|
Здрасти, Чоли!
Сърдечно: Ангел!
Ето сега новите неща, които написах през последния месец:
НАСАЖДАНЕ НА РАСОВА ВРАЖДА
Пияни американци застреляха български войник в Ирак. Нищо чудно като знаем как американската армия попълва своите части, предназначени за мисии в чужбина. Със затворници и кандидат-имигранти. Безскрупулни типове, наемни убийци, които убиват само заради удоволствието да убиват. Садисти, измъкнати от своите килии срещу съгласието си да служат във великата и непобедима американска армия. Именно такива са нашите нови съюзници, колкото и да не ни харесва. Но нека не се занимаваме с тях, сега ни интересува друго.
Веднага след убийството всички средства за масирана, извинете - за масова информация закрещяха, че българинът е убит от иракски бунтовници. Те даже намериха подходящ иракски предател, който да потвърди лъжата – някой си Гасан Насър. Иракски вариант на антибългарина Красимир Кънев. С твърде голям процент на вероятност мога да допусна, че Гасан е член на Иракския Хелзинкски комитет, финансиран като можете да се досетите от античовека Дьорд Шорош, известен повече като Джордж Сосос. Дотук с голите факти.
Каква е равносметката? Американци убиват българин. Да кажеш истината не е проява на расизъм. Тези американци може да са негри, може да са бели, може да са китайци или индианци. В случая “американец” означава гражданин на Съединените американски щати. Иракчанинът обаче си е иракчанин. Арабин с иракска национална принадлежност. И сега в задачата се пита: допустимо ли е да се насажда вражда срещу една нация – иракската, и срещу една подрасова група – арабската, за да бъдат оправдани истинските извършители на престъплението? Защо, след като знаем, че арабите са семити, никой в нашата ционизирана родина не се разкрещя, че се разпалва антисемитизъм?
Когато казваме, че един селянин от село Мечка е убит от цигани – това е насаждане на етническа вражда. Когато казваме, че цигани са плъзнали из цяла България, за да обират и плячкосват, за да насилват и убиват – това е насаждане на етническа вражда. Но когато оневиняваш реални убийци, за да обвиниш един цял народ, това е демократично. Нещо много неясно стана разбирането за демокрацията напоследък. Ние не питаме какви са американските бандити – бели, черни, жълти или пък зелени човечета. Ние питаме докога ще ни насъскват да мразим народите от целия свят заради безумията на американците и техните наемни престъпници?
Не очаквам да получа отговор на поставените въпроси. Затова пък гузното мълчание на българските марионетки им отнема правото да бъдат мои обвинители, когато аз наричам нещата със собствените им имена.
Иракският народ води свещена война за защита на земята си от американските завоеватели и техните слуги. Агенти на израелската тайна служба МОССАД отвлякоха и избиха невинни хора, за да настроят света срещу иракчаните. После американски бандити застреляха други невинни хора пак със същата цел. Но светът почна да проглежда. Време е и ние, българите да прогледнем. Време е да излезем от лагера на убийците и да се присъединим към човешкия свят. Ако разбира се искаме утре да ни броят за човеци. В противен случай рано или късно възмездието ще ни се стовари върху главите и много ще пищим, че срещу нас се насажда етническа вражда, но ще е късно. Враждата ще е станала необратима.
Ангел Грънчаров – Елтимир
10 март 2005
РАЗКОЛ И СЛУЖБИ
Както винаги преди избори, така и сега активно се действа по внасяне на разкол между националистическите и родолюбиви организации в България. Както преди, така и сега този разкол се ръководи и координира от Службите.
Трябва правилно да ме разберете, иначе нищо няма да разберете. Службите са нужни и полезни. Всяка държава има нужда от Служби. Само че от Служби, които се грижат за безопасността на държавата и народа. А не от чужда агентура, която ние издържаме със собствените си пари. В днешната американо-османска провинция, наричана по навик България, нещата са наопаки. Както впрочем всичко в тази бивша държава. Само помислете – на генерал Чобанов му съобщават, че негови служители вместо с превенция на тероризъм, се занимават с опити за предизвикване на терористични действия. Генералът мълчи. Още ли вярвате, че службите за сигурност наистина са служби за сигурност? Нека направим малка дисекция на положението.
Казвам “дисекция”, тъй като положението е мъртво. Държавата смърди на мърцина, обществото е умряло, икономиката ни едва мърда. Помним как полицията отказа да задържи цигани-убийци на българин в село Мечка, за да не предизвиква етническо напрежение. Държавната власт не се намесва и когато цигани пребиват полицаи. “Правозащитниците” /с изключение на сдружението Български човешки права/ открито заявяват, че защитават само и единствено правата на небългари. Със закон бе отнето правото на българите на медицинска помощ. От територията, която някога бе наша българите са прогонвани, като в същото време ускорено се извършва механичен внос на нежелани в техните страни представители на разни малцинства. По документи България се води все още жива, а всъщност вече е умряла. Същото се отнася до голяма част от българите – денационализирани, лумпенизирани, оскотени, деградирали. Само тук-там макар и рядко, се срещат и живи българи. Тези именно българи искат да възкресят България – държавата на българите. Къде по-умело, къде по-неумело някои от тях вече се опитват да го правят. И тогава се намесват Службите. Ръководените от чужди централи бивши наши специални служби.
С помощта на внедрени агенти бива внасян разкол между отделните организации. Хората биват настройвани един срещу друг. Насажда се чувство на непоносимост към другия националист, към другия родолюбец, към другия българин. Един доказан и честен патриот наскоро ми сподели в писмо: “Изглежда най-големият враг на българските националисти са други български националисти. Ако тръгна да правя нещо, впрочем, очаквам най-големите удари именно от хора, които се наричат "националисти".
Почвате ли да схващате? Представете си, че България е нападната от чужда войска. Българската армия почва да отбива атаката. Изведнъж някакъв командир на взвод, на батальон, на полк, на дивизия излиза и казва: “Само аз съм спасител на Отечеството и само аз имам право да го браня! Никой друг не бива да се сражава с нашествениците!” Естествено, че такъв командир би заминал директно в лудницата, ако преди това не го изправят пред стената. Само че нашите лъжеродолюбиви командирчета именно това правят и не само никой не им търси сметка, а някъде даже им ръкопляскат.
Нека отново уточня. Не че ние си нямаме кусури. Не че сме безгрешни. Съвършени хора няма. Но защо за Бога и по дяволите все кусури си търсим, а не виждаме какво става с родината ни? С народа ни. С нас самите. Защо вместо да потърсим слабите места на врага и да ударим, ние все помежду си се удряме? Защо когато видим недостатък у някой наш брат ние не се стремим да му помогнем той да отстрани този свой недостатък, а с всички сили се стремим да го закопаем? Да закопаем брата си!
Сега ще поискате да посоча примери, да назова имена. Няма да го направя. Ако ви е останал поне малко разсъдък в главите, вие сами ще разпознаете измамниците. Аз мога да ви посоча само враговете. Враг на българите е турският циганин /справка – в-к “Строго Секретно”/ Ахмед Доган. Враг на българите е циганинът Иван Костов. Враг на българите е субектът с неустановена етническа принадлежност Симеон Сакскобурггота. Враг на българите е всеки, който твърди, че българите в България трябва да имат по-малки права от представителите на другите етноси. Враг на българите е всеки, който работи за доунищожаването на малкото останало българско в “тая страна”. Това са вътрешните врагове и срещу тях ние трябва да бъдем безпощадни.
Съществуват и не по-малко опасните външни врагове. Международният мошенически фонд и Световната банда, които изсмукват живеца на съсипаната ни родина. Федералното правителство във Вашингтон, което предвижда да превърне България в експериментален военен полигон. Съседна Турция, която се стреми да откъсне части от българската територия и да ги анексира. Нещо повече, когато говорим за външни врагове, поне аз не мога да се сетя за един-единствен външен приятел на България и на българите. Даже Волжките и Кавказките ни братя – и те ни отрекоха.
Може би положението не е безнадеждно. Може би пак ще преодолеем опасността от затриване, пак ще отблъснем външните врагове, както много пъти досега сме ги отблъсквали. Но първо трябва да преодолеем вътрешния си разкол, да се съберем всички в юмрук и да нанесем своя удар. Лоши, добри, съвършени, несъвършени – това сме ние. От кожата си не можем да избягаме. Ако се борим, има риск да загинем. Но ако се оставим на чуждата милост – гибелта ни е сигурна. И сега единственият въпрос е: ще се съберем ли заедно и ще отпочнем ли нашата национално-освободителна борба? Затова стига сме се правили на велики. Нека всеки от нас нанесе своя удар срещу врага, а после по резултатите ще съдим кой наистина е велик, кой е обикновен самохвалко и кой – чужд слуга.
