Здравейте,аз съм родена в Шумен,но от петнайсетина години живея другаде.В България съм -обичам си страната.Стана ми любопитно как я карат шуменци.Разкажете нещо интересно.

Хей, привет!!!

Наистина, съжалявам, че първо аз се включвам, защото аз пък не съм шуменка, но от близо година и малко се подвизавам в този град.

Много ми се иска първо аз да те попитам ти как си където си и ако не е тайна (пък защо да е...) къде си... то най-вероятно да са те измъкнали любовта или приофесионалния шанс,но все пак...ако ти е насърце разкажи в кратце или длъжце...

Честно да ти кажа, много ми се иска да не излагам своята гледна точка, но ако търся искреност, би следвало и аз да предложа такава

спънката ми е , че това което ще кажа едва ли ще се хареса ма мнозината, четящи тук, които лично познавам, а и на теб

когато тръгнах насам, имах нужда точно от тази смяна на средата и поех с много отворени обятия и очи с идеята да се интегрирам за времето докато съм тук

още повече , че града прилича много на града , от който идвам поне в облика си

но, идва голямото но, преди да дойда тук съм била по доста градове и имам база за сравнение, ако преди години е имало стремеж у държавниците да се дава трамплин на малките градове...да достигат големите, то в момента имитацията на "пазарни условия" във формата на "самотек" ...пуска потоци в едни градове и убива други

за съжаление, през моя поглед Шумен влиза при вторите

много ми е неприятно да го отбележа, но е така

дали защото е вътрешен за страната и не обхваща големи пътни трасета, дали защото голяма част от населението се е изселило...., малките мащаби тук подтискат мисленето на хората и мечтите им са по плахи...по ограничени....страхът се шири

вечер след 23:00 като изляза по улицата не чувам българска реч, не че има против, но е шокиращо, дори не мога да свикна с това"ежедневие"

както и да е за мен решаващи са дръзновението и ....нека поясня, под дръзновение имам предвид...... дързостта да пожелаеш да направиш крачката , да вложиш от себе си и предвидипш и риска да не успееш, поне от първия път и все пак да дръзнеш....това тук не виждам, затова тук говоря за малките мащаби на мислене, на мечтаене, малките рискове..и съответно и малките резултати...и който вижда че може повече...просто търси друга среда и бяга, вместо да се опита да се развива тук и създаде тази среда тук, нали после децата му ще надграждат, но идеята за бягство е фикс

вярно големите градве имат всоите предимства и недостатъци, но диманикат атам е живителна за едни и убийствена за други, затова нека всеки си избере мястото...

надявам се няма да остана разбрана неправило, аз не критикувам тези , с които деля дните си, нито се опитвам да ги уча как да живеят, просто споделих каво усещат очите ми...то си има своята магия

танцувай по ръба на острието

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нищо интересно няма май в Шумен.
Но ако от 15 години не си се върщала е крайно време, аз на 2-3 месеца се прибизам за 1-2 дни и всеки път намирам по нещо ново.

Кои са "чуждите" езици след 23:00 часа, ако не е тайна?

Esse quam videri

То е ясно за "чуждите езици". Ама да беше само след 23:00 часа ... ама то по цял ден :)
Не искам да засегна някой само, но не ми допада особенно тая цялата работа.

eto vijda6 li 4e sam si zabelqzal,4e "всеки път намирам по нещо ново.".i tova kakvo ozna4ava 4e grada se razrastva.Men li4no mi haresva za6toto az vinagi namiram kade da otida 4e da si napraq kefa.A za 4ujdite ezici moje bi ima malko istina,no zavisi kade hodi6

Ramirez,

Искам специално да ти БЛАГОДАРЯ за превъзходните снимки от любимия ми (и на всички ни) град. Яка работа!

Много поздрави!!!

Esse quam videri

Здравей,

Как е в Шумен ли ?
Сякаш все едно и също.Няма раздвижване освин преселението на кюрди от делиормана/не знам изписах ли го правилно/.Както пише Divna чува се само чужда реч и по-точно само турски и не само вечер а по всяко време,навсякъде където отидеш.Добре ги беше насвил прословутия на всички лидер Бай Тошо ама.......,но това си е друга тема.Преди две -три седмици се прибрах от чужбина и за пореден път се убедих,че циганията в тази държава расте с неимуверни темпове.Все трябва да сме оптимисти,но как като положението не е хич розово.
Ето това е положението в Шумен видяно през моите очи.Всеки вижда под различен ъгъл нещата и за труги може да е по-добре.Това е просто моето скромно мнение.

