Ползата от училището / Градове / Русе

1. Колата, която си сблъква със стълба "търпи" нееластичен удар (след колизията скоростта на двете тела е равна), защото спира, а v на стълба = 0.
Логично, в такъв случай законът за запазване на момента ще има вида m1*v1+m2*v2 = (m1+m2)*v`. Ако от там изразим v` = (m1*v1+m2*v2)/(m1+m2). Знаем, че v` = 0 (`щото двете тела спират), v2 = 0 (`щото и стълба е спрял), m1 = m на колата... От тук следва, че m2 клони към безкрайност, което си е вярно, ако съотнесем масата на системата стълб-Земя към масата на колата. Разбира се, в деиствителност, v` клони към 0, т.е в някакъв безкрайно малък интервал от време и колата и стълба ще се движат с еднаква скорост (докато стълба се килва леко, да кажем). Енергията:
ако Ек1 и Ек2 са кинетичните енергии на автомобила преди и след удара, процентът от началната Ек1 след удара ще е равна на (Ек2/Ек1)*100 = 0 %, тъй като Ек2=0, понеже след удара колата спира. Значи, тъй като енергията не се губи, цялата кинетична енергия на движещата се преди това кола се е превърнала в някакъв друг вид. Какъв точно е предмет на сложна симулация, част от нея отива да си смачкат ламарините, част да счупи гръбнака на шофьора, част деформира асфалта. Дали това, обаче, ще промени орбитата на Земята? Не мисля, колата с удара си би трябвало да предаде същия момент на Земята, какъвто е предала с тръгването си, но с обратно посока, т.е сумата би трябвало да е нула.

2. Енергитично би било така, ако нямахме релативистично увеличение на масата, спрямо наблюдателя (от там, откъдето го мерим това С ) : m= m0/sqrt(1-v^2/C^2) , където m0 e масата в покой. Т.е гледай както става с кинетичната енергия на тялото, E=mv^2/2 когато v->C. Отива към безкрайност, ако питаш мене.
2А. Събиране на скоростти: оказва се, че когато v са в порядъка на С, добре познатият ни от Галилей закон за събиране на скорости ( w = v1+v2; w - относителна скорост м/у тяло1 и тяло2 ) спира да важи (т.е той никога не е важал, но за малки скорости е доста добра апроксимация). Верният закон е :
w = (v1+v2 ) / (1 + v1*v2/C^2) , (забележи, че ако v1 и v2 за доста по-малки от С,
т.е някакви ежедневни скорости, знаменателя клони към 1, т.е Галилеевото събиране си важи). Това е потвърдено експериментално от един пич, Физо, през 19-ти век, който много хитро се е сетил да "засили" светлината (във вода,
където скоростта и не е С) и да измери разликата с скоростите. (Инфо @