Извинявайте, че се намесвам в диалога ви

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

една усреднена, невоенна ситуация /защото по време на война консенсуса е съвсем друг, знаеш/

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, moon_flower, палач е професия почти като всяка друга и съществува винаги в обществата, в които се допуска смъртно наказание.
По време на война е друго - всеки войник получава правото да убива максимален брой хора, наречени "врагове", без да бъде класифициран като палач, такъв е социалният договор.
Сериен убиец е по-скоро криминологично понятие, а психопат - психиатрично, т.е. парадигмите са други.

Да, така е.
Но щом говорим за "професията" ( пак я слагам в кавички, защото за мен е чудовищно така да изкарваш насъщния си ), то вече е съзнателен избор, чрез който човек се чувства удовлетворен. Знам, че звучи много цинично, но чрез тази професионална реализация, той се чувства щастлив.
Може ли по щастливите лица да се разчете всъщност дейността, която упражняват?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Някак си дискусията замря, а много ми се искаше да поговорим кое е по-страшно - физическото унищожение или социалната изолация и психически тормоз?

Смъртта е естествен завършек. Всеки със самото си раждане приема, че рано или късно ще си иде от този свят. Но въпреки това твори, съзидава, остава нещо от себе си( дори и в отрицателен смисъл ).

Докато социалната изолация подтиска хората, не им позволява да развият в пълна степен своя творечески потенциал. Те се чувстват подтиснати, неразбрани.
Есенин, Цветаева са приели заплахата от убийство, върнали са се в Родината, но са оставили неповторими шедьоври.

Нищо не е така, както изглежда на пръв поглед.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля си, че физическото унищожение е по-гадно, защото е последното възможно събитие, което може да му се случи на човек. Най-гадното, според мен е, че смъртта не е избор, дори за самоубиеца.
Психическото не е точно унищожение, а някакъв вид тормоз, срещу който, при добър късмет, могат да се включат мощни психологически защити и човекът оцелява.
Това е основната тема на Варлам Шаламов, който в цялото си творчество описва как различните хора използват различни психологижески защити и по някакъв начин успяват да оцелеят като личности.

Доколкото си спомням обаче, той самият в края на краищата полудяваше.

Не точно - старческа деменция+без близки+бедност+въдворяване в старчески дом - пневмония - смърт

Темата е прекалено "тегава".
Тя е повече за "клуб психология".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Говорихме преди затова.
Според мен Шаламов се опитва да героизира собственото си
поведение в лагерите.
Каквото си спомням от прочетеното ме кара да си мисля,
че без проявата на човещина от хората, с които контактува там(като мед.персонал наприме..), даже и физическото му оцеляване би било невъзможно.
Та , ако под психологическа защита разбираме умелото натъкмяване
и приспособяване ( с чужда помощ), ти си безусловно прав.
Двойното салто на конформиста.
С първото се "адаптираш", с второто...оправдаваш първото.
Това разбира се не означава, че аз бих се справил по -достойно.
Много (по)интересen e за мен Н.Морозов
Ако говорим за "психологическа защита" или даже за ..."контратака",
тoй ми се струва по подходящ пример от сломения Шаламов.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето една работна дефиниция /а те са много/ на "пси защита" или по-правилно "защитни механизми"/ЗМ/ - тактиките, които използва аза за да се защити от неприемливите /напр. прекалено интензивните/ афекти от външната и вътрешната реалност. По-нататък вече следват спорове - на съзнателно или несъзнавано ниво работят, колко са на брой /описани са до 17, мисля/ и т.н. Т.е. виждаме, че "натъкмяване" има /благодарение на него все още не сме се избили взаимно, макар, че се стараем/, но защо на конформиста, ЗМ работят при всички хора, винаги.

Н. Морозов явно е много интересна, "ренесансова" личност, не знаех нищо за него. Странно, как не са му скалъпили някое процесче през 37-ма.