Враговете в общи линии са ясни. Предателите се налага да ги разпознаваме сами.
Ангел Грънчаров – Елтимир
02 март 2005
СЛУЖБИТЕ – ПРЕДИ И СЕГА
Какво беше Държавна сигурност /ДС/, какво е Националната служба за сигурност /НСС/ и каква е принципната разлика между тях? Въпросът ми не е случаен, не е самоцелно ровене в миналото. Въпросът е продиктуван от необходимостта да знаем за издръжката на какви служби отиват парите на български данъкоплатец. Какъв е резултатът от работата на тези служби и имаме ли полза от тях? Нали постоянно ни втълпяват, че в днешния паразитен, извинете - пазарно-капиталистически свят всичко опира до сметката и печалбата. Та каква сметка имаме да издържаме с нашите пари тази тайнствена НСС?
Според официалния замисъл и по закон ДС беше служба за борба с чуждия шпионаж, тероризма и сепаратизма. На практика тази уж контраразузнавателна служба се бе превърнала в репресивен орган за борба с противниците на политическия режим. ДС беше не толкова държавна, колкото партийна сигурност. Именно затова особено значим дял в работата на ДС заемаше борбата с “идеологическата диверсия”. Всяко действие, всяка дума срещу управляващите биваше обявена за тежко противодържавно престъпление. Съвсем отделен е въпросът, че през онези години интересите на държавата и на Комунистическата партия понякога съвпадаха.
Какво е НСС? Замисълът е същият – контраразузнаване, антитероризъм, антисепаратизъм, борба с вредните секти и т. н. На практика също като ДС, НСС се превърна в служба, обслужваща интересите на действащото правителство и управляващата партия. Управляващите партии – ако трябва да сме съвсем точни.
Привържениците на теорията за “разгрома на службите” обичат да напомнят за многобройните уволнения на служители от системата на ДС след 1990 година. Да, такива уволнения действително имаше. По искане на турските ни и американски господари от ДС, извинете – от НСС бяха отстранени специалистите, работили по линията на турския тероризъм и сепаратизъм. Така бе разчистен пътя на ДПС към властта. Друга категория уволнени служители бяха насочени към частния бизнес. По този начин се създаде икономическа база за “Мрежата на старите момчета”. Нямаше нито един случай на уволнен заради репресивни действия срещу българи служител. Борбата срещу “идеологическия враг” продължи. Престъпниците и садистите от Държавна сигурност можеха да спят спокойно, не само никой не им потърси сметка за старите деяния, но им се делегираха нови права. Те без притеснения водят на отчет своите предишни врагове и ги преследват с цялата дадена им от законите власт. Сега ясно ли ви е защо личности като Илия Минев и Васил Узунов, примерно имаха такава нерадостна съдба? Ясно ли ви е защо днес във властта няма нито един реален участник в реалната антикомунистическа Съпротива? За Емил Кошлуков няма да говорим, неговите съзатворници единодушно го определят като доносник и агент на ДС.
Нека направя малко уточнение. През времето на така наречения развит социализъм, властта си позволяваше какви ли не идиотизми. Хвърляха се милиони за много черните братя в Зимбабве, за по-малко черните братя в Никарагуа, гласуваха се доживотни привилегии за разни малоумници – примерите могат да продължат до безкрай. Задачата на ДС не беше да премахва идиотизмите, които рушаха държавата и нанасяха непоправими вреди на българския народ. Задачата на ДС беше да издирва честните хора, които протестираха, които негодуваха срещу идиотизмите и да прилага срещу тях мощта на държавния репресивен апарат. Същото е и сега. НСС не прави нищо срещу геноцида над българската нация, нито срещу разграбването на българската държава. Обаче е особено безпощадна към противниците на геноцида и разграбването. Тези действия на ДС и НСС, макар да са различни в нюансите, като цяло не се различават. Аналогично е положението с чуждите агенти. Преди те бяха съветски, днес са турски, американски, английски… Но пак са чужди и пак са агенти.
И така, има ли разлика между ДС и НСС? Същите хора, заемащи същите кабинети се борят със същите методи срещу същите противници от онова време. И срещу наследниците и последователите им. Това е живата, неподправена реалност. Някои са понапълнели, други са поостарели, трети са се пенсионирани, но в общи линии картинката си остава непроменена. Е, има и поиздигнали се. Като зам. Директорът на Национална служба полиция Павлин Димитров, той навремето беше само районен шеф на ДС. Днес момчето стои на значително по-висок пост.
За конкретните методи и средства на ДС – НСС, ако е рекъл Бог ще говорим и друг път. За следенето, подслушването, за политическите убийства и икономическия терор – има какво да се каже по въпроса. За това, че в картотеките на НСС като “особено опасни за Партията и Правителството лица” фигурират оцелелите от комунистическата месомелачка герои. За това, че същите герои са подложени на не по-малко жестока демократическа месомелачка. Сега думата ми беше за принципните разлики. Поне аз въпреки огромните ми старания не мога да забележа такива. Ако някой знае нещо – нека ми пише.
Ангел Грънчаров – Елтимир
07 март 2005 година
ОРГАНИТЕ НА ДОГАН
На 9 март 1985 година Турското национално-освободително движение взривява вагон за майки с деца край гара Буново. Има загинали. Тази терористична акция е една от многото, които извършва турската партия в България, преименувана по-късно на ДПС. Данните са изнасяни многократно, включително в юнския брой на в-к “Съпротива”. С имената на убитите и техни снимки. Пак в “Съпротива” писахме за педофилските оргии на Ахмед Доган в резиденцията на Тодор Живков край Правец. Данните за терористичните акции бяха изнесени наскоро и в предаването “АТАКА” на Волен Сидеров по телевизия СКАТ. И ето че се получи въпрос защо не предоставим съответните данни на органите. Веднага ще отговоря. Те, данните отдавна са предоставени, само че в бивша България органите са под ръководството на Доган.
След нашите публикации през юни миналата година “органите” привикали собственика на печатницата, в която печатахме вестника. Отправени му били заплахи лично от бившия началник на РПУ Ботевград полковник Михаил Михайлов с искане този вестник повече да не се печата. В същото време НСС Ботевград, ръководено от подполковник Петър Петров започва разработка срещу главния редактор на “Съпротива”. Разработката малко позацикли след разобличаването на единия от агентите на Петров – Любомир Дончев от Пловдив. Бившо доверено лице на Румен Воденичаров, бивш приближен на Петко Данчев, член на ЦК на БКП, бивш окръжен координатор на СДС за Софийски окръг и т. н. По-нататък направихме опит да предоставим вестника на всички интересуващи се посредством сайта tangra.org. Сайтът бе спрян от агента на НСС Цветомир Йолов от Враца, който в момента живее във Варна. Системен администратор на въпросния сайт.
Ще изпреваря провокационните въпроси като на свой ред запитам: ако споменатите лица са невинни, защо не опровергаят написаното от мен? Защо не ме дадат под съд за клевета? Да ви кажа ли? Защото още много факти ще станат известни и работата ще стане съвсем дебела. Та нищо чудно Любо Дончев пак да се скрие във вилата на своя… да я наречем приятелка. А Цъката Йолов пак ще размахва пистолет и ще опитва да плаши с мутри.
Най-отговорно заявявам, че съм пращал екземпляри от вестник “Съпротива” в НСС София. Само че “органите” в България, както и във всяка друга държава се ръководят от управляващата политическа сила. В нашия случай – от НДСВ и ДПС. Та нека не си правим илюзии – в България “органите” са на Доган. Което значи, че са под контрола на МИТ – турското разузнаване. За какви разобличения и за какви доказателства да говорим?
Ама ще кажете, че в Народното /с извинение/ събрание седят и представители на други политически партии. Да, така е. Само че лидерите на тези политически партии ходят да се покланят пред чешмите и паметниците, издигнати в чест на турските терористи и убийци. Поне на мен не ми е известен случай някой от тези представители на политически сили да се е поклонил пред гроба на убитите деца. Та какво да разобличаваме и пред кого? На кого и какви доказателства да предоставяме? “Органите” в бивша България се задействат само когато бъде убит някой морален изрод, представител на “висша” раса и бездействат, когато жертвите са някакви си гяури.
Очаквам още съвети и предложения. Но, моля ви – нека този път те да бъдат малко по-реалистични.
Ангел Грънчаров – Елтимир
5 март 2005 година
ПРОВАЛЕНИЯТ ЗАМИСЪЛ
Когато анализираме поведението на Цветомир Йолов, наложително е да кажем какво започнахме през есента на 2004 г и какво провали той. Защото в крайна сметка не една или друга вулгарна думичка е определяща, а последствията от извършеното. И тъй като Йолов и неговите помощници се нахвърлиха особено грубо срещу Силвия Мирчева, нека с това започнем.
Личните ми впечатления от Мирчева са съвсем бегли, познавам я преди всичко от кореспонденцията ни в Интернет. Но още в самото начало между нас възникна пълно разбирателство по отношение на нуждата от промяна в дейността на Движение “Воини на Тангра”. Набелязахме три основни цели: привличане на повече и качествени хора, както и възникването на сериозна дискусия по жизненоважните за нацията ни въпроси. А също влизането във взаимодействие с други родолюбиви организации и извършването на евентуални съвместни действия с тях. Какво представляваше нашата дейност до този момент, какво представляваше нашият сайт? Една говорилня, където всеки можеше да погъделичка своето любопитство и да се поупражнява в остроумие. От което щеше да е чудно, ако възникнеха някакви последствия. Да, безусловно е много интересно дали на Марс е съществувала разумна цивилизация, само че с какво това ще спре геноцида, извършван върху нашата нация?
Друго наше намерение беше да разширим дискусиите, да ги изнесем извън пределите на сайта, да ги направим достояние на колкото може по-широк кръг от хора. Ние искахме да поставим началото на широк народен отпор срещу геноцида. Тогава започнаха странностите.
Първо установихме посегателства върху постингите във форума. Пишеш нещо, после поглеждаш – няма го. Изтрито е. Някой се намесваше. Севар отричаше да е трил, отричаха и модераторите. Тогава кой? За великия Админ тогава не ни дойде на ум. Той бе извън всякакво съмнение. После дойдоха посегателствата върху личните съобщения – пак във форума. Малко по-късно ударите се разшириха, някой започна да се разпорежда с пощенските ни кутии в tangra.org. Истината започна да просветва, но още нищо не бяхме изрекли на глас.
Ще направя малко отклонение. През 1991 година работех за един вестник, чийто политически директор си позволяваше да добавя своето име в разни статии. Добавките стояха като кръпки, само че човечецът много обичаше името му да присъства на колкото може повече места. Та подобни кръпки започнаха да се появяват в един или друг материал от форума. Започнахме да получаваме писма, пратени от нашите лични пощенски кутии, но писани от някой друг. Още в зародиш бе блокирано намерението ни за сътрудничество с Движението Атака на Волен Сидеров. С помощта на фалшиви писма бяха влошени отношенията ни с БНС на Боян Расате, с русенката организация “Кубратов сноп”, с Нова Сила… Още в зародиш бяха блокирани опитите ни за връзка с Волжките и Кавказки българи. Великолепните преводи, направени от Мирчева изчезнаха почти веднага, след като се появиха. Ситуацията започна да ми напомня едни други събития, отпреди 15 години. С подобни гадни номера и с лични интриги от политическата сцена бе отстранен Илия Минев. Тогава бях много близо до него и знам с подробности какво и как се извършваше. По много признаци ситуацията се повтаряше. Вместо да отправям обвинения и явно да играя чужда игра, взех та изтрих всичките си съобщения във форума. И спрях всякаква кореспонденция от кутията в tangra.org. Без никакво обяснение. Без да споделя абсолютно с никого своите съмнения. Разчитах, че анонимният редактор сам ще се разкрие. Което и се случи. Някой спря сайта. Някой, който притежаваше властта да го спре. Обвинения отново не отправих. Никакви обвинения. Нямаше даже и сянка от съмнения към великия Админ. Той си оставаше недосегаем. Само че почнаха да текат преговори за създаването на нов сайт. И Админът побесня!
Налага се основателният въпрос откъде Админът знае за водените преговори, ако не е шпионирал пощенските ни кутии? Което си е чиста проба престъпление. Ако пък не е шпионирал нашата лична кореспонденция какво тогава го е накарало да пише, че срещу него е започнала кампания? Ще подчертая още веднъж – никой от нас по никакъв повод не е изрекъл или написал нито една лоша дума по адрес на лицето Цветомир Йолов. Той обаче прекрасно знаеше, че му нямаме доверие. Знаеше и защо му нямаме доверие. Оставям на всеки да си спомни някои подробности от събитията в края на декември и началото на януари.
Но да се върнем на темата за Силвия Мирчева. Както още в началото казах, познавам я съвсем бегло. Виждал съм я два или три пъти в компанията на други хора. Онова, което съм си позволявал, е да изразя възхищението си от нейния интелект. Лицето Цветомир Йолов обаче бе прекрасно осведомено, че именно Мирчева ме подтикна да взема по-дейно участие в работите на сайта и Движението. До този момент моето участие се свеждаше да пращам отвреме-навреме новини или други текстови разработки по една или друга тема. Посредством дълга поредица от писма Мирчева ме убеди, че щом сайта на Движение “Воини на Тангра” се основава върху мои текстове, редно е прякото ми участие в цялостната работа на сайта да е по-дейно. Кой е бил течение на тази кореспонденция, та лицето Йолов да разбере, че именно Мирчева е станала причина за включването ми като пълноправен участник в дейността на сайта? Иначе няма никакво обяснение за гадните храчки по неин и по мой адрес. Освен обяснението, че лицето Цветомир Йолов по принцип и по силата на своите агентурни задължения се обявява срещу всяка качествена личност, влязла във връзка с нас.
Е, Силвия Мирчева се оттегли, отвратена от интригите и гнусотиите. Оттеглиха се и много други свестни и качествени хора. Остана групичката провокаторчета, начело с добре угоеното бизнесменче. Остана и онова момченце, което се оплакваше, че му бъркали с машинки из мозъка, та затова щял да се отдръпне от нас и да отиде при българите-юдеи. Ако не си спомняте, това бяха онези типове, които твърдят, че евреите са коренно население на Балканския полуостров, и че българи и цигани имали общ произход. Та същото това момченце с индоевропейско мислене и машинен акцент сега изведнъж реши, че авторитетът на Цъката Йолов му е особено много скъп и трябва да го защити на всяка цена. Небезинтересно е да се знае, че едновременно с активизирането на групата около Йолов, на мен по заповед от НСС ми бе отнета връзката с Интернет. И което е още по-трудно обяснимо – анулираха ми дебитната карта, за да не мога да получавам никакви средства и по този начин да бъде затруднено ползването на Интернет от клубовете. Кой има власт да извършва подобна дейност?
Поредният опит на Движение “Воини на Тангра” да излезе на обществената и политическа сцена се провали. Както в повечето такива случаи, и този път Службите използваха лица от нашите среди. Само че две подробности убягнаха от вниманието на нашите врагове. Първата е, че Движение “Воини на Тангра” не е политическа партия или заговорническа организация. Движение “Воини на Тангра” е Идея. А една Идея не умира. Дали чрез нас, дали чрез други хора, тази Идея рано или късно ще бъде реализирана. Ако е истинска Идея, разбира се. Ако пък не е истинска – значи не е трябвало да бъде реализирана. Втората подробност е, че за разлика от предишните случаи, сега предателят ще бъде наказан. Вече трябва да е безпощадно ясно, че за да няма предателства или поне да бъде намален рискът от предателства, задължително е да има страх от възмездие. Задължително е да има пример за наказан предател. Е, все някой трябва да бъде пръв.
Цветомир Георгиев Йолов, на когото възлагахме толкова надежди, и който получи толкова много от нас – именно той ни предаде. Печалният резултат е налице. Налице са провалените замисли, налице са отвратените личности. За жалост, Цъката ни предаде. Ами да го почваме тогава! Той си го заслужи.
Ангел Грънчаров - Елтимир
ИМА ЦЕНЗУРА – НЯМА ЦЕНЗУРА
Във връзка с последните педофилски скандали се заговори за педофилските Интернет сайтове. И разни държавни служители започнаха да ни обясняват как Интернетът бил свободен, как държавата нямала право да се намесва, как доставчиците нямали право да трият и други подобни глупости. Нека го кажем направо. Държавата не се намесва и доставчиците не трият когато става въпрос за печалбите на американски или европейски педофили. И как няма да е така, когато един виден педофил е съуправляващ в българското правителство и несменяем парламентарен балансьор през последните 15 години. Как педофилският бизнес няма да се ползва със закрила, когато напоследък ни учат, че бизнесът е всичко, а моралът може да върви по дяволите. Когато обаче в Интернет се появи издържан в морално отношение, но иначе критичен към управниците материал, тогава цензурата заработва светкавично.
В края на миналата година започнахме да разработваме електронен вариант на вестник “Съпротива”, спрял да излиза няколко месеца преди това. Службите реагираха чевръсто като допуснаха разсекретяването на свой агент, но спряха сайта tangra.org. После започнаха гнусна клеветническа капания, на която бяхме длъжни да реагираме. Достъп до стария сайт нямахме, а по заповед на НСС на мен ми спряха Интернета вкъщи, анулираха ме като потребител. Поставяха най-различни пречки пред опитите да кажем истината. Тогава ми хрумна нещо безотказно.
