толкова много ревах като ви четях, че не мога да се спра. Искааааааааааам нещо веселооооооооооооооо

[url]Неотседнал още коня доралия,

и заудря порти непознат делия.



А веднъж удари, дважди виком вика:

"Спиш ли, събуди се, отвори, Аглика!"



- Кой е? - "От Павлета, чак от Цариграда

много здраве нося, хубавице млада."



Дявол се измамник в мъжка гръд потава;

ясен глас трепери и се не познава.



- Грешници проклети, станали от гроба,

и зломисли хора бродят в късна доба;



карай си низ пътя, слушаш ли, човече!

Или да повикам деверите вече?



Блесна орлов поглед, блесна халосия,

гръдно се провикна непознат делия:



"Порти да целуна, ще избухне пламък.

Либе, отвори ми! или си от камък?"



А сърце играе, чудом в гръд остава...

Ясен глас трепери и се не познава.



Шепотом Аглика, като в люта жажда,

зад кована порта бърже се обажда:



- Клетнико, лъжата нека бъде с мяра;

ако си Павлета, как да хвана вяра?



"Пет години ходих...гряха ми в премежди

две очи небесни под гайтани вежди."



- Тия, що ги знае селото ни цяло...

Па кое да бъде, за Павлета гряло!



"Бялото кокиче - тебе на лицето

и снага топола - сам-сама в полето."



- А, за тях ли... колко луди са лудяли

и попара жежка на прага ми яли!



"А на гръд отляво луна кадифяна...

И венче над луна откога остана?



Първа нощ, Аглика! първа и по слава:

нели ръб на устна имам оттогава?"...



Скръцна тежка порта, сепна се делия

и увисна либе на юнашка шия
[/url]

Готино


Вчера – случи се тъй – бях засипан от лаври...
Сред порой от възхвали към мене,
неусетно с таланта си спрях да се гавря –
взех и аз да се взимам за гений.

То не бяха шаради, премъдри шегички,
то не бяха сентенции даром,
то не беше възхита в очите на всички...
Абе, готино, мааму стара!

Тъй си легнах и тъй се събудих – нафукан.
Пейте! Пейте, плебеи, осанна!...
Сврях във влечките свойто величие. Хукнах
да обръсна, така де, титана.

Ала в банята той ме обръсна. Срази ме,
щом избълва към мене без жалост:
- От великото, виждаш, до смешното има
само едно огледало!

БИОБИБЛИОГРАФИЯ

Аз не съм Христовата невеста
за родения на Бъдни вечер.
Аз съм тази, дето й е лесно
да общува с тропици и глетчери,
да се разпростира помежду си,
ако някой я люлее в скута,
и мъже да прави от евнусите –
ей така, за няма пет минути,
да отхвърля всичките възможности,
за да избере непоправимата
и до края кръста си да носи
не от келешлък – заради името си,
да си слага пръста там, където
скърцат я врати, я отношения,
до среднощ на масата да свети
и да спи като новородена.
Аз съм просто не така библейска,
както някой сто на сто ме иска.
Аз не съм Христовата невеста –
аз съм Разказвачката на приказки.
И Кентавърът е луд по мене –
по езически и по мъжествено.
Ставам за Мария-Магдалена,
Никак – за Христовата невеста.

Редактирано от Aнreлa на 11.10.08 14:56.

ОБРАТНАТА СТРАНА НА ЛУНАТА

Хайде, разказвай ми за жена си –
колко е свястна, колко е готина,
как във очите те гледа прехласнато,
какви вкуснотийки готви.
Как ти подрежда по цвят чорапките,
как сръчно ти сгъва ризите,
колко е нежна, колко е сладка
и никак не е капризна.
Как сам-самичка се справя със всичко,
как те обгръща с внимание,
как ти – разбира се – я обичаш,
как втора такава – няма.
Как тя непрестанно за тебе мисли –
през час звъни да те пита
бира ли пиеш или уиски
и сърчицето ти в ритъм ли е.
Как и насън не ти дава мира
нейната кротост и крехкост...
Разказвай ми, докато събираш
по пода пръснати – дрехите ми.

http://ru.youtube.com/watch?v=9gAV-zSWQxE&feature=related

Тук с лапи увиснали зъзне елшак
тук птица тревожно свирука.
Живееш сред лес омагьосан и как,
и как ще избягаш оттука?

И да вее череша бельо на студа,
и люляк в порой да се срине -
аз пак ще те грабна и сам отведа
в дворец, озвънен с окарини.

Твоят свят е магьосан за много лета,
а за мен и лъчите - дамгосан.
А ти мислиш, че няма по-чудни неща
от този твой лес омагьосан.

Нека дойде без росни листа утринта,
смръщен месец да спори с небето.
Все едно, ще те грабна и сам отведа
и светъл трем със балкон към морето.

В кой ден от неделята, в колко часа
ти ще тръгнеш със зоркост прикрита,
на ръце да те взема и там отнеса,
дето няма да бъдеш открита?

Ще те грабна, щом кражбата в тебе пламти.
Колко сили прахосах по тебе?
И на рай във колиба пожертвай се ти,
ако някой двореца обсеби.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от po_debeliq на 12.10.08 11:32.

Виртуална любов

Насън се влюбих в теб.
Насън те имах.
/у някого ще предизвика смях/.

Усещах, чувствах те -
като наживо:
и думи,
и докосване,
и страст...

Една измислица,
така безумна,
превърнах
във живот,
в съдба
и в грях...
Съмнявах се.
Съперници сънувах.
И стихове им подарих -
със яд.

Сега разбирам
колко са нелепи
и радостта,
и болките -
от теб.
Далече си.
И верен,
и неверен,
еднакво липсваш
в тъжния ми ден.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите