|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
Тема
|
едно забравено име
|
|
Автор |
Фaтa мopraнa ((crazymaker)) |
Публикувано | 25.01.09 21:34 |
|
Преди дни гледах филм за пионерите в трансплантиране на органи.Оказва се,че първи е руският учен Владимир Петрович Демихов,комуто се прекланят всички световни светила,но който сам приживе не получава слава,звание или подкрепа.Дори името му тъне в забвение и случайно го открих чрез гугъл.
| |
|
Една снимка , демонстрираща успехите на съветския учен
в трансплантирането(двуглаво куче..)
и будеща..
малко противоречиви чувства в мен:
| |
Тема
|
Re: Малко хронология
[re: Tyлca]
|
|
Автор |
Last Roman (PRAEFECTUS URBI) |
Публикувано | 26.01.09 13:15 |
|
не кради от трипода, а дай линкове.
Queen's only
| |
|
Ти не гони "рекорди" в постването:
"Име Last Roman
Вид потребител PRAEFECTUS URBI
Всичко мнения 30345 "
а дай мнение по същество.
| |
Тема
|
Re: Дай линкове..
[re: Tyлca]
|
|
Автор |
Last Roman (PRAEFECTUS URBI) |
Публикувано | 26.01.09 15:00 |
|
не мога да коментирам картинки, които не виждам, друже.
Queen's only
| |
|
Аз пък виждам и картинката с основните дати от живота на учения,
както и снимката на подопитното нещастно куче с присадена втора глава.
Който иска може да ги види на линка на ФМ.
Я да опитам от друго място:
"..В 1946 г. впервые в мире Демихов пересаживает второе донорское сердце в грудную полость, а в дальнейшем разрабатывает и апробирует в эксперименте на собаках около 40 схем пересадки сердца,
в том числе и с долями легкого.
В том же году впервые в мире производит полную замену сердечно-легочного комплекса без использования аппарата искусственного кровообращения.
В 1947 г. также впервые в мире он осуществляет пересадку легкого без сердца. Через год делает пересадку печени.
В 1951 г. впервые в мире заменяет сердце собаки на донорское без использования аппарата искусственного кровообращения и доказывает принципиальную возможность подобных операций.
В 1952 г. впервые в эксперименте на собаках осуществляет коронарное шунтирование.
Этот метод сегодня широко применяется в клинической практике во всем мире.
Почти через четыре десятка лет, в 1988 г. (лучше поздно, чем никогда!), работа отмечена Государственной премией, которую В.П. Демихов получил вместе с группой хирургов, внедрявших эту операцию в клинику.
В 1956 г. Демихов пишет диссертацию на тему пересадки жизненно важных органов. В ней он анализирует результаты собственных опытов. Они были удивительны: собаки, составленные из двух половин, жили по несколько недель. Защита должна была состояться в Первом медицинском институте, но не состоялась: автора сочли фантазером, а его работу – не заслуживающей внимания. Однако подлинный ученый, уверенный в правоте своего дела, Демихов продолжал эксперименты.
В 1960 г. Владимир Петрович подытожил часть своих исследований и издал первую в мире монографию по пересадке жизненно важных органов, ставшую единственным в то время руководством по трансплантологии.
Его монография «Пересадка жизненно важных органов в эксперименте», изданная в Москве, была затем переиздана в Нью-Йорке, Берлине, Мадриде.
В 1962 г. произошло знаменательное событие:
собака прожила с двумя сердцами рекордный срок – 142 дня.
И сколько бы еще прожила, неизвестно.
Эксперимент был сорван чисто по-российски: пьяный больничный плотник забрался в операционную, и отреагировавший на непрошенного гостя пес получил от него удар в область пересаженного сердца."
Повече подробности за живота на този изключителен и не много обичан от комунистическите бюрократи човек на:
| |
Тема
|
Re: Странна работа...
[re: Tyлca]
|
|
Автор |
Last Roman (PRAEFECTUS URBI) |
Публикувано | 26.01.09 20:45 |
|
напомня ми на романа "Островът на доктор Моро" на Хърбърт Уелс...
Queen's only
| |
|
Увличал се е човекът.
Аз пък си спомних един друг хирург..
от булгаковското "Собачье сердце".
Ето сега го препрочитам и се смея.
"..Да-с.
Если вы заботитесь о своем
пищеварении, мой добрый совет - не говорите за обедом о большевизме и о медицине.
И - боже вас сохрани - не читайте до обеда советских газет.
- Гм... Да ведь других нет.
- Вот никаких и не читайте.
Вы знаете, я произвел 30 наблюдений у себя
в клинике.
И что же вы думаете?
Пациенты, не читающие газет, чувствуют себя
превосходно.
Те же, которых я специально заставлял читать "правду", - теряли
в весе.
| |
|
Впечатлен съм от историята на Демихов.
Идва ми на ум само изтърканата фраза за липсата на пророк в собствената си страна.
Гоблин - това е не само и не толкова раса. Това е начин на мислене.
| |
Тема
|
и будеща.. малко противоречиви чувства в мен:
[re: Tyлca]
|
|
Автор |
Фaтa мopraнa ((crazymaker)) |
Публикувано | 28.01.09 07:43 |
|
"Експериментите обаче са предизвикали буря от недоволство в научните среди, тъй като според мнозина те са най-малкото неетични. В интервю за Би Би Си проф. Уайт определя присаждането на цяла глава или на главен мозък като следваща крачка в трансплантологията. "Защо да имплантираме отделни части на тялото, след като можем да го сменим изцяло?", пита професорът. Според него трансплантацията на глава ще помогне на парализирани хора или на пациенти с тежки заболявания, чиито мозъци функционират нормално.Според учения на някои хора неговият експеримент може да се стори неетичен или дори абсурден, но подобни съмнения възникват във всеки етап от развитието на трансплантологията. Уайт припомня годините, когато са правени първите опити за присаждане на сърце, когато положението не е било по-различно. "
Така или иначе ние самите сме сбор от органи,но в кой от тях е мястото на човешката душа?!
| |
|
Отговярам от ..раз
Мястото на човешката душа е из
елисейските полета на нета.
Ако и да има в мен някакви "противоречиви чувства",
те не са от абстрактно естество, а защото имам куче
и го обичам много.
Просто като погледнах на "двуглавото куче" от първия ти линк,
където "оригиналната глава" гледа
с безпросветна тъга и очаква да изтекат
...отредените и от професора новатор 5 дни живот с
"квартирант"...
| |
|
И аз съм от хората,за която всяка душица, била тя животинска или човешка е чудо!
Имаме собствен домашен любимец,а и точно в тоя момент връщаме една гальовна котка на стопаните,която поради отсъствието им се наложи да приютим за няколко дни......За да приемем пак за няколко дни един разкошен папагал,чиято собственичка се налага да отиде и тя на семинар за няколко дни.
Зная какво значи един пълен с благодарност безкористен кучешки поглед!Защото почти винаги сме имали куче.Зная и за паметника построен от японците на вярното куче,което години наред чакало на едно и също място починалия си господар.
И зная,че не трябва да пропусна часа за лекарствата си за сърце!
Затова си позволих да поразсъждавам на глас къде е скрита тая наша душа,в някой орган ли,в необозримите елисейски полета на нета ли(аналогия за мъртво блаженство) или в неизчерпаемата човешка надежда.
Редактирано от Фaтa мopraнa на 28.01.09 20:46.
| |
Тема
|
отредените и от професора новатор
[re: Tyлca]
|
|
Автор |
Фaтa мopraнa ((crazymaker)) |
Публикувано | 28.01.09 21:01 |
|
По инициативе И.П. Павлова в Санкт-Петербурге у Института экспериментальной медицины поставлен памятник собаке с надписью: «Собака друг и помощник человека, с доисторических времён приносится в жертву науке, но наше достоинство обязывает нас, чтобы это происходило непременно и всегда без ненужного мучительства».
| |
Тема
|
Re: първия линк
[re: Tyлca]
|
|
Автор |
c_l_i_o (непознат) |
Публикувано | 28.01.09 22:07 |
|
наистина беше смразяващ и ужасен и си помислих, че по-добре да се забрави името, вместо да се помни с това... но какво да се прави - един светъл, материалистичен ум, който е дал всичко, на което бил способен, дано после е разбрал, че освен физически тела, имаме етерни, астрални и такъв самонадеян "колаж" на физическо ниво, прави доста обърквания на духовно.
Amo, ergo sum.
| |
|
какви етери и астрали те гонят?
Queen's only
| |
|
в темата ми припомни долната книга и даже идеите на автора(Д.Андреев)
по отношение на ..кучетата.
Чел ли си я?
| |
Тема
|
Re: Твоето малко..рязко включване
[re: Tyлca]
|
|
Автор |
Фaтa мopraнa ((crazymaker)) |
Публикувано | 29.01.09 09:28 |
|
Аз не съм чела "Розата на Света",но изчетох рецензии,които намерих поне набързо...
...Обвинения в антисъветска дейност, години затвор,......страхотна провокация да бъде прочетена и тая книга.
