Вьпрос кьм Ангела: не разбрах ти вярваш ли че в чата можеш да срещнеш истинска любов или не? И къде е границата между реалния живот и измислицата? Не е ли повече лъжата която искаме както казваш ти ДА НИ СЕ СЛУЧИ? Аз лично бих искал да ми се случи това щастие! А ти??? Нека и други да отговорят ИМАМ НУЖДА!

А какво е ЩАСТИЕ, тъжен? Колко време трае еуфорията, родена от една нова любов? И какво следва после - "тишината вали във прозореца", както пееха Васко Кеца и Роси Кирилова в различен аранжимент... Извинявай за гадното приземяване...

Ех....ЛЮБОВТА........тя е навсякъде, стига да си готов да я приемеш и да и се отдадеш изцяло.........но за съжаление като я намериш и започваш да се чудиш как да я прекроиш по твой вкус и забравяш да и се насладиш изцяло.......та такава е истината

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има я истинската любов, тъжен, и тя е най-хубавото нещо, което може да се случи в целия ни скапан живот. Не е важно къде ще я срещнеш - на улицата, в някое кафене, в очите на колежката от съседното бюро, или... дори в чата... Важното е ДА Я ПОЗНАЕШ и да повярваш, че ТИ Е ПИСАНА!
После, прекрачвайки очертанията на собствения си разум, да се оставиш в ръцете й...
Не се питай - как така, на теб ли точно ще се случи...
Не я уморявай, сравнявайки безтегловното си състояние със спокойното и независимо живеене п р е д и...
Не я убивай със съмнения, докато сравняваш лицето й с някоя получена снимка преди това...
Защото любовта си отива, тъжен,... като всяко хубаво нещо на тоя свят, и тя си отива... От едно невнимателно докосване..., от един непреценен жест..., толкова е ранима...
После, когато я загубиш, разбираш, че ти липсва хаосът на чувствата, който така те е плашил, но е бил най-истинското ти равновесие (защото само тогава си се чувствал жив)... а не редът, с който толкова си навикнал, и който се нарича с а м о т а (все едно колко души КОМПРОМИСНО си приютил в нея)...
... За себе си мога да кажа, че съм от щастливите, на които ПРИКАЗКАТА СЕ СЛУЧИ... И още живея в нея... Ти също можеш да срещнеш своята... Само вярвай... И помни, че това, което виждат очите, не е важно... Важно е какво вижда сърцето...
Както в песента на

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... Понякога наистина трябва да нямаме очи, за да ни се случи любовта... Сърцето..., само сърцето ни трябва...

И какво още, Ангела, какво още ни трябва?...

Знам ли...
Може би едно местенце на някой безлюден плаж, на който никога няма да бъде вдигнат черния флаг... или една песен,... толкова бавна, колкото са бавни движенията, с които рисуваш другия..., недовършената вечеря, докато тичаш към компютъра, където някой може би те чака... или сънят, който не идва, защото някой е пропуснал да ти каже "лека нощ"..., сълзите, с които се опитваш да се приспиш, макар че минути преди това сам си прекъснал връзката, казвайки "сбогом"... или щастливото будуване цяла нощ, за да си първият, който ще каже на една любов "добро утро"...
Има толкова белези, по които можеш да познаеш любовта... И толкова шансове да я запазиш...
... Е, ако ти стиска...

Ангела, ще си позволя да те репликирам, извинявай! Не е достатъчно само на едната страна да й стиска. Когато обсъждаме шансовете за запазване на ЛЮБОВТА са важни и двете страни. Само, че това на българската мъжка половина от човечеството не й е ясно...Любопитно ми е дали имаш мъжко чедо и как гледаш на готината фаминистка фраза - "Едиственият начин да срещнеш съвършеният МЪЖ е да си го родиш...".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Андроника спри се …не ме поставяй мене и Мунчо под един знаменател с останалите „лоши и неразбрани” мъже .
Ние сме такива нежни душички,мили,крехки,раними…обичаме да обичаме….
Та нали нас ранимите мъже,обичате ,желаете,издигате в култ и по нас страдате….
Ако не сме ние да „вложим , душата и сърцето си” и мечтания син не можете да си родите..?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тъй тъй дебели братко. Давай в този дух пък аз ще почерпя...после

mun4o беше прост човек...