Никролог

Искам да знае мнение на всички за никрологи, които има навсякаде в България. От кде идва тази традиция?
На мен много мучно и тежно гледать на тези хора, особено кога има снимки на младеж и деца. Много психируюсь за това. Смятам, всички близки и родни и така ще разберат за лоши новини. А за остальние и не трябва да зная.

Не си първата рускиня, която се впечатлява от некролозите. И друга моя позната се впечатли много от това. Не знам дали е добро или лошо - свикнала съм.

Може ли пак да те поправя?
Пише се "нЕкролог". Мн. число - некролоЗи. Согласный Г переходит в З. Это явление называется палатализация.

Още примери:
ръКа - ръЦе
часовник - часовниЦи
кожуХ - кожуСи
ковчеГ - ковчеЗи

Sorry за нИкролог. Аз замислилас как трябва да пише, но не бях под ръцете ми речник. А можа би, по-добре да не знаеш такива думи.

Дядо ми като дойде за първи път тук, си мислеше, че това са издирваните от МВР престъпници и се шашкаше колко много саи колко стари хора и деца има.

Facta, non verba!

ЗЯЗСтана ми интересно и се поразрових да открия корените на думата "некролог". Написаното по-долу може и да е грешно, просто такава информация съм намерил.

Думата некролог я има и в руския език. Смисъла в руския език е текст по повод на смъртта, който се чете на погребението или се публикува в печата. В българския език "некролога" е съобщението за смърта (или годишнината от нея), което както се публикува, така и се залепя на публични места.

Интересното е, че по традиция на некролога не би трябвало да има снимка. Традицията казва, че снимката би затруднила пътя на душата на мъртвия към отвъдния свят. Въпреки това много от некролозите са със снимки.

Думата има гръцки произход, предполагам и традицията идва оттам. Свободен превод на думата - "казано за мъртъв", "думи за мъртвия".

Некролози в българския вариант май не се срещат в други страни. По данни от Интернет и некролози се лепят на определени места в Гърция, Сърбия и Италия. Споменава се, че ги имало и в една от бившите съветски републики, но не се уточнява в коя.

Надявам се да съм бил полезен и да избирате по-весели теми.

PS: Вероятно в Армения също има некролози. Виждал съм некролози написани на два езика - арменски и български на една от църквите в Стария град в Пловдив.

Безспорно е травмиращо,но едва ли има българин който би направил погребение на свой близък без некролози.Впрочем,не само руснаците, и други чужденци ги възприемат като съобщения за издирвани хора,а когато разберат закакво става въпрос са шокирани.Това е доста отдавна в нашия живот - аз съм на 49 год.,а ги помня от най-ранно детство.Предполагам,че е някаква модификация на западноевропейската традиция да се поместват съобщения за смърт във вестниците и е възникнала след освобождението,с проникването на западната култура в България

Само да добавя.
Некролог всъщност значи известие за смърт. И етимологията на думата е точно това - от "некрос" и "логос" . И се среща не само в гръцкия, българския и руския, но и в доста други езици. /Между другото, щото авторката е на вълна изучаване на български, на руски думата се пише по същия начин, както и на български - нЕкролог. Козьма Прутков има разказ "Краткий некролог"/.

Лепенето на некролози май си е чисто българска история, ако ги има в споменатите страни, то вероятно на много ограничени места, добре познавам и трите страни, но не съм виждала никъде там подобно нещо. В Армения също не съм забелязала некролози, може би тези на арменски и български са дан на българската традиция.

Според това, което съм чувала за произхода на традицията, първоначалната идея е била да може виделите некролога да се помолят за непознатия им човек.

Дали е травмиращо или не...ами традиция е и като такава може да ни харесва или не, но не можем да я отричаме.
На мен например също ми изглежда непривично руската традиция да се правят снимки на погребения, но така е прието.

Мене пък са ме питали, защо са толкова стари тези депутати, и как ще управляват, като ги изберат. Мислеха, че това е предизборна агитация, и сечудеха, защо повечето от кандидати са на по 60-80 години

За смъртта, умирането и ритуалите свързани с това, ви препоръчвам Филип Ариес. Има добро руско издание: Арьес, Человек перед лицом смерти, М. 1992.

[линк]
откъс: [линк]

За снимката - не се поставя на некролога преди 40-ия ден. След това може.
Колкото до традицията да се лепят по стълбове и спирки - мен лично много ме подтиска - не смятам, че трябва да се прави. Но, както каза Березка, свикнали сме. Може би е тръгнало от селата и малките градчета, където всички се познават и по този начин се е съобщавало за това, че някой си е отишъл. Но в големите градове ми се струва излишно, дори не много уважително към мъртвия (лично мнение). Така или иначе рядко познаваме човека от некролога, предизвиква се някакво нездраво любопитство
.
А за по-веселите теми съм 100% за