Как е в Шумен ли?
Тихо.... Мина 11 вечерта, а часовниковата кула до "Сладкооп" чукна още веднъж глухо. Значи по софийско време е станало 23.15. Едва заглъхнала часовниковата камбана, отеква вой на глутница кучета, намножиха се помиярите, мамка им, през последните 15 години. Обикалят около казаните и се опитват да намерят нещо, дето клошарите са забравили да измъкнат. Апропо казаните - и те са нови, досущ като столичните, придобивка на 15-годишния преход. Някога в казаните можеше да се намерят цели банички. Днес - не. Всеки яде настървено, почти с книжката. То и баничарниците не са като преди 15-години. Черничкото момиче, дето продаваше банички на площад "Девети септември", също тръгна след хляба си в чужбина, но след време се върна по-отракано и хубавичко и стана депутатка. Ама за един мандат. На мен специално ми липсва другата баничарница, на пл. "Димитър Благоев", където сега е на Ончо Солакян златарския магазин. Ех, какви банички имаше... Ех каква боза...
Както ми тръгнаха площадите... Качиш се навремето в шестицата, минаваше през самия център, докато стигнеш до Стопанския комбинат за обработка на алуминий "Стамен Стаменов" правеше нещо като обзорна екскурзия из града. "СЛЕДВА СПИРКА ПЛОЩАД ТОЛБУХИН!" - гърмеше от рейсовите висоговорители гласът на шофьора. Сега площадът се казва "България", рейсовете са рядкост, но пък има много таксита. Возят те докъдето си пожелаеш из града за левче, ако си ги викнеш по телефона.
Няма го вече "Показния". Някой сеща ли се какво е "Показния"? Това беше зеленчуков магазин на мястото на Руската книжарница /то и нея вече я няма/, където се продаваха деликатесни произведения на кубинското земеделско стопанство - портокали и лимони, както и две седмици в годината банани, а чат-пат маслини, оранжерийни краставици и домати и... при повече късмет ЛЕЩА и замразен таратор.
Там някъде по уличките беше и Лятното кино /да не се бърка с летния театър/. Там даваха "Слона моя приятел", четири пъти го гледах, и четирите плаках. "Забранени" филми даваха в студийното кино "Култура". Йеееее.... "20-ти век" беше пълен със сексовални сцени, но аз си знам колко се вдигах на пръсти за да вляза и да мина за 18-годишен. Имаше още кино "Млада гвардия", кино "Георги Димитров", кино "Херсон", филмотечно кино "Република" до жп гарата, по което вървяха предимно ГДР-ски екшъни с Гойко Митич, билетът струваше 20-стотинки за цял ден, а последните редове миришеха на пот и сперма, щото циганите в лошо време се натискаха там отзад. Имаше и кино "Гривица", и "Асен Златаров" даже в Дивдядово. Сега, мила ми юзърке, кина в Шумен няма. Приватизираха ги. И книжарници няма. Тях ги приватизира един хаирсъзин с жена си, тя пък после май му ги сви, любовникът й пък го гърмя, ама - отплеснах се. Но то пак по темата - преди 15 години чак такива хаирсъзи нямаше. 15-летието ги роди.
Много неща си отидоха безвъзвратно. Гробището до пазара, където сега е БИЛЛА. Няма ги култови за онова време заведения: Сладкарница и аперитив "Днепър" - вляво сладкарницата, вдясно аперитивът. Сладкарница "България", мамма миа, няма я "Странджата" на "Казанджийската", нито пак там дето беше "Горски кът". И гостилница "Вардар" не е същата. Няма ги Бебето, Дупката... Боровец отвори наново, но вече не е същия. От Лъвчето няма и следи. Магазините, разбира се, също са други. Халите до поликлиниката ги няма, сградата стана някакъв бизнесинкубатор. Мрежата Нармаг я лапна едно депутатче с подставени хора. Сега "денят е слънчев, с магазини "Трънчев" - една нова и добре май развиваща се верига магазини за хранителни стоки. Една друга - "777" фалира със скандал.
Поликлиниката е на друго място и се казва Новата поликлиника, но вътре няма поликлиника, а частни лекарски кабинети. Родилното стана онко. Много е готино, но предпочитам да се върна почти 40 години назад в родилното, но да не влизам в хладния лукс на онкото.
Няма го Ремзавода, "Шуменско пиво" го купиха от "Карлсберг" /преди тях едни турци/. Кьошковете вече са руини с няколко мършави животни.
Няма го "Кореком" на втория етаж в Безистена, целият безистен си е затворен, опитаха се на три пъти да го правят заведение, но не стана.
ВПИ-то вече се казва университет, сами се кръстиха така и си вярват, но качеството на обучението в градските гимназии било по-добро. Няма го военното училище. Ами ей тъй, няма го... Абе там си е сградата, ама него го няма. Няма го паметника на Георги Димитров в двора му и на Васил Коларов дето беше пред бившата Картинна галерия, по-бивш Партиен дом и още по-бивш съд и настоящ такъв. И аз съм се променил, разбира се... Вече съм по-мъдър и по-красив... Панта рей...

ПП. Като се сетя за други промени, ще ти пиша...

А бе не знам, от кои ще се озорим повече: турците или циганите. Все ми се струва, че с турците ще имаме по-голями кахъри...

Esse quam videri