Посетителите на Интернет форумите познават името на Стефан Чолаков, българин, емигрант в Швеция. Пратих му материалите, които трябваше да бъдат разпространени с увереността, че тези материали ще бъдат разпространени по всички възможни и невъзможни места в Мрежата. Отначало точно това се получи. Малко по-късно обаче Чолаков ми се обади с оплакването, че препечатките са изтрити отвсякъде. Нещо повече, след като внесъл моите писания, цензорите в свободното от цензура виртуално пространство му забранили достъпа и на него. “Та каква стана тя? Цветомирчо Йолов го пазят да не се оцапа името му в дискусиите. Твоето име също го пазят да не се появи като обвинител. Моето име също го пазят да не се появи като разпространител, а може би да не си правя реклама покрай вас. Някой ни пази и тримата.”
Да се върнем малко назад. Помните ли одисеята с обезглавените български заложници в Ирак? Тогава терористите сипеха своите заплахи от базиран в САЩ Интернет сайт. Американците ни увериха, че не могли да нарушат свободата на словото и да разкрият самоличността на убийците. Тогава даже американският посланик в София Джеймс Пардю се превърна в бранител на свободното слово.
Какво излиза? Като се заговори за спиране на педофилските сайтове и за пресичане на педофилския порнобизнес, почват дискусии. Когато се поиска разкриване на брутални убийци ни сервират същите фалшиви като царкирова ракия аргументи. Ах, демокрацията! Ах, цензурата! Ах, свободата на словото! Когато обаче се появи нещо критично за управляващите демокрадци, за управниците-убийци и терористи, за лъжата и измамата, издигнати в ранг на държавна политика, тогава дискусиите секват. Държавната машина се задейства и без всякакво обяснение неудобните теми изчезват моментално от свободното от цензура Интернет пространство. Ама закони, ама свобода на мненията – такива глезотии няма. Мерките са твърди, безкомпромисни и не подлежат на обжалване. Такива са голите факти. Свобода има, но не за всички. Удобен ли си – имаш свобода. Неудобен ли си – свободата ти се отнема. В задачата се пита защо критиците на режима, защитниците на българската нация се оказаха по-неудобни и по-преследвани от педофилите и терористите.
Генерал-лейтенант Бойко Борисов каза нещо във връзка с Интернет. Той явно разчиташе, че хората ще повярват на думите му. Ние обаче не вярваме. Има ли някой, на когото да не му е ясно защо не вярваме?
Ангел Грънчаров – Елтимир
6 март 2005
УГАСВАНЕ
Българското огнище угасна. Българската държава престана да съществува. Държавата, позната под името България вече не е българска държава. Колонизираната от международния паразитен капитал територия е всичко друго, но не държава на българите. С България е свършено. Повече нищо не може да се направи.
С България можеше и да не е свършено, ако народът беше жив. Само че народът умря. Превърна се в стадо. Участта на стадото е да бъде стригано и клано. Българското стадо бе остригано, повече няма какво да се стриже от него. Предстои клането.
Властта е в ръцете на небългари, на чужди слуги и на врагове на всичко българско. В ръцете на небългари са и политическите партии. Няма нито една голяма политическа организация, която да е оглавявана от етнически българин. Специалните служби и дипломатическите представителства са пълни с агенти на чужди разузнавания. Това състояние на нещата не смущава никого. Полицията е инструктирана да защитава жертвите на престъпления само, ако те не са етнически българи. Законите се прилагат избирателно в зависимост от етническата принадлежност. В ръцете на чужденци преминава и българската земя. Какво ни остана? Остана ли ни изобщо нещо? Да вземем последния пример. На тържествата по случай Трети март ръководството на Националната полиция е забранила използването на знамена и други символи, разпалващи националистически настроения. Българската нация е лишена от възможността да използва свои национални символи по случай националния си празник. За каква нация и за какъв празник можем да говорим? Перифразирайки една известна мисъл мога да кажа: когато Нацията е няма, я няма!
Навсякъде, когато трябва да получим защита или подкрепа, ние чуваме “Държавата не е длъжна”. Ами хубаво тогава, държавата не е длъжна. Тая държава с нищо не ни е длъжна. Тая държава не е наша държава. В такъв случай и ние с нищо не сме длъжни на държавата. Тя нищо не ни дава – защо ние да й даваме? Тя с нищо не ни помага – защо ние трябва да й помагаме? И тази наша позиция не е проява на анархизъм – позицията ни е проява на егоизъм. Стига сме се лъгали – демократи, социалисти, либерали – всички те са егоисти. Само егоисти, нищо друго. Нека и ние бъдем егоисти. Тогава нещата ще си дойдат на мястото. Нали ни казват, че всичко е пазар. Че всичко е изгода и печалба. Че всичко е сметка. Каква сметка имаме да плащаме данъци? Каква сметка имаме да вярваме на професионалните лъжци? Не само нямаме сметка, ами губим. Постоянно даваме без да получим нищо в замяна. Тогава нека спрем да даваме, да вярваме и да плащаме. Нека прекъснем всякакви връзки и отношения с измамниците. Нека се превърнем в съвършени егоисти! Към българина никой не проявява милост и състрадание. Нека българинът забрави, че на света съществуват понятия като милост и състрадание. Нека българинът спре да мисли за другите и да ги съжалява. Нека българинът най-сетне помисли за себе си. Нека българинът свикне да живее без измамната държава, която ако му даде едно, му взема десет.
Личен егоизъм, семеен егоизъм, родов и племенен егоизъм, народностен егоизъм… След като и социализмът, и демокрацията ни принесоха в жертва, егоизмът може да се окаже нашата последна възможност за спасение. Лошото е, че ние вече и егоисти престанахме да бъдем, ние вече нищо не сме. Повтарям: от народ се превърнахме в стадо. Правото да стадото е да бъде стригано и клано. Остригаха ни, не остана нищо за стригане. Сега остава да ни изколят. Клането започна. Ние, българите блеем одобрително. Което значи само едно – клането ще продължи.
Какво е предизвикало клането? Гледната точка на световните паразити е отразена в една книга, написана от родената в България Вики Тамир. Фамилията, ако забелязвате е тюркска, хазарска по-точно и в превод означава “желязо”. Но да не се отвличаме. Госпожа Вики твърди, че ние, българите сме най-нетолерантният народ на света. Не ви ли се струва, че същите думи изрече и турският циганин Меди Доганов – Ахмед Доган? Значи планът е задействан. Според паразитите, индексът /или коефициентът/ ни на опасност е толкова висок, че се налага нашето неутрализиране. Казано по-простичко – унищожението ни. И те се заеха да ни унищожават. Безжалостно и безусловно. Преговори не се предвиждат. Обжалване – също. Защо осъдените на смърт не разбират, че са осъдени?
На първо място е външното въздействие. Очевидното не само бива отричано. Очевидното бива прогонвано от мозъците на хората и на негово място се поставя измислена, виртуална реалност, която постепенно и незабележимо измества неподправената обективна действителност. Ето как се създава Матрицата. Всички я виждат, никой не я забелязва. Целта на Матрицата е да ни държи в плен на илюзията докато се извърши онова, което има да се извърши. На второ място е самовнушението. Чували сте “Надеждата умира последна”. Всеки се заблуждава, че ставащото не го засяга, че той ще се спаси, че лошото се случва само на другите. Да, смъртта е онова, което се случва на другите – още Древните са го казали. Така омагьосаният кръг се затваря.
Имаше, разбира се опити за пробив в сатанинските планове. Всичките те завършиха с провали. И тези провали не бяха само лични провали на един или друг лидер, на една или друга партия. Те бяха провали на българщината. Те бяха провали преди всичко на младото българско поколение, което не пожела да се съпротивлява срещу унищожението на българската нация и срещу превръщането на България в географско понятие. Провалите на българските националистически партии и организации бяха краят на всичко. Кръговете не бяха създадени, миражът на спасението не успя да се материализира. Оттук нататък – 25 години агония до окончателната смърт на всичко българско. Още една култура от миналото премина в историята. Ние, българите споделихме съдбата на асирийци, уйгури, тибетци. Нас вече ни няма.
Нима не сте съгласни с мен? Тогава кажете какво вие мислите. Направете което по ваше мнение трябва да се направи. Хайде, задействайте се! Защото ако продължавате да мърморите “каквото за всички – това и за нас”, ако продължавате да чакате “каквото дойде”, то ще дойде. Но няма да ви хареса.
Ангел Грънчаров – Елтимир
3 март 2005 г.
