян съм аз от мойте младини!

Тъй хубаво е всичко окол мене!

Жени и вино! Вино и жени!



II

Колиба кривнала е ваший храм,

кандило слънцето ви е... - Плъзнете

по призраци, а мене оставете

да поживея, както аз си знам:

в безумства и вов вихрени наслади!

И погребалний ми ли чуйте звън,

не ме окайвайте, че сили млади

прахосал съм: то беше дивен сън!



III

О, нека отлети живот крилат -

ала със пълна чаша във ръката,

кога тъй сладостно шуми главата,

когато цял е в рози Божий свят!

И нека отлежала се отпусне

на топломраморните й гърди,

несвестно нека шепнат бледни устни:

- Ах, тихичко ми пей, не ме буди!...

Ти ме промени, с една усмивка.
Ти ме промени с една целувка..
С твоя светъл поглед в мен изгони мрака..
Незнам къде съм и коя...
Кошмари дебнат ме в съня..
Изгубвам те насън крещя... ела!
Обичам те, дори да зная, че е лудост,
дори да зная, че греша..
Обичам те, крещи без глас душата..
Обичам те такъв, какъвто си..

Андро Стубел

Из 30 сонети


Тихо е.Толкова тихо.
Чувам - сърцето ми стене.
Пълна тетрадка със стихове.
Празно леглото до мене.
Тъжно е. Толкова тъжно.
Гледам стените студени.
Вече почти не издържам.
Пак си далече от мене.
Тъмно е. Толкова тъмно.
Толкова съм уморен.
Вече години не съмва.
Няма ли ден и за мен?



Чакам те, чакам те, чакам,
за да ме вземеш от мрака.

****************************
В съня ми идваш и целуваш,
лицето ми целуваш бавно.
Години вече те сънувам,
сега си вече по - реална.
Сега си вече въплътена -
ранима, земна и възможна.
Стоиш пред мен, поглеждаш в мене
и казваш да не се тревожа.
И аз наистина преставам
в Апокалипсис да живея.
Със мисълта за тебе ставам,
а вечер лягям пак със нея


И вече само ти, любима,
единствена в света ме имаш.

*********************************
Очите ти гледам,очите ти гледам...
Не мога, не мога да спра!
Какво да направя? Защо те преследвам?
Ще мога ли да разбера?
Усмивката бавно сега се промъква
по твоето тъжно лице.
Не искам да вярвам, че някаква мъка
тежи върху твойто сърце.
И само очите ти - топли и тъмни,
очите ти виждам безспир.
И тиха,дълбока любов ме изпълва
и щастие, радост и мир.



И ето, че вече разбирам нещата -
без теб съм се чувствал нещастен.

Ти си в живота ми.
Ти си в сърцето ми.
Ти си в мислите ми,
в мечтите ми,
ти си дълбоко в гърдите ми....
Ти си в съня ми,
ти си в нощта ми ...
Ти си в душата ми...
Ти си в умът ми...
ти си всичко,
което дава спокойствието
на духът ми..
Ти си слънцето,
ти си луната...
Ти си птичката пролетна,
която лети в небесата....
Ти си звездите,
ти си онази на който принадлежат
мислите,сърцето,мечтите...
Ти си всичко,което ме прави щастлив...
Ти си онази която откъсна розата дива...
Ти си дъжда,ти си цветята,
ти си тази заради която
се родих,тук на земята...
Ти си , онази
която ме прави щастлив...
Знаеш ли,
миличко..ти
си ми всичко.

Лека нощ

Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!

Браво за Андро, познавам го, Андрей симеонов от Ямбол, браво, добре си се сетил

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от po_debeliq на 16.10.08 11:10.

Ти, какво? Май ти стана студено?
Май попадна във вълчи капан?
Никой мъж няма право над мене,
та дори да се казва Иван!

Как? Изглеждам ти променена?
Гордостта ми е глупав порок?
Всеки мъж само мъж е пред мене,
та дори да се мисли за бог!

Ах! Защо ти събарям вселената?
Стъквам твоята мъжка власт?
Ти решаваш дали да си с мене.
Всичко друго решавам аз.