|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
|
|
|
Душо, къде изчезА?! Да не те е засмукала тая черна дупка вЕрно?! Айларипииии
| |
|
|
|
С твоята усмивка??? Не мисля, че има черна дупка, която би могла да те погълне. Усмихнѝ се:)
| |
|
|
|
няма нужда да се заменят думи. Война си е война, служене си е служене. В крайна сметка и любовта си я заменихте с някакви си други неквалифицирани определения и разбирания. Човек се бори винаги и преди всичко със себе си и това е най-голямата война. Когато човек спре да го прави на вътрешен план спира и на външен. ЗА това да воюваш на какъвто и да било план пък дори наречено с думичката служене си е водене на война.
Човек има нужда от осъзнаване, от наблюдение, от състрадание, от грижа за ближния, да обича и да помага, това са нещата които трябва съзнателно човек да се стреми към тях. Да наблюдава безпристрастно. Другите неща са просто да си замажем пред очите и да се убеждаваме колко сме добри и порастнали.
| |
|
|
|
ако си слаб, пиеш една вода и продължаваш да си кух. Ако си силен, разбираш че никога не е имало нищо друго освен една празнота. Празнотата може да е нож с две остриета - може да е реализиране на това което е, а може и да е тотално нереализиране на това което е. Какво е празнотата? Това което е или това което ти искаш да видиш в нея. Всичко е един прекрасен шанс да разбереш, да осъзнаеш, какво ще осъзнаеш и дали ще осъзнаеш, вече зависи от теб. И колкото по-трудно толкова по-голям е потенциала.
| |
|
|
|
Ами авторката на темата вече не се вясва, та да си задам въпроса аз тогава. Може ли? :)))))))
С една дума- нищо не разбрах.
Имаше преди време един форумец в един друг клуб, който много ме ядоса с това, че каза, че ние дефакто вече сме мъртви. Та и ти сега- има ли ни или ни няма?! Щом всичко е празнота.....
Виталитееее, къде си бре душо.... таман разговор като за теб.
Цялата работа е в това, че разсъждения като тези са опасни за хората. На мен така ми се струва. Демотивиращи са някак. Къде е радостта в тях, за щастие да не говорим?! Не е ли по-логично да търсят хората нещо, за което да се хванат, а не да гледат в бездни разни?!
Да осъзнаваме празнотата и безсмислието на всяко нещо, което ни е в живота!?! Да наблюдаваме безпристрастно значи... че ние сме само човеци. От какъв зор ни е да гледаме на света като нечовеци... а за безпристрастност- няма такава при хората. Ние не сме устроени да сме безпристрастни. Редактирано от coffeemate на 15.01.13 18:49.
| |
|
|
|
Искаш да кажеш, че аз съм я заменила. Аз не я познавам тая Любов дето е с главно "Л", че да се изказвам за нея. Та не съм дори правила опит да я заменям, обяснявам. Само разсъждения тук-там. Ама то ако и това не се случва в този клуб- за какво да си говорим въобще?!
| |
|
|
|
опитвам се (от време на време) да имитирам твоя начин на изказване в клубовете (с лека контра на всеки пост), също така за заменянето казах "заменихте " а не замени, което е в множествено число и може да се или да не се отнася до теб (имаш избор да се причислиш или не към групата на заменящите).
Спекулацията с Главното Л трябва да спре. Има една любов. Има един живот. Една истина. Кво е това голяма любов малка любов? Според нивото на съзнание и етапа на развитие, любовта се описва като такова състояние на съзнанието което допринася за мирното и градивно съществуване на човека. Ако аз не съм способен да обичам някого без съмнения например, то навярно съм способен да давам безусловно. Или ако не мога да бъда деликатен и смирен, навярно мога да бъда топъл и състрадателен. Зависи от маята с която всеки е замесен и пътя който е извървял. Та на кратко, любовта е онова което когато е в нас носи мир и тишина за теб и хората около теб. Най-лесно се разбира дали всичко е наред като се огледаме около нас и видим как общуваме. Любовта не е и не бива да е нещо сложно и далечно. Защото ако беше така нямаше да имаме никакъв шанс. Щяхме да се "изпарим" на мига.