ПРОБУЖДАНИЯ
Животът е нещо много повече от химически процеси и физически действия. Животът е Божествен процес, управляван по Божествени закони. Затова не всички разбират живота. Управляващите обаче го разбират. И му пречат да оживее. Иначе как да си обясним безпощадните удари по всичко, намиращо се извън техния контрол. Наистина ли една малка групичка от пет, десет или сто човека е в състояние да разклати, още повече да унищожи цялата обществена система? В състояние е! И ще ви кажа защо.
Неконтролираните от управляващата върхушка действия, даже най-нищожните неконтролирани и ненаправлявани действия пораждат нови подводни течения в енергийното житейско море. Оттам се вземат малките и големи водовъртежи, реката на Времето престава да тече бавно и плавно, течението ту се забавя, ту се ускорява. Водовъртежите от своя страна поглъщат безразборно всичко, изпречило се на пътя им. Вече трябва да разбирате начина по който малкото камъче преобръща колата и възможността крилото на пеперудата да предизвика ураган. Но да се примирим ли с унищожителният контрол, да му се подчиним ли?
Ето как е видян нашия свят през ХІХ век: “Безчестен свят, където всички търсят наслади. Деен, хитър свят и едновременно свят на най-жестока икономическа борба. Пълна подмяна на моралните ценности, свят на съмнителен прогрес. Хуманността е умряла заедно с целомъдрието и остатъците от стари предразсъдъци. Удоволствията и изгодата заменят Дълга. По лицата на мъжете и жените от новата Епоха личат следите на страшни болести. Най-страшната от тях е безпомощното отчаяние. Все повече човешки животи биват принасяни в жертва заради все по-тесен кръг измамни богоизбрани. Заедно с ръста на населението растат бедността, безнадеждността, непрекъснатият изтощителен труд. Без перспектива за подобрение. Бедствията на времето стават все повече и повече. Мечтата се превръща в спомен от миналото, в остатък от изчезналата вяра.” Разликата между видяното и неговата реализация е 203 години. Нямаше да се спирам на това предсказание, ако не беше напомнянето за клането над последните българи, което трябва да се състои през 2079 година. Не вярвате ли?
България се превръща в празно място, върху което стои табелка с надпис “заето”. Но идва някой, оглежда неохраняваното място, отмества табелката и се настанява там. Малкото оцелели етнически българи се отправят към Ирак и Афганистан да се включат към наркоподдържащите и наркоопазващи US войски. Валутата “лев” отива в миналото, допълва още горецитираното предсказание. Дали ще се случи именно така, още не е сигурно, макар че с всеки изминат миг става все по-вероятно. Предупреждението ще се окаже напразно. Какво гласи предупреждението?
“Ще е нощ, те ще го лъжат, че е ден. Ще го обградят с безмълвие, докато друг се опитва да обсеби неговото наследство. Но очакващите го ще му помогнат да се измъкне, той няма да изпие чашата с отрова.” Нима не познахте българския народ в описанието? Има и обнадеждаващи думи, разбира се, само че вие дори не подозирате колко са големи препятствията пред тяхното осъществяване. “Душата от Здрача, многоликата Сива Сянка ще се срещне с Мадоната на Бъдното.” Ами ако не се срещне? Или ако от срещата не настъпят последствия? Тук се намесва и цифрата осем, за нея все още нямаме тълкувание. Или ако имаме, то се отнася до един-единствен човек, значи не е нужно да го съобщаваме.
А по света как ще е според предсказанието? Особена разлика няма. На действителността вече не й е до човешките мечти и желания. Десетките, стотиците милиони, милиардите обитатели на Средния свят все по-рядко напускат тесния кръг на своите всекидневни дела и мизерни радости. Нови милиарди човешки същества изникват от Небитието с единствената цел да потънат в тъмата на Смъртта. Милиарди осакатени, затъпели бивши човеци, разкъсвани от своите неудовлетворени желания, нещастни и смазани. Животът е сведен до изродено подобие на живот. Светът постоянно се променя, но вътрешната му болест, древната вътрешна болест, привнесена от Тъмния Демон продължава да го разяжда и да трови светлото и красивото в него. Божествеността избледнява. Има ли надежда и къде е тя?
Надеждата е в нарастващата алчност на имащите. Те ще от отнемат все повече от нямащите, докато не остане нищо за отнемане. И когато алчните ръце се протегнат да вземат последните трошици време, някой ще се осъзнае. Какво от нашия живот действително ни принадлежи? Животът се измерва с време. Каква част от нашето време наистина е наша – ще си рече някой и това ще е началото. Имащите ще кажат, че нямащите нямат право да защитават своето. Те даже ще им забранят да казват кое е тяхно. Забраните ще паднат в мига, когато нищо няма да е разрешено.
Надеждата е в постоянното надхитряне между отделните групи угнетители. Понякога те събуждат в народите вяра, даряват ги с надежда, а после искат да си вземат даденото обратно. Само че веднъж пробудена, вярата не винаги заспива доброволно. Понякога един Пробуден е в състояние да пробуди милиони. И става страшно! Народът хваща оръжието с мисълта да се освободи, а когато народът хване оръжието, желанието му става закон! Тогава народът се отправя в Поход и няма кой да го спре. Какво ще се случи, кога ще се случи, как ще се случи…? Има ли значение? Има! Защото още едно събитие предстои, а ние всички сме толкова неподготвени.
Ще бъдат десет – секунди, минути, часове или дни. Времето ще спре своя ход, светлината няма да достига до планетата и Тъмнината ще погълне милиарди.
Ако пробуждането на Наследника се осъществи преди всеобщото бедствие, ако народът го познае и го призове. Ако му помогне да излезе от първоначалното безпомощно състояние. Знаете ли какво е пробуденият наследник в първите мигове след своето пробуждане? Един компютърен програмист в двора на крал Артур. Неразбиращ и безпомощен. Ще са му нужни подходящи одежди, насочване и подкрепа. После той ще задвижи своя скрит потенциал и ще започне изискващото се от него действие. Но няма да е достатъчно. Ако самият наследник съумее едновременно с миналото да обхване с поглед днешния ден, а заедно с това да съзре и контурите на Бъдното, едва тогава спасението ще е постигнато. Ако се съберат орисаните Преобразители, без всичките тях Огънят няма да бъде разпален… Ако, ако, ако… Толкова много ако, а толкова малко време остава!
18 февруари 2005 година
Елтимир
ЖИВАТА СМЪРТ
Споменавано е в предсказанията, само където не е описвано подробно. В “Кръгове” също съм го споменавал. А щом съм го споменавал в “Кръгове”, значи трябва да е вярно. Дори Христос го е предрекъл. В мит се е превърнало, не е възможно да не сте чували за него. Митът за възкресението. И както всеки мит е извратено от повтарящите го папагали. Те, папагалите непрекъснато, до безсъзнание бърборят за живот вечен, без да съзнават, че възкресение без смърт няма, и че човекът няма да живее, ако не е успял да умре веднъж. Поне веднъж.
Градовете ни се превърнаха в паяжини, страните ни се превърнаха в паяжини. Всеки вече е омотан и от всекиго смучат кръв. Никой страничен не научава, когато загива някой от нас, никой нищо не знае, когато загива наш град, когато умира цяла държава. И ако все пак някой нещо забележи, то му е все едно, над планетата се възцари безразличие към жертвите на Паяка. Безразличие е обхванало и самите жертви. Палачите даже не си правят труда да обличат лъжите като истини. Все едно дали някой ще повярва или не. Истините и лъжите нямат отношение към мъртвите, те бяха предназначени за нас докато бяхме живи. Вече не сме. Мъртви сме, без да сме умирали. С тази си форма на неживост ние доброволно се съгласихме да станем вечни поданици на Смъртта.
Смъртта не е отвън, както се заблуждават неживите, не е някъде край нас. Смъртта е с нас, прегърнала ни е и не ни пуска, смъртта е вътре в нас и ние сме в нея. Отвън е останал само изоставеният от нас вълчи вой. Тук, в напуснатото от Волята пространство се е настанила Смъртта. Нашият пълновластен господар.
Това е днес. Безнадеждност и смърт. А накрая ще дойдат мъртвите, нашите мъртви и те ще си вземат онова, което спря да ни принадлежи, след като ние се отказахме от него. Ще дойдат онези, които смъртта не може отново да застигне, онези, при които веднъж вече е била. Смъртта два пъти не идва. Чели сте: “Две смърти няма, а без една не може”. Сега знаете. Утре ще почувствате. Ако изобщо това утре някога дойде. И ако изобщо можете още нещо да почувствате, след като прогонихте чувствата от себе си.
Утрото няма да дойде. Към утрото трябва да се върви, а всички вие стоите и чакате. Вървят другите мъртви, които веднъж умряха, а сега пак са живи и те ще достигнат до утрото. Само че се питам – биха ли вървели, ако знаеха какво ги очаква в края на трудния им път?
