Понеже ми е интересна психологията на палача, следя подобни текстове, когато се появят някъде. Ето един от тях, темата е "Москва расстрельная". Интересна е снимката на варсонофиевската група палачи. Като им гледам лицата, мисля си, че всеки един от тях би могъл да е в ролята на добър чичко и в следващите 10 минути да ме стрелне, без много емоции. Само един - Пьотр Маго - по никакъв начин не мога да си представя, че ще се навие да ме разстреля, толкова мила, моржоподобна, интелигентна муцунка има. Обаче интересно, човека има зад гърба си поне 10 000 разстрела. Какви са тия енигми, тия дисоциации между външност и поведение, винаги ми е било чудно. Това направо разбива всичките ми опити да предскажа каквото и да било в човешкото поведение.
Вижте сами:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Истинският професионалист никога не смесва работата с личния си живот.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е, но лицата как гадно лъжат! Е, открих Америка и аз - лице-личност-персона-маска, нали така.
Изглежда единствено дрехите не лъжат ;)

Трудно е да се говори за тези времена само с няколко думи....

Тук става въпрос и за "избрана професия", т.е. за нещо съзнателно избрано, което по-късно от физическото съзряване. На мен ми прави впечатление умората, безизразността в очите....

Може би тук е в сила синдрома "Павлик Морозов". Сляпото и безрезервно подчинение на идеята оправдава отцеубийството, убийството на вчерашни приятели, колеги, близки....трудно ми е да дам еднозначна оценка.

В статията има такъв пасаж:
"..как однажды, расстреляв десятка два приговоренных, Магго настолько вошел в раж, что принял за своего «клиента» стоящего рядом начальника особого отдела Попова. И заорал: «А ты чего тут стоишь? Раздевайся! Немедленно! Не то пристрелю на месте!»

В един момент действията са станали автоматични Робот, машина, без никакви човешки чувства и емоции.
Мислиш ли,че това ще личи върху външния вид на човек?

Силата на манипулацията......тук правя аналогия и с еничарите ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

лице-личност-персона-маска
-------------------------

Не мисля, че хората от снимката носят маски. По-скоро има удовлетвореност, чувство за изпълнен дълг. За мен лично е чудовищно да отнемеш живот, но за тях е било изпълнение на служебни задължения, служба на Родината.

Така, по снимките, не личи да ги е гризкала съвестта, че извършват нещо нередно.....От другата страна на барикадата, те се били герои, защото са служели на Родината безусловно и абсолютно предано. Инакомислещите са били предатели, които трябва да понесат най-строго наказание. Наказание и като назидание за останалите. Защото предателството по време на война и донякъде обяснимо, но в мирно време ......

Нищо не е така, както изглежда на пръв поглед.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

на дълга е само удобно самооправдание за такива
патологични субекти като тези.
Във всяка страна ги има.
Не може да не е садист и дълбок психопат някой, който ежедневно да отнема човешки живот.
Ето прочети този пасаж за един от "героите"
на "невиданния фронт".
"....Право обрывать чужую жизнь было для «стахановцев» по особым поручениям значительнее и слаще любых чинов.
Иначе как, например, объяснить метаморфозу «мастера» Петра Яковлева?
Малограмотный сормовский рабочий, он сначала выбился в личные кремлевские шоферы: на подменах возил и Ленина, и Сталина.
Затем стал полковником, возглавил знаменитую спецавтобазу № 1 в Варсонофьевском, где вечерами грузовики отмывали от крови.
Одно время даже стал депутатом Моссовета.
А потом вдруг взял и перешел на должность рядового сотрудника комендатуры, где самозабвенно трудился вплоть до увольнения в отставку.
Да, рядового!
Но зато «по особым поручениям»!..."
Доброволно да станеш от полковник ( и депутат) редник, ама с правото да разстрелваш
разните там бивши партийни и държавни величия.
Да ги гледаш как се гърчат и треперят от предсмъртен страх, лишени от всички бивши привилегии.

Спомням си за двама други палачи.
Американски този път.
Единият , американски евреин,
е обесил лично осъдените нацисти след Нюрнбергския процес.
Нарочно подбрал по дълго въже, та да продължи ангонията им по дълго.
Не си спомням подробности, но май Кайтел се
беше гърчил около 20 минути.
Друг пък , наш съвременик , екзекутирал около 1000 души в Тексас.
Призвание ..

В отговор на:

---

Не може да не е садист и дълбок психопат някой, който ежедневно да отнема човешки живот.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Инди,
Разглеждай хората в контекста на рекламно-пропагандната матрица на времето. Идеологическият враг тогава в съзнанието на хората е бил като таласъм – много лош и страшен. А ръководният апарат на страната – непогрешим. Въпросният чичо с мустаците ако му се беше случило да е дворник (какъвто ми изглежда) пак щеше да е изпълнителен. Дворът му винаги щеше да е чист и децата които правят бели ако ги хване пак щеше да ги налага с метлата честно безпристрастно и съвестно. Сравнението естествено е утриране но като цяло надявам се ми разбираш мисълта.
Освен това той е бил войник.
Освен това тогава отнемането на човешки живот не се е смятало както сега за нещо особено-свръхестествено. При това навсякъде по света. При това в големи мащаби.
Няма и десетина години по късно Пол Тибетс отнема няклко десетки хиляди животи с един пръст – пък виж го на снимките колко мил и усмихнат човечец е в онзи знаменателен ден.
Времената се променят и идеологиите заедно с тях. Средностатистическо банкерче-манагерче което с един клик на мишката ликвидира бъдещето на цяло семейство – е ли палач? Изпитва ли угризения на съвестта или просто си върши съвестно работата?
Съдията изпълнител, полицаят хващащ някое хлапе с два грама коз, войникът в Афганистан-Ирак...
Всичките се оправдават с това че си вършат работата. Убийството се е трансформирало в по-мека форма но си е останал фактът на безпристрастно незачитане на останалите като личности. Освен мен-любимият и моите приятели-семейство.
Преди години се запознах с едно младо момче американче. 25-30 годишно. Кейфорче.
Заедно пафкахме и си лафихме за разни работи на моят убогий английски. Даже от него за спомен ми остана една прекрасна луличка, но това е друга тема.. Оказа се че преди да стане кейфорче (готвач в кухненския батальон) е работил в бушландия.. пардон обамаленд, но тогава в онези времена клинтостан като... изпълнител на присъди посредством летал инджекшъни. Вярно че само няколко пъти, и врярно че там системата била много посукана и процедурата разделена на куп етапи така че да се разпределя отговорността на много звена за да, опазил господ, не пострада крехката психика на венците на човечеството. И как да ти кажа – не му личеше да се чувства палач-убиец или нещо такова. Обикновено, по свой си начин сбъркано американче. Също така осъждащ фашизма-комунизма и всякакви официално признати за античовешки строеве. Също така имащ своите мечти за това как ще разпредели готината заплата на войника и какво ще си напазари след тези две години мисия.
Вот такая вот зарисовка из жизни.
Времена.
Нрави.
Идеологии.

Нас мало но мы в тельняшках!

Разбира се, ти си прав, но вкараш ли идеологическа рамка, нещата винаги адски се размиват.
Не, мен ме интересува чисто практическият аспект на нещата: искам като видя един човек, по външен вид и излъчване да се опитам да предскажа съвсем просто нещо: би ли могъл тоя да ме убие или не, в една усреднена, невоенна ситуация /защото по време на война консенсуса е съвсем друг, знаеш/. Т.е. искам нула идеология и само един моментен личностов срез и историята, която може да се изстиска от това. Това е фикция, знам, защото човек си ходи винаги поне с една идеология - личната, но аз се стремя да съм реалист - искам невъзможното ;)