Вововица е село в Северна България. То се намира в община Севлиево, област Габрово. Разположено е близо до река Росица, северно от град Севлиево, в землището на Кормянско. Климатът е умерен с мека зима и прохладно лято. Няма голямо количество валежи. По територия селото е джудже, но е едно от селата с най-голяма гъстота на населението в България. По адресна регистрация в него се водят 50 души, но постоянно пребиваващите са наполовина.

История на селото
На местния диалект „вововица“ означава „воденица“. Селото е кръстено на стара воденица, която се е намирала тук. Вововица съществува като селище от 12-13 век и е създадено от чужденци - преселници от Хърватско и Влашко. През 14 век в селото се преместват и българи, като така се създава уникален микс от три култури и традиции на едно място. След 9-ти септември Вововица е прекръстена на Воденица, но населението не се съгласява и решението е отменено.

До средата на 20 век край селото функционира парфюмерийна фабрика. По онова време Вововица е единственото място в България, където се извличат благовонни масла от тополи. Заради решението на властта парфюмерийната индустрия да се концентрира в Южна България, фабриката бива затворено като много хора от селото остават без поминък и са принудени да мигрират към Севлиево.

Празници и обичаи
Официалният празник на селото е 24 юли. Във Вововица се продават тояги-мартеници целогодишно. Това са обикновени клонки с увити и накичени мартеници. Според преданията на местните такава пръчка в дома пази от лоши очи и магии. Кухнята на местните е много разнообразна, включваща както ястия от влашко и хърватско, така и типично български блюда. Имената на местните също са доста разнообразни - само тук в България може да срещнете както Зденка, така и Цвитка, но също така Душан, Бранка, Бранко, Новак, Траян, Келиян. Тук живеят още хора на име Момиче, Стомна, Войничка.

Образование
Вововица дълги години е имала свое училище, но е закрито след промените от 10 ноември 1989г. Сега в сградата на училището се помещават библиотеката, читалището и магазини. Децата от Вововица ходят на училище до съседни села или до Севлиево.

Редактирано от qsenmar на 21.07.13 19:23.

Ето още един извор за историята на Вововица, според мен е по-точен от изворът от първия ми пост:

Voveu (румънски, латински), или Вововица (на български и сръбски) е днешна местност на североизток от Севлиево. Първоначалните заселници на местността са чужденци от Влашко, Сръбско и Хърватско, къето основават селище през 12 век. Поради упадъка и дестабилизацията на Второто българско царство, български и еврейски семейства се заселват във Вововица, която се развива добре по това време и дори бележи подем. Редно е да се каже, че в края на 12 век Вововица се провъзгласява за кралство! Българското царство е твърде клатещо се и пренебрегва този факт и Вововица получава полу-легален статут де факто. Именно кралство, а не царство, защото голяма част от жителите му са католици и решават, че искат да се дистанцират от Българската държава и затова се приема името кралство, характерно за католическите страни и за Западна Европа.

За разлика от етническата асимилация в цяла Европа по това време, никой във Вововица не е принуден да се асимилира или да се откаже от своите обичаи, език и традиции. Повечето хора са многоезични и хората празнуват всички празници заедно. По време на Османската империя много заселници се връщат обратно към родните си места в днешна Румъния, Хърватия и Сърбия, а онези, които остават се асимилират и започват да ги вписват като българи в преброяванията. Постепенно от село Вововица запада до махала и тъй като упадъкът на Второто българско царство е по-известен и важен период в нашата история, историците не се интересуват от историята на това мини царство, град-държава в държавата, една от първите ако не първата мултикултурни и толерантни общности не само в Европа, но и в света. Общност, където сърбо-хървати, власи, българи и евреи живеят заедно в разбирателство. Според местните част от камъните, останки от разрушени вововски къщи от турците, сред които и видната къща-палат на местния владетел (Мирослав, според други източници - Михаил) се използват в строежа на моста на Кольо Фичето. Днес Вововица е толкова малка (едва няколко къщи), че на картата липсва, а е отбелязан само пътя към нея и се счита за вилна зона в землището на село Кормянско.