Там е работата,
че паметникът на прославените
латишски стрелци
е в ...Москва.

Както виждаш на снимката, аборигенската младеж дори проявява някакво.."историческо съпричастие".


"“Советская власть держится на еврейских мозгах, латышских штыках и русских дураках!” — такая поговорка существовала в России в первые годы после революции.
Была тогда у простого народа
в ходу и иная фраза: “Не ищи палача, а ищи латыша”.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Виж, не споря, може и в Москва да има паметник на латишките стрелци, само че този на снимката горе лично съм го виждала в Рига. Към него се прилагаше и музей, посветен на подвизите на споменатите "красные стрелки". Намира се в началото на стария град.
По непроверени сведения /щото отдавна не съм ходила натам/, братята латиши са постъпили мъдро и икономично и с идването на дългоочакваната независимост просто са сменили надписа на паметника от "красным стрелкам" на "латышским стрелкам" /ако се загледаш, дори си личи, че плочата с надписа е сменена/, а музея, възхваляващ подвизите им, са префасонирали в "Музей на окупацията"......

"Памятник революционных латышских стрелков - видимо, скоро переименуют
в легионеров SS.
Рига, Латвия, 2002."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ми би било още по-икономично....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз не съм тръгнал да оправдавам Естония за това какви ги е вършила, ама все едно, Съветския съюз е една враждебна за тях държава и са съвсем прави да махат паметниците й. И въобще комунизма е виновен за смъртта на коклко? 100, 200,300 милиона? Но със сигурност е в пъти, в пъти повече, отколкото са виновни националсоциалистите, които никога не са изтребвали собственото си население, даже напротив.
Откъде знам историята, едва ли знам всичко, много неща не са ми ясни, но имам достатъчно акъл да знам, че войната е разпалена от СССР, че той не е никакъв "освободител", не се кланям на кървавия пълководец Жуков и цялата останала кохорта. И добре, СССР побеждава, но това е Пирова победа. Победа на цената на унищожението на собствения си народ.
А се паля най-вече защото съм българин, а из цялата моя Родина стърчат също толкова кичозни комунистически съветски паметници, които явно показват че още не сме се отървали от комунягите и съветския ботуш или поне неговото разрушително наследство.
А по отношение това кой е ограничен, щом казваш, добре, май не ви харесват хората, дето им е писнало от промиването на мозъци.
А руснаци за мен не е обида и защо да е, това пък как ти хрумна?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А бе стига с тези глуости за борба с фашизма. Баси лицемерието

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

", Съветския съюз е една враждебна за тях държава"
Може. Но това не променя историческия факт, че за съществуването си като отделна държава /и то на два пъти/ естонците са задължени на същия този Съветски Съюз.....Съвсем отделен е въпросът, че те биха предпочели да са не руска, а някаква друга провинция. Ама то провинциалният манталитет ходи не само по отделните индивиди, а и по цели нации....

Дай да уточним, какво общо има комунизмът като такъв с уважението към паметта на загиналите войници? Точно според застъпваната от теб теза тези милиони загинали във ВСВ съветски войници са от жертвите на комунизма. По какъв критерий трябва да делим жертвите на такива, чиято памет заслужава уважение и на други, чиято - не?

Войната е война. Победителите са победители и имат пълното право, след като желаят, да се радват на победата си. Така е било винаги и ще бъде винаги. Не отричаш правото да празнуват същата тази победа на останалите от антихитлеристката коалиция, нали? Мисля, че ако войната беше завършила с обратен резултат, немците също щяха да празнуват победата си.


"А се паля най-вече защото съм българин"
Аз също съм българка, но на мен паметниците не ми пречат. Виж, за съсипаната икономика и неспазваните закони не мога да кажа същото....Считам, че ВСЕКИ паметник е част от историята на страната ми и като такъв има правото на съществуване. Аз имам достатъчно мозък да преценя за себе си кое считам за добро и кое за зло и наличието или липсата на паметници не биха повлияли на мнението ми. Защо трябва да мисля другите за по-глупави от мен?

п.п. Ограниченост наричам слагането на знак за равенство между "руско" и "комунистическо"...

Виж, дали на теб лично ти харесва или не - останалият свят признава понятието "борба с фашизма", както и решаващата роля на съветската армия в тази борба.

А изказването не е мое, а на депутат от латвийския парламент.... И според мен е много разумно.....

И аз винаги съм бил на същото мнение. Историята е история, когато човек я помни. И най-важното е никога да не забравяме историята, защото рискуваме да я повторим.

И на мен много неща ми се искат. Например, никога да не имало турско робство, никога да не имало войни като Първа и Втора световна.

И защо направо не започнем да си бутаме панелките, щото видиш ли били символ на комунизма? Лошо няме. Бутаме. После строим кооперации и току виж Пловдив станал толкова голям, колкото Хюстън

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От интервю с жената на Солженицин, по повод излизането на 30 тома от съчиненията му.
Не случaйно серията е започната c "Червеното колело", което Солженицин смята за най-значима своя книга.
За пръв път срещнах образа на "жълтото колело",
което смилало до скоро цялото минало
на един редови ветеран от войната, докато устати
политици, новоявени олигарси
и перестроечни журналяги се вихрят
Може и да не съм разбрал съвсем добре образа,
но...прочетете сами:
"....РГ | Александр Исаевич настаивал, чтобы сначала вышли тома "Красного колеса".
В чем вы видите актуальность именно этой книги в наши дни?

Солженицына |
Читателю, я думаю, будет личная польза от этого чтения.
Когда во время революции крутилось "Красное колесо", то, по видимости, любой человек ничего не мог ему противопоставить.
Даже самый умный, или облеченный самой большой властью, или генерал, а уж тем более рядовой обыватель.
Вихрь крутится, и ты в нем песчинка.
То, что происходило в нашей стране недавно, и с робкой надеждой, что, может, оно перестанет происходить, Александр Исаевич называет "Желтым колесом".
Оно тоже меняет все - уклад жизни, отношения между людьми, твой взгляд на свое прошлое, когда не знаешь, зачем жил и не будет ли все, тобой сделанное, выброшено в помойное ведро.
Все иначе, но для отдельной судьбы это тоже страшный вихрь, сбивающий с ног.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите