възможно е, може да е осъзнато. обикновенно е така. за какво им на хората да се приближават до тебе. за какво ти е на тебе? близостта е лигаво чувство. затъпяващо сетивата. хора, които не се интересуват наистина за да могат бъдат лицемерни. просто упражняващи своята аристичност. театър защо не. или поети, още по-добре. до следващото подходящо психологическо състояние. едно към едно ограничени отношения. частичност навсякъде.

Събудих се днес. Дали?
Направих задължителното за правилното функциониране на мозъка кафе и седнах пред компютъра да го изпия. Днес трябва да чета, защото утре съм на изпит. И защото непрекъснато пропускам възможности, които ми се предоставят. И защото... Абе дълга и досадна история. Тъпотия. Важното е, че трябва. И не защото този или онзи е казал, а защото чувствам вътрешна необходимост.... Друг път. Просто се опитвам да се самоубедя.
Чух нова песен по радиото снощи. Гледах новини. През последните няколко месеца са се случили толкова много неща, а всичко е минало покрай мен. Недокосната от нищо ставащо около мен, затворена в орехова черупка, изолирана и инертна.
Събудих ли се наистина тази сутрин? Или в момента сънувам, че пия кафе? Кое е сън и кое е реалност? И какво, по дяволите, е Матрицата?!
"Замисляла ли си се колко много неща правиш без да имаш причина?".
И питаш даже. Ако поставя всичко в живота ми на везните "това струва ли си изгубеното време или не"... то почти нищо няма да остане. Защо тогава го правя?
Евтин и плосък самоанализ рано сутрин. А всъщност е 10. Което значи, че съм загубила още 10 часа от това денонощие за правене на нищо.
Спомням си как преди четях, излизах, смеех се и даже мечтаех да направя нещо лудо, весело и неочаквано. А сега дори не ми се излиза от вкъщи. Една стая, един монитор, един свят, от който отчаяно се опитвам да се измъкна. И в крайна сметка не мога, защото не го искам достатъчно.
Чудя се и ти, който четеш това, защо загуби 5-10 минути в четене. И се чудя защо аз загубих толкова да напиша това.
Всъщност не всичко в живота се подчинява на разумната причина "защо". Поне така мисля.
Лека меланхолия ме напада от Church - Under The Milky Way Tonight. Сетих се за Donnie Darko.
Вчера разбрах, че имало някакви урагани - Катрина, Рита... Защо ги кръщават с женски имена? Предполагам, че всички Катрини и Рити по света са особено горди и щастливи, че нанесоха толкова щети. Ще ми се и аз да можех.
И в тази връзка няма как да не се сетя за Амели(ако не си го гледал трябва да се засрамиш :) ). Майката на Амели й подарява фотоапарат и малката е щастлива с новата си играчка. Един ден когато Амели снима пред нея става автомобилна катастрофа и злобен съсед убеждава момичето, че то е виновно за инцидента. След това Амели сяда пред телевизора и установява, че е виновна за една самолетна катастрофа, дерайлирал влак и още няколко световни бедствия.
Седя и гледам новините. Амели трябва да е поснимала доста последните два месеца като гледам какво е ставало и какво става по света.
Раздават помощи. А циганите си купуват злато. Това поне не се е променило. :)
Чувствам се изолирана от света. Затворена. И сама.
Трябва да започна да се уча на всичко отначало - как да ставам сутрин без да се чудя по хиляда начина как да го отложа, как да правя нещо, което има смисъл, как да ходя дори. От една страна е забавно. От друга ми става малко тъжно, че човек е способен сам да се докара до Ада. Но щом сам си се набутал тук не означава ли че и сам можеш да се измъкнеш?
Ричард Бах казва, че щом се появи желанието у човек да направи нещо то е съвсем сигурно, че има и силите да го осъществи. Друг е въпроса дали го иска достатъчно.
Ходи ми се на планина. До някакво езеро. В тишина.
Да избягам.
Хората около мен също стават инертни, неподвижни, затворени. Пък може в някой предишен живот да съм се казвала Катрина или Рита. Пораженията от мен са по-дълбоки и по-трайни.
Да направим още един опит за бягство от хаоса. Back to reality, back to... life.

Why should I cry for you? I only need you to feed...

Mislia , 4e sam vi kolejka,ni6to ,4e sam semeina i ne sam studentka. A istinata razkazana malko po gore mi napalni du6ata det se kazva, v istinskia smisal na dumata.

ния продължи да пишеш ако искаш. макар мъдреците да отсъстват, а пък малоумниците да не се включват преди да бъдат насърчени. дали има смисъл, мисля че да, 5 минутки разнообразие на ден. нали това е животът. ти си направена така, иначе нямаше да съществуваш, а ти съществуваш защото някой все пак се е решил да напусне собствения си свят. случило се е не веднъж, а хиляди пъти. в продължение на много поколения и така е било от едно време. за добро или за зло всички ние сега сме тук, и сме тук, защото живот след живот хората са откривали път. дали това е хубаво или не, ти не може да знаеш. то е по-голямо от теб. но ако ти изобщо 'си', значи го дължиш на него. това е единственият начин по който хората са били възможни. така че продължи оттук.

Искам да кажа, че ти не си сама, дори когато си сама или си безпомощна или не искаш, защото ако цялото съществуване е дошло до тази точка, значи и ти можеш да правиш своите стъпки напред. Тази връзка е по-дълбока от връзката ти с хората около теб или от условията около теб. Това може да ти помогне когато всичко друго е без значение. Да те мотивира не защото 'нещо си', а защото е първото нещо, от самото начало, което е без причина която можем да знаем (поне на този етап) - самото съществуване. Не е нужно да се аксиоматизира Бог, или фалшиви негови копия, за да осъзнаем полагането на нещата в света, и на нас като част от него. Време е да действаме сега, с това знание, доколкото то е постижимо за нас.

това 'нещо без причина' звучи твърде абстрактно и глупаво. но помисли си как година след година някой е бил тук, и тази нишка се простира назад във времето до самото начало. и сега точно е времето, когато ти самата си тук, както също и ние. нещо по въпроса трябва да се направи, защото е сега и защото всички ние сме наоколо.

Браво, много хубави неща си написала.
Безидейни наистина, но все пак много хубави.
Сигурно е че не си луда, ако беша луда щеше нещо по дълбоко и разголващо да напишеш. За едно си права Самоанализата ти е евтина и плоска.

Но въобще да не ти пука!

Продължавай да пишеш!

Току виж са те издали.......

Но и да не стане пак не трябва да се притесняваш.............

При всички положения дневниците ти ще остснат във вечността като едно доста покъртително четиво.


С най- добри пожелания за повече енергия и по-малко лайнописане!

hihihihi :)

Why should I cry for you? I only need you to feed...

kuv ad be ti luda lisi
vnimavai kvi gluposti pishesh
da ne ti se ebe maikata
moga da ti kaja che ima sto puti po neshtastni hora ot tebe,
koito daje nemat i internet da se oplachat

Влюби се..не питай защо
Бъди и самотна.. полезно е
Мечтай до дупка.. това те различава от другите
Скачай, крещи , и бъди чаровна... подхранва душата
Да бъдеш по-интелигентна от другите е вид проклятие , но си е благословия
всичко ще ти мине като станеш на 70
със здраве , милата.,,

Y ahora quien, si no so yo? Te miro, el espejo llora y me siento illogica....