|
|
|
Тема
|
 12 апреля - День Космонавтики
|
|
| Автор |
moon_flower (поспаланка) |
| Публикувано | 12.04.10 14:24 |
|
|
Россия открыла человечеству дорогу в космос в 1961 году запуском корабля "Восток", пилотируемого Юрием Гагариным. С тех пор реализовано около 250 космических программ, в космосе побывали 514 космонавтов и астронавтов из 36 стран мира. Вслед за россиянами и американцами покорять Вселенную отправились европейцы, а затем и представители государств Азии, Африки и Латинской Америки.
Космическими рекордсменами по-прежнему остаются россияне. Больше всего времени в космосе провел космонавт Сергей Крикалев - 803 суток и почти 10 часов, рекордсменом по длительности одного полета является врач Валерий Поляков, который провел на борту станции "Мир" больше года - 437 суток 17 часов.
Не исключено, что в недалеком будущем земляне ступят на Марс и на Луну. Так, в конце апреля в Москве стартует основной - 520-суточный - этап эксперимента по имитации полета на Марс - "Марс-500". Несколько стран уже заявили о планах отправить своих представителей на Луну в 2020 году, напоминает ИТАР-ТАСС.
"Всички войни започват от наранена гордост" Габриел Г. МаркесРедактирано от moon_flower на 12.04.10 15:45.
| |
|
|
|
Благодаря, че не си забравила тази светла дата.
Наш Гагарин.
| |
|
|
|
Стъпите ли на Марс в близките 20 години ви признавам.
Всъщност наистина много искам някой да стъпи на Марс, ако ще и китайци и индийци и т.н. Американците нещо дадоха на заден.
Сакар планина - перлата на Тракия
| |
|
|
|
Всъщност и аз се замислям коя е причината все още землянин да не е стъпил на Марс?
Планетата не е толкова далече, няколко станции кацнаха вече?
Хората прекараха с месеци в открития космос...?
Кои са причините Марс все още да е недостъпен? Дали причините все пак да не се крият тук, на Земята?
"Всички войни започват от наранена гордост" Габриел Г. Маркес
| |
|
|
|
За мен Юрий Гагарин е Герой, извършил подвиг в името на науката и прогреса.
А какъв е бил той в личния си живот? Няколко щриха към този толкова земен, сърдечен и усмихнат човек - спомени от дъщерите му:
" Аз много обичах да гледам как те се приготвяха за прием. Татко излизаше с всички регалии, мама обличаше прекрасни дрехи, които той й подаряваше. Тя имаше разкошни коси до коленете. Татко й се възхищаваше и й правеше комплименти. А понякога, като ни сложеха да спим, те отиваха на пързалката. Татко обичаше още водни ски. Всъщност само благодарение на него те възникнаха като спорт - той беше заместник-председател на Федерацията на водния ски спорт. Нашият ден започваше с утринна гимнастика. Той ни вдигаше и ние слизахме по стълбите, по пътя татко звънеше на всички квартири: "На гимнастика!" ние се упражнявахме по 40 минути дневно. Капризи не се допускаха. Но мама той щадеше - сутрин тя имаше други грижи. На пет години той ме научи да карам колело на две колелета. Аз падах, разбивах си колената, той ме вдигаше, отново ме слагаше да седна: "Напред!" Аз не плачех. Не биваше да се плаче. И още, той се караше, ако закъсняваме някъде. Дори петминутно закъснение за него беше просто недопустимо. Той беше организиран човек. С колосална работоспособност! Нямаше такова нещо, което той да не успее да направи: успяваше да бъде на различни места, да говори с различни хора, да реши много въпроси. Струва ми се, че ако днес беше жив, той щеше да преуспява.
За дъщерите време се намирало. Те расли различни: Лена той наричал Професор, а Галя - Чижик. В дома им в различно време живеели ту катерици, ту патенце, пиленца и дори една сърна. Тримата просто обичали животните. Валентина Ивановна и се съпротивлявала, и го мъмрила, но нищо не можело да се направи с всеобщото им увлечение да имат животинче у дома.
- Пред нас те никога не са се карали. Ако някой от родителите ни провеждаше възпитателна работа, другият не се намесваше. Когато идваха възрастни гости, ние седяхме в своята стая. Ако ни разрешаваха да влезем, ние поздравявахме и после си отивахме в стаята. Ние имахме свой живот, родителите - също. Но когато пристигаха неговите приятели с децата си, ние винаги бяхме заедно. "
"Всички войни започват от наранена гордост" Габриел Г. Маркес
| |
|
|
|
Паралела е за мнозина кощунствен, но приблизително по този начин е изглеждал в очите на сина си и Лаврентий Павлович Берия.
"Мой отец Берия" . Не е лошо да се прочете и да се открият неподозирани неща за една много спорна и може би незаслужено охулвана личност. Всъщност гимнастиката като средство за активизация на обездвижения съвременен човек е въведена именно от него - организатора и председателя на клуб Динамо.
А Юрий Гагарин е просто един слънчев човек съчетаващ в едно реален и виртуален образ.
| |
|
|
|
Вероятно тонове литература и анализи има какви са хората в семейството си и в обществото. Спомням си и темата на Инди за Варсонофьевската расстрельная комманда, фотографиите на тези палачи....как са се отнасяли към своите близки - родители, съпруги, деца? Въобще странна е човешката природа...
Да отворим нова тема за непознатите страни на известни хора?
"Всички войни започват от наранена гордост" Габриел Г. Маркес
| |
|
|
|
'Юрий Гагарин, къде си летял,
колко си хубав, приятелю бял...' /както се пееше в една хиподилска песен/
Спамвам заради факта, че мненията в клуба станаха 24 000 барабар с моето.
| |
|
|
|
Спамвам заради факта, че мненията в клуба станаха 24 000 барабар с моето.
-----------------
А защо не пусна още едно мнение - заформил си кръглата бройка, но и да си пръв в новото броене?
"Всички войни започват от наранена гордост" Габриел Г. Маркес
| |
|
| 
|
|