...."Вземайки за основа тези откровения, Даниил Андреев започва да пише "Розата на Света" - грандиозен трактат за съкровения строеж на Вселената, за мистичния подтекст на цялата история на земната цивилизация и за бъдещите съдбини на човечеството. Подчертавайки религиозния характер на своите озарения, Андреев набляга на религиозния начин да се опознае света. Според него съществуват три основни предмета на такова познание: метаистория, трансфизика и Вселената като цяло. Метафизическата космология, заложена в "Розата на Света", носи значимите следи на антропософското влияние - и наистина, съвременниците му си спомнят, че Даниил Андреев е бил запознат със съчиненията на Рудолф Щтайнер. Според писателя обаче човечеството не бива да изпада в отчаяние. След като изтърпи бедите на злите времена, в една бъдеща епоха за човечеството ще съществуват само любовта и творчеството и въплъщаването ни в земните, още неосветени слоеве на материята ще остане зад гърба ни."
Тулса,благодаря за новото четиво!Обещавам,че няма да спра само до идеята на автора .......по отношение на ..кучетата.
| |
Тема
|
Re: Не го познавах
[re: Tyлca]
|
|
Автор |
c_l_i_o (непознат) |
Публикувано | 30.01.09 09:38 |
|
като поет Даниил Андреев, открих нещо тъжно-красиво, като за зимен ден и темата за "творенията на доктор Моро"
* * *
Я вздрогнул: ночь? рассвет?.. Нет, это зимний день
Сочился в комнату -- лишь треть дневного света,
Казалось: каждый луч обрублен, точно пень,
И в панцирь ледников вползает вновь планета.
Заброшенное вглубь чудовищных пространств,
Озябшим стебельком дрожало молча тело,
И солнце чахлое, как погруженный в транс
Сновидец адских бурь, бесчувственно желтело.
Сливалась с ночью ночь, и трезвый календарь
Мне говорил, что так мильоны лет продлится,
И зренье странное, неведомое встарь,
Я направлял вокруг, на зданья, вещи, лица.
Не лица -- муть толклась, как доктора Моро
Созданья жуткие в сцепленьях нетопырьих,
И тлел на дне зрачков, колюче и хитро,
Рассудок крошечный -- единый поводырь их.
И, силясь охранить последний проблеск "я",
Заплакала над ним душа, как над младенцем,
Припомнив, как он рос... уют и свет жилья...
Возню ребеночка и топотню по сенцам.
Сквозил, как решето, всей жизни утлый кров
Структурой черепа... Ах, бедный, бедный Йорик!..
Да! видеть мир вот так -- был первый из даров
На избранном пути: печален, трезв и горек.
1935(?)
Amo, ergo sum.
| |
Тема
|
Re:Наистина впечатляващо.
[re: c_l_i_o]
|
|
Автор |
Tyлca () |
Публикувано | 30.01.09 12:52 |
|
И аз не съм чувал за него като поет, но постнатото
от тебе наистина ме впечатли.
Чувствам, че трябва да го прочета още няколко пъти поне,
защото ми се иска да намеря определена разгадка за
пророческия дар Д.Андреев, намерил въплъщение
в "Роза мира"( метаистория на историята).
Същото усещане за многоплановост , "космичност"
и забулени в зимна мъгла ...
езотерични фигури на хоризонта.
Някак си не ми се струва "тъжно красиво",
а "тревожно красиво" и даже определено трагично и доста... зловещо.
Независимо, че можеш да напомниш ми за "мислещата тръстика " на
Паскал..
Учудвам се как успяхме да навържем "Доктор Моро",
Андреев..и опитите на съветския хирург "мичуринец"
в една тема
Погледнах пак и за баща му Л.Андреев и намерих нещо писано от Блок за стаята на известния писател в Петербург:
""Андреев жил на Каменноостровском, в доме страшно мрачном: Огромная комната - угловая, с фонарем, и окна этого фонаря расположены в направлении островов и Финляндии.
Подойдешь к окну - и убегают фонари Каменноостровского цепью в мокрую даль.
Леонид Андреев, который жил в писателе Леониде Николаевиче, был бесконечно одинок, не признан и всегда обращен лицом в провал черного окна.
В такое окно и пришла к нему последняя гостья в черной маске - смерть".
Блок А.А. Памяти Леонида Андреева.
Ето накрая и един портрет на Л.Андреев от И.Репин:
| |
|
Наистина стана малко като оня виц за асоциацията -като пипнеш нещо,да се сетиш за друго,но е факт,че обратът в темата е много интригуващ.
Аз изтеглих книгата от тук , 424 страници е и се чете лесно дори онлайн.
Стиховете му от тоя линк,но нямам точно определение какво чувство ми носят.
Странна поезия,сякаш е писана на стръмна скала под грохота на разбиващи се в нея морски вълни.....Сетих се,моето чувство четейки стиховете му е за неизбежност!
Редактирано от Фaтa мopraнa на 30.01.09 19:48.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
|
|