Гледах един филм..всъщност четвъртия или петия филм, в който героинята се влюбва в телохранителя си и обществото, роднините, приятелите я осъждат за това ("Бодигард", "Дъщерята на президента", "Любов, която убива"...). Пък то...като се замислиш... е мого логично даже, защото...какво иска една жена от един мъж (ако е финансово обезпечена):
1. да я защитава
2. да е винаги с нея
3. да й позволява всичко и да не мърмори
Телохранителят какво прави:
1. защитава я (това му е работата)
2. винаги е с нея (това му е работата)
3. позволява й почти всичко и не мърмори ('щото му плащат)
Излиза, че да се влюбиш в телохранителя е просто предопределено, не мога да разбера какво иска семейството от героинята и какво очаква обществото от някоя звезда имала връзка с телохранителя си...
Но истинския въпрос, който ме тормози е до колко някой може да те накара да се влюбиш в него/нея. 'Щото в този филм главната героиня зарязва брата на главния герой, главния герой решава да й стане телохранител, да я накара да се влюби в него и после да я зареже. И тя се влюбва де (то иначе нямаше да има филм). В живота обаче дали ако някой си постави за цел да ме накара да се влюбя в него до толкова, че да зарежа всичко и всички...дали ще има успех?
Може ли някой да планира нещо и вие до толкова да сте заблудени, че да не разберете, че всичко е постановка?
Можете ли да планирате нещата така, че другия/другата да хлътне безрезервно по вас, а вие да не изпитвате съвсем нищо към него/нея и всичко да е една добре изиграна роля?
Чудя се, съвсем измислен ли е този филм?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам, не вярвам, все някога постановчикът ще се издаде. Дори да е заблудена една жена/мъж, дори наивитетът й/му да достигат ширините на децата от началното училище, все пак при правенето на любов, при дребните нещица ще започне да личи.
Аз мисля, че влюбената страна задължително се усеща в такава ситуация, но по-скоро има проблем с приемането на фактите. Въпрос на избор и на възможност да понесеш в някаква степен болката от разочарованието. Някои имат висок праг на търпимост, други-не.

Мисля, че всичко е въпрос на манипулация-един мъж може да ти се представи в такава светлина и да те заблуди, че да хлътнеш до ушите.

Може, но аз пак повтарям, че другата страна в заблудата си, в която стои доброволно дори в знанието си и усещането си за реалността, просто е рещила в себе си, че ще изживее дадено нещо, а пък майната му на постановките. Това, докато може да се търпи. А и във времето актьорът може не на шега така да хлътне, че ум да му/й зайде.

Ето това е проблема, че като се влюбиш вече не виждаш недостатъците на другия или се надяваш, че ще го промениш.

Като сте захванали да нищите някакви малоумни псевдоромантични сапунки, що не коментирате и "Сакъз"?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хава хептен сиктир...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

зависи от крайната цел.
мисля, че мога да изиграя влюбена, както и мен да ме изиграят.
в крайна сметка човек вярва основно на това, в което иска да вярва.

Думи, думи и нищо повече

"що не коментирате и "Сакъз""

Аууууу, обожавам го! Най-вече ме кефи "турския" език

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има бисери, да

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите