настана в клуба

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Защото аз съм птица устрелена:

на смърт е моята душа ранена,

на смърт ранена от любов...

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Кажете ми що значат среща и разлъка?

И ето аз ви думам: има ад и мъка -

и в мъката любов!



Миражите са близо, - пътя е далек.

Учудено засмяна жизнерадост

на неведение и алчна младост,

на знойна плът и призрак лек...

Миражите са близо, - пътя е далек:

защото тя стои в сияние пред мене,

стои, ала не чуе, кой зове и стене, -

тя - плът и призрак лек!

Кой си ти, на моя път застанал,

моя сън от клепките прогонил,

моя смях от устните откъснал?

И магия някаква ли стана?

Виждам те на старите икони,

чувам те в съня си нощем късно:

гледаш ме с очи на похитител,

а в гласа ти всеки звук ме гали.

Кой си ти, в духа ми смут запалил -

Мефистотел ли, или Кръстител?



А сърцето мое доверчиво

пее - птичка в разцъфнала градина,

пее - и нарича те: Любими.

И покорна, шепна аз щастлива,

както на Исуса - Магдалина:

- Ето моите ръце - води ме!

Докоснаха се чашите и звъннаха,

очите ни се вгледаха бездънно

и всичко на света забравили, отречени,

заклехме се и двама тази вечер.



Изчезна някъде шумът и залата,

и даже улицата бе заспала.

Не знам. Не знам дали ще бъде на добро

и тази късна среща, и оброкът.



Над нас тежи предречена разлъка,

ний знаем пътищата си и мъката.

Не затова ли пием днес до капка виното

и хапката делим наполовина?



И може би не ще се видим вече,

от ветровете бог знай къде завлечени.

И само - знамето след битки и разгроми -

в сърцето си ще свием - този спомен...

Ден изгрява -
чакам те да дойдеш.
Нощ се спуща,
искам те до мен.
Но си тръгва пак денят
без обич.
И ми идва пак нощта -
без теб.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от po_debeliq на 16.10.08 10:25.