Когато си сме българи и всички страдаме... / Градове / Сандански

Абе, момче, успокой се, пожали нервната си тъкан!

И спри да сипеш исторически несъстоятелни твърдения ако не искаш да станеш отново посмешище в очите на мислещите хора. Македонци съштествуват, те са древен народ - факт!!!

Доказателства за македонска националност от онова време има, мога да ти пожелая приятно изучаване на македонската история!

"Ако ВМРО е била българска организация поставя се въпросът защо се създава тогава Върховния комитет?!? Да кажем няколко думи за този комитет. Той се създава през март 1895 г. Тогава се свиква І конгрес на македонските дружества в България и Румъния. На този конгрес е приет устав и е избран Трайко Китанчев за председател на комитета. Главна цел и първа задача на комитета е агитация в България и другите балкански държави за общи действия срещу Турция за постигане на автономия на Македония.

Замисълът на македонците е хубав, но с този комитет българските власти целят друго. Много честни македонци влизат в комитета, като Я. Сандански, Н. Русински, Тр. Китанчев и др., но разбирайки чий оръдие е той го напускат.

След "Мелнишкото въстание Трайко Китанчев разбрал, че княз Фердинанд използва доброто име и първичния автономически характер на македонските дружества, за свои династични цели. До тогава той подкрепял княза, но като видял подлите намерения на двореца, преживял такива душевни вълнения, че умира от разрив на сърцето...едва 37 годишен" [Делирадев, Павел. Яне Сандански. София, 1946, с.9].

След смъртта на свидния македонски патриот, с помощта на свои оръдия княз Фердинанд заграбва Македонския комитет, който е наречен "Върховен". Те продължават да спекулират с паметта на Трайко Китанчев и да се представят за негови последователи. По-нататък Македонският върховен комитет (МВК) в София, само в името си има нещо македонско, иначе служи на официалната българска политика и играе пагубна роля за македонските национални интереси. За престижа му сред македонците може да се съди от факта, че даже неговите днешни последователи в България - ВМРО-СМД - се срамуват да се нарекат с неговото име.

Чрез Върховния комитет българското правителство иска да подчини Македонското национално-освободително движение на своите цели. Върховистите започнали да привличат неустойчиви елементи от Вътрешната организация на своя страна. За Върховния комитет Д. Хаджидимов пише: "Още от първите месеци на своето съществуване той предприе действия против Организацията отвън, а същевременно, Екзархията и търговските агентства засилиха своите действия отвътре... Цончев (български генерал, председател на Върховния комитет, б.м.) произведе във войводи и въоръжи чети на професионални убийци и разбойници като Дончо Златков, Стефо, Халю, осъдени на смърт, като Алексо Поройлията и др." [вж. статията на Хаджидимов "Две течения" в "Революционен лист" Х7 и Х8]. Дончо Златков искал да бъде приет във Вътрешната организация, но поради разбойнически прояви, му отказали. Това се използва от върховистите и той става върховистки войвода в Източна Македония.

Ще дадем примери за ролята на Върховния комитет като оръдие в ръцете на българските власти. През 1894 г. Българският екзарх в Цариград поискал от турското правителство разрешение да образува Синод при Екзархията. Турското правителство отказало. Българското правителство поискало от Турция берати за владици в Македония. Пак било отказано. Българското правителство увеличило исканията: на 8 юни 1895 г. подало нота, с която вече искало изпълнението на чл. 23 от Берлинския договор. Султанът казал, че един васал няма правото да отправя ноти до своя суверен. През тази година Високата порта трябвало да разгледа "князуването" на своя васал княз Фердинанд и да одобри по-нататъшното му оставане на българския престол.

За Фердинанд това е унизителна процедура и той иска да упражни натиск върху Портата за премахването й. Министър Начович предупредил турското правителство, че ако не бъдат изпълнени българските искания в Македония ще има вълнения. Исканията не били изпълнени и последвало "Мелнишкото въстание". Турците отстъпили. Дали берати за български владици. Както казва Сандански в спомените си: "от въстанието през 1895 г. се възползва само князът, а именно, че го признаха".

Фердинанд станал "постоянен княз на България". Mинистърът му на външните работи - Стоилов, "прави изявление, че в царството на Султана цари ред и появилите се там са нехранимайковци и бандити". За това е награден от Султана с медалите: "Султание" и "Меджидие" [Динев, Ангел. Илинденската епопея. София, “Народен печат”, с.217].

Българското правителство повече не се интересувало от “Мелнишкото въстание”. Тайно се разбрали с турците и българо-турската граница била затворена. Турците могли да колят македонците на рахат.

ВМРО виждала голямата опасност от страна на върховистите и навреме започнала борба с тях. Но борбата е трудна. Върховистите имали подкрепата, включително финансова, на българското правителство. Те събирали около себе си доста интелигенти и офицери, включително и много синове на Македония. Умело манипулирали с лозунги за "освобождение на Македония", "обединение на българското племе", за "освобождение на брата-роб" и много българи и македонци се хващали на тези въдици. И българи са разбирали добре същността на върховизма. Павел Делирадев казва: "този фатален за българския и македонския народ 'Върховен комитет'."

