благодарим за / Фен клубове / Руски клуб

Копирал съм го директно от клуб История,:

Процесът на преселване е много добре обмислен и организиран. Запазени са докладни от руските генерали и т.нар. билети, издадени от руските власти – това всъщност са разрешения за преселване на българи. Има подробна кореспонденция, в която се описва колко са преселниците от съответното село в Североизточна или Югоизточна България. Там може да се види и колко са достигналите до определените места в Русия наши сънародници. Очевидно става въпрос за дълготраен процес, за насочени действия на руската политика. Съвременници на събитията – български възрожденци като Раковски посочват, че никога при започване на война с Турция Русия не се е обръщала пряко към българите. Тя винаги е говорила с общи фрази като християни, едноверци, често се споменава дори за гърци. Опитите за решаване на Източния въпрос са били основно в интерес на Русия, често от полза за гърците, отчасти – за сърбите, но никога за българите. Проучването на тази тема дава отговор на въпроса как се е стигнало до обезлюдяването на цели райони в Източна България. Преселили са се хиляди семейства, подмамени от обещанията на руските генерали, че ще намерят в Русия едва ли не райска градина. Действителността обаче се оказва съвсем различна и не след дълго наблюдаваме процес на завръщане на българите. То отчасти е улеснено от отношението на турското правителство, което странно на пръв поглед предлага на завръщащите се българи данъчни облекчения, за да не ги загуби като данъкоплатци. Преселването е част от демографската политика на Русия.

Добруджанският въпрос всъщност е създаден от Русия:
• Русия разглежда разрешаването на Източния въпрос като общобалканска акция, в която трябва да участват всички балкански християнски народи. Русия привлича румънци и сърби като съюзници, но за наша сметка – като ги компенсира с изконно български земи. Така се създава и добруджанският въпрос – българите в Добруджа са разделени от една изкуствена граница, плод на руските имперски интереси. Русия предоставя Северна Добруджа на Румъния като компенсация за участието й във войната /което безспорно е значимо/ и за сметка на загубената по силата на Парижкия мирен договор Южна Бесарабия. Особено показателен е фактът, че през 1878 г. самите румънци не искат Северна Добруджа. Те осъзнават, че там нямат свое население. Много са интересни дебатите в долната камара и сената на румънския парламент. В тях се посочват и други аргументи – че това е изостанала територия и след като няма икономическа полза защо трябва да се развалят приятелските отношения с българския народ, като се откъсва негова изконна земя. Румънските политици от всички партии тогава са против размяната на територии, натрапени от руските интереси.

Сърбия също получава безумна компенсация
Друг капан, заложен от Русия с “освободителната” война, е съдбата на Западните български земи. Това понятие не бива да се бърка с днешните Западни български покрайнини. Говорим за цялата територия около Ниш, Пирот, Лесковец и долината на река Българска Морава. Сърбия се намесва във войната, когато изходът й е вече решен – след падането на Плевен. Трябва да отбележим, че сърбите получават покана от Русия много по-рано. Но, имайки горчивия опит от неуспешната война с Турция през 1877 г., Сърбия предпочита да изчака и да се намеси, когато печалбата е сигурна.Сърбите не водят сражения с турски войски, които след настъплението на Предния отряд на ген. Гурко се оттеглят бързо на юг. Крайно време е българската историография да признае очевидната истина за сръбското участие във войната, а тя е, че сърбите са окупатори на български земи. Нещо повече – сръбските войски, настанили се вече във Видинско, Кулско, Брезнишко и Пернишко, не желаят да се изтеглят въпреки че тези райони след сключването на мира вече са част от Санстефанска България.

Сърбите се възползват максимално от руската политика. Именно с подкрепата на Русия по време на двете балкански войни Сърбия заема изключително неотстъпчива позиция. Сръбските политици и руските дипломати правят всичко възможно да предизвикат война, която да бъде обявена от България. Българският народ трябва да знае истината. Вината на нашите управници е, че те не са истински българи, че са податливи на чужди интереси. Някои като цар Фердинанд пък буквално са купени, за да сключат изцяло неизгодния за България Балкански съюз.

Позицията на Русия по македонския въпрос
• Още след войната от 1877-78 г. Русия не упражнява регламентираното със Санстефанския договор право да изпрати войски в неосвободената част на Македония /по време на военните действия е освободен само Пиринският дял/. Не може да се намери логично обяснение за подобно поведение освен протеста на Цариградската патриаршия, която не желае Македония да бъде откъсната от влиянието й. Така Русия дефакто подпомага бързото възстановяване на турската власт в Македония. Антибългарската линия в руската политика по македонския въпрос е последователна. Русия официално се обявява против избухналото веднага след Берлинския конгрес Кресненско-разложко въстание. Всички опити за реформи в Турция съгласно Берлинския договор се натъкват на твърда съпротива от руска страна.Проявите на национално -осовободителните борби на македонските и тракийските българи – бунтове, въстания, завери, атентати, срещат противодействие от Русия. В началото на 20 век руският посланик в Цариград Зиновиев води последователна антибългарска политика, която е засвидетелствана в редица документи и в българския печат. Той толерира турските репресии срещу българите. Знаем какво е поведението на Русия по време на войните за национално обединение.

Сакар планина - перлата на Тракия