16-2-2005
Елтимир
|
|
До Главният прокурор на България Реплика
От: STEFAN D-R D TCHOLAKOV - SVERI
Дата: 12/02/2005 18:56
До Главният прокурор на България
До Министъра на Вътрешните работи
До “ Народната библиотека “ Свети Кирил и Методии “
До интернет вестници , радио ,телевизия и други
ТЪЖБА , ЖАЛБА - НАСТОЙЧИВО ИСКАНЕ
От Стефан д-р Димитър Чолаков - ул. Р. Княгина № 20 А-12 // 3000 Враца
Stefan Tcholakov - Höstvägen 22 F 3 // 35237 Växjö - SVERIGE
<img src=http://www.vratza.com/hor/loudface.gif>
[img]http://www.vratza.com/hor/loudface.gif[/img]
Скъпи Гражданино Главен Прокурор на България ,
Драги Министре на Вътрешните Работи на България ,
Почитаема директорке на Народната Бибилиотека “ Свети Кирил и Свети Методии”
Драги Български четци на епистоларния жанар , ОБЯСНЯВАМ ВИ как може да се поебва човекът в най-новото време , КОЕТО Е ПРОДЪЛЖАНИЕ ОТ СТАРАТА ЮДЕЙСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ДЕМОКРАЦИЯ - ДИКТАТУРА .
Гражданино Главен Прокурор на България ,
на 3 януари 2005 година посетих Софииска Воена Прокуратура , за да внеса своята жалба по повод на отговора от Плевенска Воена прокуратура . Това е част от моето послание , което съм Ви написал и изпратил до Вас с дата от 9 юни 2003 година . Възражението срещу отговора на Софииска Воена прокуратура ще Ви представя отделно .
Сега желая да Ви обясня , че след като внесох горе посоченото възражение посетих Вашето отделение - ДЕЛОВОДСТВОТО , което е за регистрации на ЖАЛБИ ОТ ГРАЖДАНИТЕ до Главният Прокурор на България . Потърсих своето горепосочено послание от 9 юни 2003 година и констатирах , че то се води на отчети и е записано , но има нещо страно в цялата тази история , за да неполуча отговор от Вас .
Ето поради тази причина разделих както съм го назовал “ НАПОМНЯНЕ – ПРОТЕСТ !” на по-малки ЖАЛБИ , както съм Ви обяснил по горе с търсене на истината от Воената прокуратура Плевен и ще продължа да търся от Вас истината в другите мой точки от горе посоченото писмо от 9 юни 2003 , което препечатвам по надоло сега .
КОГАТО СЪМ НАПИСАЛ ПОСЛАНИЕТО СИ ОТ 9 ЮНИ 2003 ГОДИНА И СЪМ ГО НАЗОВАЛ “ НАПОМНЯНЕ – ПРОТЕСТ !” , ВИЕ СТЕ ГО РЕГИСТРИРАЛИ , НО НЕ-СТЕ МУ ОБЪРНАЛИ ВНИМАНИЕ МОЖЕ БИ ПОРАДИ НАЗВАНИЕТО МУ - МНОГО ЖАЛКО !
ЕТО СЕГА ВИ ПИША - ТЪЖБА , ЖАЛБА - НАСТОЙЧИВО ИСКАНА ТА ДАНО МИ ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ КАТО НА БЯЛ ЧОВЕК НЕ НА ЧЕРНА МАЙМУНА ОТ САЩ !
Препечатал съм Ви част от “ НАПОМНЯНЕ – ПРОТЕСТ !“ , което ме засяга относно умишленото унищожение или грабежа на мойте томове , който съм представил в Народната Библиотека “ Свети Кирил и Свети Методии” в София на първата “САМ-ИЗДАТ ИЗЛОЖБА“ от 18 декември 1990 година .
ПАК ОБЯСНЯВАМ !
Тогавашните уредници от “ Народната Библиотека “ Свети Кирил и Свети Методии” в София бяха поставили условия да се предоставят на изложбата материалите “ САМ-ИЗДАТИ ОТ ВРЕМЕТО НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ ЗА ЕДНИ , А ЗА ДРУГИ ДИКТАТУРА “ в два екземпляри , като единият екземпляр ще бъде поставен в читалнята , а втория екземпляр ще бъде съхранен в хранилището на библиотеката !
Аз съм представил 5 тома от тези екземпляри за читалнята и 4 тома за хранилището поради липса и възможност в онези години да събера оргиналите на екземпляра от 5-ИЯ том посветен на адвоката Ангел Соколарски от град Бела Слатина - ВРАЧАНСКА ГУБЕРНИЯ .
Мойте томове , който бяха добре подшити в зелен цвят и бяха поставени във витрините на тогавашната изложба . Те са филмирани от онези времена , като добър естетически модел.
След две години съм изпратил писмо до тогавашният директор на Народната Бибиотека “Свети Кирил и Свети Методии” в София Александър Казанджиев и той ми е отговорил с любезно писмо , като ме известява , че томовете са регистрарани в каталог и се намират в читалня № 9 - ИЗПРАЩАМ ВИ КОПИЕ ОТ ТОВА ПИСМО ОТГОВОР НА ДИРЕКТОРА НА “ Свети Кирил и Свети Методии” в София - Александър Казанджиев
След няколко години съм запитал новата директорта на “Свети Кирил и Свети Методии” в София - Вера Ганчела да ми даде отговор за мойте стихозбирки как се съхраняват и от нея не съм получил подобен отогвор , какъвто получих от предният директор на “ Свети Кирил и Свети Методии” в София почитаемият Александър Казанджиев .
ПРЕДСТАВЯМ КОПИЕ ОТ МОЕТО ПИСМО ДО ВЕРА ГАНЧЕВА ДИРЕКТОР НА
“ Свети Кирил и Свети Методии” в София
СЛЕД ОЩЕ НЯКОЛКО ГОДИНИ В 2003 ЗИМА ГОСПОДНЯ УСПЯХ ДА ПОСЕТЯ СЛЕД 13 ГОДИНИ В ЕМИГРАЦИЯ НАРОДНАТА / Думата “народна” дали все още съществува или я промениха и во библиотеката ?/ БИБЛИОТЕКА “ Свети Кирил и Свети Методии” в София “, ЗА ДА СИ ПОТЪРСЯ МОЙТЕ “САМ-ИЗДАТИ” ПРЕДОСТАВЕНИ НА НАРОДНАТА БИБЛИОТЕКА ВЪ ЧИТАЛНЯ № 9 .
Бях почуден и озадачен , че мойте 5 томчета са изчезнали от читалня № 9 и никой неможе да ми даде смислен отговор освен една глупост , че било имало наводнение и томчетата ми били се намокрили ПО РАФТОВЕТЕ и са ги поставили на простор , за да се сушат - ГОДИНИ НЯКЪДЕ В НЕ-ИЗВЕСТНОСТТА !
След това написах моето голямо писмо до Вас със заглавието “НАПОМНЯНЕ–ПРОТЕСТ!“ на което не му обърнато нужното Внимание до този момент в 2005 зима Господня .
ЕТО СЕГА КОНКРЕТИЗИРАМ ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ В НАРОДНАТА БИБЛИОТЕКА “ Свети Кирил и Свети Методии” в София “ И ТЪРСЯ НАСТОЙЧИВО СВОЯТА ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ , КОЯТО СА Я ОГРАБИЛИ !
Направих опит да получа отговор от служители на библиотеката и те ме уверяват , че копията от мойте томове се пазят в ХРАНИЛИЩЕТО “Свети Кирил и Свети Методии” някъде из околностите на София ! Въпросът е , че Те нямали транспорт и възможност да ми ги покажат , за да се уверя , че и тези томове не са изчезнали .
ГРАЖДАНИНО ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА БЪЛГАРИЯ ,
МОЛЯ ВИ - Ти се , ДА СЕ РАЗПОРЕДИТЕ И ДА СЕ НАПРАВИ РАЗСЛЕДВАНЕ ЗА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ МОЙ ТОМОВЕ УНИКАЛНИ ПО СВОЕТО ЗНАЧЕНИЕ ОТ МИНАЛОТО. ПИША ВИ УНИКАЛНИ , ЗАЩОТО СА ДОКУМЕНТАЛНИ МАТЕРИАЛИ НА ВРЕМЕТО , ПОДВЪРЗАНИ ОРГИНАЛНО ОТ КНИГОВЕЗЕЦ И ПРЕДОСТАВЕНИ НА “ Свети Кирил и Свети Методии” в София ЗА ИСТОРИЯТА ОТ ЕДНО ИЗМИНАЛО ВРЕМЕ НА ЮДЕЙСКАТА СЪВЕТСКА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ - НАРЕЧЕНА ДИКТАТУРАТА НА БОГО-ИЗБРАНИТЕ ПСЕТО-ПРОЛЕТАРИИ !