Друг е въпроса за мешането на любовта със секса и други човешки емоции, но смятам че всеки що годе порастнал човек прави разлика, между онази човешка любов и ниво на съзнание с чисто физическите инстинкти и нагон.
Ами говорим си де, ти не приемай нещата толкова лично или толкова обидно. Просто си водим диалог. Както ти можеш да "кълвеш" понякога така и аз мога да те имитирам и да ти показвам, кое е онова което не е толкова приятно за преживяване. Нямам нужда от спорове. Нито от правоти. Имам нужда от споделяне, от общуване. Ако и твоите нужди са такива тогава никой не би трябвало да има зор да се заяжда.
| |
|
|
|
опитвам се (от време на време) да имитирам твоя начин на изказване в клубовете (с лека контра на всеки пост),
YESSSS! Съвсем в десятката ама малко хора са ми го казвали. А тук в дир-а- ти си първият!
Ами говорим си де, ти не приемай нещата толкова лично или толкова обидно. Просто си водим диалог. Както ти можеш да "кълвеш" понякога така и аз мога да те имитирам и да ти показвам, кое е онова което не е толкова приятно за преживяване. Нямам нужда от спорове. Нито от правоти. Имам нужда от споделяне, от общуване. Ако и твоите нужди са такива тогава никой не би трябвало да има зор да се заяжда.
Не се заяждам, а си държа на позицията. И като видя, че ти почваш да се дразниш от това- още повече се заинатявам. Кво да правя... характер... Споделянето е малко ограничено в клубовете. Не върви да казвам всичко, макар че се старая доста хахаха. Затова се придържам към една здравословна дистанция, за да не стане прекалено частен разговора. Абе сложно ми е да го обясня, но така ми се струва най-удачен разговора в дир-а. Иначе принципно, когато не съм на кеф съм по-склонна да се заяждам контрирайки. И така, като гледам, колко нетрайни и повърхностни се оказват приятелствата в нета, си мисля, че за мен лично е по-добре да се погрижа за себе си. Но мисля, че не обиждам никого, нали?
Ако аз не съм способен да обичам някого без съмнения например, то навярно съм способен да давам безусловно. Или ако не мога да бъда деликатен и смирен, навярно мога да бъда топъл и състрадателен.
тук няма ли смислово противоречие или аз верно съм тоталко изкуфяла и нищо не вдявам... /явно плувам в посока празнотата :DDDD/ Въпреки, че героите на Джек Лондон хич не са деликатни и смирени ама са големи хора...
Редактирано от coffeemate на 15.01.13 23:23.
| |
|
|
|
сега не схванах точно въпроса но да доизясня.
Кога казваме шумно е около мен? Или кога си лягаме а не можем да заспим поради прекалено много мислене. Е това е пълнотата . Празнотата е когато няма нищо или никой около теб и в теб. Би трябвало да е обратното на навалицата и да носи какво? Релакс. За това понякога търсим уединение сред прироадата и успяваме да си починем. Защото има празнота - тоест няма много мисли и от там и проблеми. Липсата на мисли-проблеми-радости води до празнота, а в празнотата можеш да релакснеш и да бъдеш себе си, защото няма нужда да си нито добър нито лош. От друга страна ако вътрешно имаш потребност от шум тази празнота може да ти се стори задушаваща до полуда. Безпристрастносста е качество което определя скоростта с която можем да преминаваме от едното състояние на шум в другото състояние на тишина. Колкото си по-безпристрастен ти е толкова по-лесно да навлезеш в тишина и обратното. Тишината е срванима с празнотата. Така разбираемо ли е?
| |
|
|
|
Добре. Явно има необходимост.
Темата не е фокусирана върху мен. :) Тя е обръщение към някой друг. Думи, които са за споделяне. Искала съм. Казала съм го. По този начин.
Нямам черни дупки в себе си. Но пък е интересно да наблюдавам разсъжденията и различните матрици, в които може да се развият хипотезите. Не посещавам форума често.
Нямам това пристрастие.
Правя го, когато ми е крайно доскучало. Или както в случая, когато искам думите ми да останат.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
| 
|
|
[