|
|
|
Тема
|
 Сезоните....като темперамента ни
|
|
| Автор |
moon_flower (поспаланка) |
| Публикувано | 13.09.09 19:41 |
|
|
или темперамента като любимите сезони?
Обичам есента. С онази тиха, постоянна любов, която никога не угасва. Но първата есен - пищната, с надиплените волани, приличаща на танцьорка на фламенко. Огнена, пълна с изобилие на плодове, аромати...та чак разточителна..Светлината е мека, слънцето не грее така безмилостно, а гали със своите лъчи...Утрините са тихи, прохладни и се чува ясния звън на часовниковата кула надалеч. Гледам през прозореца суетните тополи - всяка сутрин са с нова премяна...наситено зелено, преминаващо в бледо до резеда, после лимонено-жълто, за да се превърне в ръждиво -червено. Невероятно е. Дърветата са превили клони под тежестта на узрелите ябълки и дюли....А сред почистените градини греят огромни тикви. . наоколо всичко е в златисто жълто и огнено червено. По синорите шипките, трънките, къпините са толкова неустоимо съблазняват.
Лястовичките като ситни мъниста са украсили жиците, а последните им песни ме спират.
Вятърът леко погонва облаците по небето, а те плуват толкова безгрижно....
И най-важното - змиите и другите пълзящи гадинки са се скрили вече и си спят сладко - сладко, няма опасност да ми се наврат из краката, когато погледа ми се рее високо, високо.
Нищо не е така, както изглежда на пръв поглед.
| |
|
|
|
Ех,лунно цвете......ти си заклета романтичка ....!
Сега ще ти изтъкна доводите на моя сезон/темперамент/.Още като чуе човек думата лято и му става топло и ясно за какво иде реч!
Лятото е най-очакваният сезон,най -богатия на силни емоции,слънцето пръска щедро витамин Д и зарежда с енергия...Лятото се наспиваме бързо,огладняваме по-малко ,не ни подлудяват разни есенни депресии.
Харесвам категоричните неща,не половинчатите,не преходната сезонност,а дръзката и наложена от сезона сила на природата.
Като е жега нека да е истинска!И сладоледът и изстудената бира са най-вкусни тогава!Жените са най-разголени и най-секси, децата не ни тревожат с училището си,зимата и проблемите/вечни/ с отоплението са необозримо далечни.
Лятото е само в сини тонове -море,небе и утринен лазур!Всичко е емоционално,бързо и бурно-летният дъжд,силната буря със задължителната в края красива дъга,птиченцата в гнездата,които лятото създава за да ги пусне наесен в полет....
Лятото за мен е олицетворение на истинския живот,който ври и кипи отвсякъде като природна сила....
Редактирано от ApлeKинo7 на 14.09.09 15:07.
| |
|
|
|
Лятото за мен е олицетворение на истинския живот,който ври и кипи отвсякъде като природна сила....
------------------
Буен темперамент си.
Аз не харесвам стихиите. И в природата, и в живота. Винаги причиняват природни бедствия, щети, разделят хората....
Но както казваш, след тъмните облаци, винаги изгрява животворното слънце.
Чай с дымком в горячей чашке,
Ветер ластится, как кот.
Куст шиповника в овражке,
Луг осенний - терракот.
Наслажденьем пылкой ночи
Трав последних мед-дурман.
Беззастенчиво морочит
Лета бабьего обман.
Рисунок Елены Жданович
Нищо не е така, както изглежда на пръв поглед.
| |
|
|
|
Гремит пусть летняя гроза...
Морей глубинных небосвод
Вобрав штормов всё буйство силы -
Пролив с небес потоком вод ,
Вдруг землю небо оросило...
В покатистых раскатах грома
И грозовых лучей сверканий -
Вдвоем сидим с бокалом рома
Лишь в наслажденьях созерцаний ...
Гремит пусть летняя гроза ,
Дождь хлещет в стоки труб на крыше -
Друг другу мы глядим в глаза ,
Нас непогода не колышет ...
Огня каминного тепло ,
В бокалах терпкость непогоды -
Пускай стучится дождь в стекло ,
Смывая пыль с души природы ...
Владимир Зайченко
| |
|
|
|
Малазийка Мек Вок Кундор, которой в этом году исполнилось 107 лет, ищет нового возлюбленного после того, как ее последний муж попал в реабилитационную наркологическую клинику, пишет Independent. По ее словам, муж вряд ли вернется к ней после лечения, а скорее всего найдет себе другую женщину.
«Я осознаю, что уже в возрасте, у меня не такое тело как у молодой женщины.
Но я и не ищу такого привлекательного мужчину как наш премьер-министр (Наджиб Разак), а просто того, с кем могла бы прожить старость».
| |
|
Тема
|
 Не вярвам на жълти таблоиди.
[re: Tyлca]
|
|
| Автор |
A$$A$$lN (ветеран) |
| Публикувано | 15.09.09 17:59 |
|
|
Английските са най-лъжливите в света. Independent е сред тях.
Пуснали поредната си "сензационна" измислица и веднага хартиените и електронните им събратя по света са повторили новината. Проверих преди малко в нет-а - всички цитират дословно Independent, няма друга агенция, която да потвърди "новината".
Измислица е! В Индонезия никой не може да доживее до 107 години.
Индонезия е мюсюлманска държава и такива невероятниистории, които описват с тази баба, са немислими!
Редактирано от moon_flower на 15.09.09 22:35.
| |
|
Тема
|
 Ха-хааа! Сетих се за един случай отпреди 15
[re: Tyлca]
|
|
| Автор |
A$$A$$lN (ветеран) |
| Публикувано | 15.09.09 18:14 |
|
|
години.
Някакъв млад чуждестранен журналист на свободна практика в Сф взел, че прочел в някакъв български вестник, че в село Еди Кое Си баба на 75 години родила здраво бебе.
Фукнал се нашенкият, отишъл в селото, тЪрси бабата. Селяните взели да му се хилят и със знаци да му показват, че е побъркан.
Върнал се в Сф, оплакал се на колегите от чуждестранната журналистическа гилдия, а те съвсем го съсипали с подигравките си.
Горкичкият!
Тааа, ако нямаш какво да правиш - качвай се на самолета и заминавай в Индонезия да проверяваш дали е вярно.
------------
И защо осрахме темата???
| |
|
|
|
Ковровые дорожки
За осенними тучами где-то
Журавлиный затих разговор.
На дорожки, где бегало лето,
Разноцветный улёгся ковёр.
Воробей загрустил за окошком,
Непривычно притихли дома.
По осенним ковровым дорожкам
Незаметно приходит зима.
В.Орлов
| |
|
|
|
Винаги съм завиждал малко на такиваа... самокритични хора като тебе.
Виждам, че си взел доста присърце препечатката
и си направил цяло журналистко разследване.
Тъй като съм на мнение, че обясняването на майтапа е излишно и даже вредно, ще се спра дотук.
| |
|
| 
|
|