Дейците на ВМРО се стараели да посрещат идващите от България върховистки чети и със средствата на убеждението да ги отклоняват от пагубния и за тях и за Македонското освободително движение път. Особено активен е Яне Сандански. Той в началото като неопитен македонски патриот се поддава на върховистките внушения и на два пъти влиза в Македония (1895 и 1897 г.) с върховистки чети. Вижда резултатите.

Безсмислени кървави погроми над мирното македонско население, а четниците се връщат в България на топло. След тях тръгват нещастни бежанци, прокудени от родните огнища. Сандански пише в спомените си: "Тогава се зарекох, че докато не разбера как стои делото, има ли организация вътре и пр., никому няма да ставам оръдие..." [Милетич, Л. Дамян Груев. Яне Сандански. Спомени. София, Държавно военно издателство, 1972, с.74].

По-късно Яне се запознава с дейци на Вътрашната организация и се включва в нейните редове. Гоце Делчев му предлага да остане в Източна Македония, неговия роден край. Тук Сандански заработва с жар. Доизгражда и затяга редиците на Организацията. Той работи активно не само със славофонните македонци, привлича в редовете на ВМОРО и другите етнически съставки на македонския народ. През юли 1902 г. свиква на събрание власите от селата Божово, Шатрите и Лопово и ги запознава с целите и борбите на Вътрешната организация. Измежду тях той спечелва верни хора, които предано ще служат на освободителното дело. В няколко села ръководители
стават власи [Атанасов, Юрдан. Яне Сандански. София, Издателство на БКП, 1966, с.63].

За отношението но Г. Делчев към Върховния комитет можем да съдим от думите му: “докато моето рамо крепи пушка, Македония ще е недостъпна за български офицер”. [вж. Хаджидимов, “Две течения”, “Революционен лист”, Х 7 и 8]. Заради тази си позиция Гоце е ненавиждан от върховистите. Ген. Цончев свързва Халю (убиецът на Ст. Стамболов) с Дилбер Иванчо, войвода изгонен от Вътрешната организация, и ги натоварва да убият Гоце Делчев. Заговорниците събират чета от тридесет души и я изпращат в Македония. Търсят Делчев в Струмишко, но се натъкват на организираната сила на народа. Както пише А. Динев [Динев, Ангел. Илинденската епопея. София, “Народен печат”, с.127-128]: “Македонците ги гониха до границата”. Като виждат, че Върховния комитет не постига реален ефект, противниците на македонското национално-освободително движение в България решават да създадат контра организация вътре в Македония. През 1897 г. те основават “Благодетелно братство”, като контракомитет на Вътрешната организация. “Основатели и ръководители на братството са Иван Гарванов, Димитър Мирчев, Христо Тенчев, Антон п. Стоилов - учители, Йосиф Кондов - банкер, Самарджиев - книжар, Делчо Колушев - чиновник в българското консулство и други от тази категория” [Кьосев, Дино. История на македонското национално революционно движение. София, Издателство на националния съвет на ОФ, 1954, с.201]. По-късно тази организация се преименува в “Революционно братство”. “Гарванов сам признава в своите спомни, че неговите хора били в постоянна връзка с върховистите, разпространявали върховистки пропагандни материали”. “Братството” решило да убие Даме Груев, Пере Тошев, Иван х. Николов и др.”. В омразата си към вътрешните дейци те стигнали до там, че планирали убийството и на такъв верен на българските интереси човек, като Хр. Матов. Това признал сам Гарванов пред Матов [Матов, Христо, За своята революционна дейност. Лични бележки. 1928, с.16]. Читателю обърнете внимание на тези факти, защото години по-късно врагове на Македония ще пишат, че начало на убийствата между македонските дейци поставил Яне Сандански.

Върховният комитет донесе и друга голяма беда на Македония. Виждайки българския пример гърците и сърбите също създават аналогични комитети. В своите спомени А. Мазаракися пише, че в отговор на българските действия в Македония, млади офицери образуват в Атина в края на 19 в. секретно сдружение “Етники етерия”, за да брани своите сънарадници от българските банди [Mazarakis-Ainian, A. Memoares. Institute for Balkan Studies, Tessaloniki, 1979, с.20]. През 1902 г. в Белград е създаден “Главни отбор четничке организациjе”, аналог на Македонския върховен комитет в София. Гръцките и сръбски организации също започват да набират македонци-бежанци и да формират чети и ги изпращат в Македония. В прогръцките и просръбски чети има също така гръцки и сръбски офицери. Някои от тях са гърци и сърби, а други са синове на македонската земя.

Во врско со т.н. Врховен комитет:

Со цел да обезбеди доставка на оружје и на други материјали за потребите на македонската револуционерна организација Гоце Делчев во февруари 1896 година пристигнал во Софија. Во врска со тоа сакл да го испита теренот во таканаречаниот „Врховен комитет“ кој од 1895 година дејствува како агентура на бугарскиот двор и на експанзионистичката великобугарска политика кон Македонија. За претседател на „Комитетот“ бил поставен кнежевскиот генерал Данаил Николаев. Гоце Делчев барал да се состане со него заради усогласување на акцијата околу доставката на оружје, но под одредени услови. Средбата има дипломатско-протоколарен карактер. Разговорите од нивната средба ги изнесува Крум Христов (Гоце Делчев. София 1955, стр. 124-125). Овде се даваат во дијалошка форма.

[url]http://nepokor.org/forum/viewtopic.php?t=845[url]