Аз може да съм бездарен поемо-писец , Аз може и да съм неграмотен хроникьор на демократическото време от 1990 година , но Аз имам някъкво достойнство , за което трябва да бъда уважаван и трябва да накараме престъпниците , който желаят да ме унижат и заличат като личност пред България и Българския народ в лицето на “ Свети Кирил и Свети Методии” в София , където съм оставил за съхранение своето творчество .
ИМА НЯКОЙ ПРЕСТЪПНИ ЛИЧНОСТИ , КОИТО СЪВСЕМ УМИШЛЕНО И ЦЕЛЕНАСОЧЕНО СА МИ ОТКРАДНАЛИ ТОМОВЕТЕ ОТ БИБЛИОТЕКА - ЗАЛА № 9
С ЦЕЛ ДА БЪДА ЗАЛИЧЕН КАТО ИДИВИД ПОКАЗАЛ КАЧЕСТВА НА ДИСИДЕТ ОТ ВРЕМЕТО НА “ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА“ ЮДО-КОМУНИСТИЧЕСКАТА ДИКТАТУРА .
[img]http://bgmania.hit.bg/illu0089.gif[/img]
<img src=http://bgmania.hit.bg/illu0089.gif>
[img]http://www.aftonbladet.se/kvinna/0212/04/bill.jpg[/img]
<img src=http://www.aftonbladet.se/kvinna/0212/04/bill.jpg>
Аз съм изказал свойте мисли , като съм назовал , кой имат интерес от миналото да ме заличат в Народната Бибиотека “ Свети Кирил и Свети Методии” в София . На Вас предоставям възможността да откриете , кой са тези хора , който са откраднали томовете ми от зала № 9 . Те - ТОМОВЕТЕ МИ не са малки книжици , като други и би трябвало някой от пазачите да е видял носенето на толкова много томове под нечия пола или мъжки гащи . На гардероба не се допуска внисането на чанти и ръчен багаш , за да бъдат скрити. Ето защо , обвинявам бившият директор Вера Ганчева , / КОЯТО Е СПУСКАЛА МОЙТЕ ТОМЧЕТА ОТ ЧИТАЛНЯ № 9 С КОШНИЧКА ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА , А ОТ ДОЛО СА ЧАКАЛИ - ЧАКАЛИТЕ НА ПРЕСТЪПНОСТТА , ЗА ДА МЕ ЗАЛИЧАТ ПРЕД ЧИТАТЕЛИТЕ В НАРОДНАТА БИБИОТЕКА / Твърде възможно е Вера Ганчева или някой друг служител да е направил и тази шашарма с изчезването на мойте САМ-ИЗДАТИ от читалня № 9. Само служебно лице и бизко до УПРАВЛЯВАЩИТЕ НАРОДНАТА БИБЛИОТЕКА могат да изпълнят това пъклено дело - КРАЖБА ИЛИ УНИЩОЖЕНИЕ НА МОЯТА ТВОРЧЕСКА ИСТОРИЯ ОТ ЕДНО ДЕСЕТИЛЕТИЕ ! Ето защо споделям мисли за съучастничество от страна на президента на България Жельо Желев или вице президентката от онези времена Блага Димитрова, които съм цитирал многократно в писанията си по Интернет .
Има възможно това злосторство да е направено след МОЯТА ПАЛЕЩА ПОЛИТИЧЕСКА демострация срещу Българското посолство в Стокхолм - ШВЕЦИЯ от септември 1992 година .
ВЕРОЯТНО ТОГАВАШНИТЕ НОВИ БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКИ ТАЙНИ СЛУЖБИ ПОД МЪДРОТО РЪКОВОДСТВО НА ЮДО-КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ СИНИ - СДС АМЕРИКАНСКИ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ ФИЛИП ДИМИТРОВ И ПРЕДАТЕЛЯТ ВЪНШЕН МИНИСТЪР ЗАБЯГНАЛ В САЩ ДА СА ЗАПОЧНАЛИ РАЗСЛЕДВАНЕ И ИЗСЛЕДВАНЕ НА МОЙТЕ МЕМОАРИ ПРЕДОСТАВЕНИ В НАРОДНАТА БИБИОТЕКА “ Свети Кирил и Свети Методии” в София , ЗА ДА СА ГИ ИЗВЕМАТ И УНИЩОЖАТ ПО ЕДИН БРУТАЛЕН НАЧИН СЛЕД 1992 ГОДИНА !
За това предполагам по думите на служителите от зала № 9 в друг разговор , които ми дадоха обяснение , че мойте САМ-ИЗДАТИ са били поставени в някъква изложба в 1992 г. и от там били изчезнали без-следно ! Няма никъкви ПИСМЕНИ ОБЯСНЕНИЯ ОТ ДИРЕКТОРА НА НАРОДНАТА БИБИОТЕКА за тази версия в коя изложба са били поставени мойте 5 тома “САМ-ИЗДАТИ“ , по кое време е била тази изложба , на кое место е била тази изложба и как се констатирали ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ТОМОВЕТЕ МИ . ЗАЩО САМО МОЙТЕ ТОМОВЕ ЩЕ ИЗЧЕЗНАТ ? Кой има интерес да ми задигне единтвените екземляри и защо ? Дели моето творчество е така неприятно за някой или приятно за други , че да бъда ограбен по този начин?
ИСТОРИЯТА НЕМОЖЕ ДА СЕ ЗАЛИЧИ ТАКА ЛЕСНО И ПО ТОЗИ НАЧИН , КАТО МИ СЕ ОПРАВДАВАТ НЯКОЙ СЛУЖИТЕЛИ БЕЗ ОФИЦАЛЕН ОТГОВОР ОТ ДИРЕКТОРА НА НАРОДНАТА БИБЛИОТЕКА ОТНЕМАЙКИ МИ ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ ПРЕДОСТАВЕНА НА “ Свети Кирил и Свети Методии” в София !
Аз желая сега томовете , който стоят като архив в хранилището на БИБИОТЕКА “Свети Кирил и Свети Методии” около София да се поставят в читалня № 9 , като същевремено БИБИОТЕКА “ Свети Кирил и Свети Методии” в София да възтанови копията от тези мой 5 томове “САМИЗДАТ“ от времето на комунистическата “демокрация”-диктатура и да си ги съхранят в ХРАНИЛИЩЕТО което притежават ! Това го изисква морала на исторята за която БИБИОТЕКА “ Свети Кирил и Свети Методии” в София е създадена да съхранява историческите документи на времето !
МОЛЯ ВИ - ТИ СЕ ДА МИ ОТГОВОРИТЕ КАКВИ МЕРКИ СТЕ ПРЕДПРИЕЛИ И КАК ДА ПРОЦЕДИРАМ В СЛЕДВАЩИЯТ ЕТАП КОЙ ДА ТЪРСЯ ЗА ОТГОВОРЕН И КАК ЩЕ СЕ ВЪЗТАНОВИ СПОРЕД ЗАКОНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ , КОЙТО ВИЕ ЩЕ СЪБЛЮДАВАТЕ И ОТКРИЕТЕ ГРАБЕЖЪТ НАПРАВЕН СРЕЩУ МЕН !
Нека напомня , че една друга стихозбирка от моят първи затворнически период , която бях изпратил с препоръчана пратка от пощата на “ Рилският Манастир” по случай Великден 1984 г. до ДИРЕКТОРА НА БИБИОТЕКА “ Свети Кирил и Свети Методии” в София е безследно изчезнала . Тя - СТИХОЗБИРКАТА ОТ 1984 може би в БИБИОТЕКА “ Свети Кирил и Свети Методии” в София , защото книжката от стихове не се намери в моето досие ! Досието ми е ПРОЧИСТЕНО от компрометиращи материали на времето , каквото може да бъде и изпращането на тази стихозбирка от тогавашният директор на БИБИОТЕКА “ Свети Кирил и Свети Методии” в София до Държавна Сигурност . Може би стихозбирката да е в Народната Бибиотека !
ДОКУМЕНТИТЕ СТОЯТ И МОГАТ ДА СЕ ОТКРИЯТ , АКО НАИСТИНА МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ПЕТКАНОВ Е СЪВЕСТЕН И ЧЕСТЕН ЧОВЕК , КОЙТО СЛЕДВА ДУМИТЕ НА МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ СЕМИОН САКС КОБУР ГОТСКИ - Че досиетата няма да укриват и унищожават !
В СЪЩНОСТ ДОСИЕТАТА НА ТАКИВА НЕЩАСТНИ ЛИЧНОСТИ ЖИВЯЛИ ПО ЗАТВОРИТЕ КАТО МЕН ИЛИ ДРУГИ В КОНЦЕНТРАЦИОНИТЕ ЛАГЕРИ СА УНИЩОЖЕНИ , КАКВОТО Е ПРИКРИТОТО ИЛИ УНИЩОЖЕНО ЗА МОМЕНТА ДОСИЕ НА МОЯТ БАЩА д-р ДИМИТЪР НИКОЛОВ ЧОЛАКОВ РАБОТИЛ В КОНЦЕНТРАЦИОНИЯ ЛАГЕР “ РОСИЦА” , КАКТО И СЪС СЪЗДАДЕНИ НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА - ОТ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ . ВСИЧКО Е УНИЩОЖЕНО И НА МЕН МИ СЕ ДАВА ДОСИЕТО НА НЯКЪКЪВ ПОЛИЦАЙ СЪС СЪЩОТО ИМЕ ОТ ДЕЛИ-ОРМАНА - ДОБРИЧКО !
СРАМОТА !
Стефан д-р Димитър Чолаков
<img src=http://www.vratza.com/hor/loudface.gif>
[img]http://www.vratza.com/hor/loudface.gif[/img]
10 февруари 2005
Швеция
--
ЕТО И ЧАСТ ОТ КОПИЕТО , КОЕТО СЛЕДВА ОТ ПИСМОТО МИ ОТ 9 ЮНИ 2003 ГОДИНА !
ПОСТАВЯМ ЕДНА ДРУГА ЗАДАЧА НА ДРУГАРЯТ–ГОСПОДИН ПРОКУРОР НА БЪЛГАРИЯ !
<img src=http://www.users.globalnet.co.uk/~bazart/bike17_8a.gif>
[img]http://www.users.globalnet.co.uk/~bazart/bike17_8a.gif[/img]
Во пролетта на 1984 година / то беше около Велик-Ден / , Аз изпратих една препоръчана пратка / подвързана книжица с мой затворнически стихотворения / до директора на Народната Библиотека “ Свети Кирил и Методия “ во Софията .
На 18 декември 1990 година се откри една изложба на “ БЪЛГАРСКЯТ САМ-ИЗДАТ”От времето на юдо-комунистическият фашизъм . Аз съм участник в тази изложба , като съм предоставил пет ПОДВЪРЗАНИ томчета . Четирите томчета със съответните заглавя бяха в два екземпляри , само стихозбирката посветена на адвоката Ангел Соколарски беше в един екземпляр .
Условието на Народната Библиотека беше такова да се предоставят в два екземпляри материалите от САМ-ИЗДАТИТЕ по времето на юдо – комунизмо !
Тогава си потъсих предната ЗАТВОРНИЧЕКА стихозбирка , която бях притил на директора на Народната Библиотека .
Препоръчано писмо с пратка до Народната Библиотека неможе да изчезне , но все пак питам за тази затворническа стихозбирка , къде е заприходена – КЪМ НАРОДНАТА БИБЛИОТЕКА ИЛИ ЩЕ Я ОТКРИЯ В АРХИВА КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ ?
Това е млако напомняне към министъра на МВР дето ще ми дадът да си видя досиетата събирани за мен .
От друга страна правя едно ДОЗНАНИЕ за факта , че мойте томчета предоставени во Народна Библиотека “ Свети Кирил и Методии “ во София не се намират в читалнята за която бяха обявили някога.
През януари 2003 година правих посещение на Народната Библиотека , за да се уверя , че томовете се намират на место . Отаза се , че томовете са изчезнали , а се пазят някой други малки книжици .
Отоговорът дето ми беше даден , е че Народната Библиотека е била наводнена на третият етаж и мойте томчета са поставени да съхнат , а що се отнася до другите томове те се пазели в някъкво село извън София .
АЗ СЪМ ТОМА НЕВЕРНИ ОТ БИБЛИЯТА И СИ ТЪРСЯ ТОМОВЕТЕ !
Ето защо поставям задача на главният прокурор да потърси отговорност на служителите по реда както следва ! Аз имам следните съмнения , за да изчезнат мойте подвързани томчета .
Едно обяснение преди това . Директора на Народната Библиотека ми отговори до Швеция , че четири от томчетата се пазят в читалнята , а за стихозбирката от 1984 година той неможе да ми отговори ! Този отговор е от 1992 година !
След година време поставих питане до новата директорка на Народната Библиотека Другартата Вера Ганчева , но тя не-Е-беше така любезна да ми даде отговор , защото Аз изразявах едни съмнения за нея като преводачка на шведски език или се съмнявах в нея като преводачка в шведското посолство , когато посетих во 1987 година !
ЛИПСА НА ОТГОВОР Е ПРИЗНАК ЗА МИНАЛИТЕ МИ СЪМНЕНИЯ !
Съмнението ми за изчезването на моят САМ-ИЗДАТ е насочено срещу бившата директорка Вера Ганчева, срещу зам-президентшата Блага Димитрова , за която съм писал доста по интернет . Имам едно трето съмнение и към лице на което съм посветил едната стихозбирка , за да има интерес да се прикрият томовете …...
От друга страна желая да напомня около третото за сега лице , че през януари 1987 година бях спрян во Студентският град – София от специално изпратени “народни милиционери” , който вършеха своята спецална задача ,че да ме преследват и тормозят по заръка на МВР височайщи колеги . Тогва на 31 януари 1987 година ми бяха из-взети бележките за препоръчаните ПОЩЕНСКИ пратки дето съм изпращал от служителите на МВР при районото управление – СТЕДЕНТСКИ ГРАД .
Още не са ми върнати и те трябва да са в Досието на ДС , за което претендирам . От тези из-взети документи , ще се открият доказателства за мойте писма дето съм изпращал до държавници , управници , както и до горепосачените места като Народната Библиотека !
Когато напуснах българия на 27 май 1989 година на граничният пункт Драгоман - гарата от мен бяха извзети документи . След една година време кагато се завърнах в новото демократическа България , Аз написах едно послание до народният Български Президент Жельо Митев Желев – ЖАЛКИ , но той не ми отговори на просбата !
[img]http://bgmania.hit.bg/illu0089.gif[/img]
<img src=http://bgmania.hit.bg/illu0089.gif>
[img]http://www.aftonbladet.se/kvinna/0212/04/bill.jpg[/img]
<img src=http://www.aftonbladet.se/kvinna/0212/04/bill.jpg>
Така , че трябва да открия в моето досие и тези документи дето са из-взети от мен при напускането ми на България во 1989 година от граничните служители на гара Драгомен ! Другарите въпреки че ме провериха , специлно пристигнаха при мен втори път за да изтърбушат всичката ми документалистика по пътя към западната свобода !
ДЕМОКРАЦИЯТА ИЗИСКВА ИСТИНАТА С УВАЖЕНИЕ КЪМ ИСТОРИЯТА !
В портивен случай ще си мисля както е в народната мисъл – “ НОВ БЪРДАК СЪС СТАРИ КУРВИ “ , КОЕТО Е ПОЧТИ КАКТО – “ СТАР БЪРДАК С НОВИ КУРВИ“
Нека се надявам , че горепосоченият народен израз няма да бъде Блага Димитровото “ ЛИЦЕ ” от най новото време към което отравям посланието си ! Ако не се надявам , следва да се надена на новите “демократически”придобивки дето ми се сервираха по особено демократичен начин , че да ми се покаже, юдо-комунистическият фашизм не си е отишъл , а е продължил да шета под мъдрото ръководство на “славните “ юдо – цинонистичен капитал и завоеватели от САЩ !
ВЧЕНА ДРУЖБА И УРА ЗА НОВИЯТ СВЕТОВЕН РЕД !
Стефан д-р Димитър Чолаков
9 юни 2003 - По случай “славният - 9 –то юни-ски 1923 години фашистки преврат направен от приятелите на цар Борис трети “ . Преврата обаче не е бил “ фашистки” зящото нямало во България фашизъм според новите историци дето пишат исторята . По тази логика е нямало и юдо - комунистичеки фашизъм и репресии , защото трябва да се прикрият активните борци против фашизма и капитализма дето живяха с привилегии да убиват България и Българскят народ !
Тя е дълга да се опишат царските и юдо-царксите комунистичеки престъпления , но трябва да се опише всичко , за да има памет и покаяние пред България и Българският народ !
---
Стефан д-р Димитър Чолаков
<img src=http://www.users.globalnet.co.uk/~bazart/bike17_8a.gif>
[img]http://www.users.globalnet.co.uk/~bazart/bike17_8a.gif[/img]
Kung_choli@yahoo.se
http://members.lycos.co.uk/kungcholi/
10 февруари 2005
Швеция
  
|
[