Надявам се, синчето ти да е отървало "конското"...или поне да е минало с малкия метър, благодарение на луната де..

Пътищата са за вървене, а не за пристигане...

- да, може би това е думата....
..и звученето и е едно такова..хармонично


МИСТЕРИЯ

Пътищата са за вървене, а не за пристигане...

има нещо, нали? - в пълнолунието..
а и ние хората, май обичаме докато ни е хубаво и загадъчно, да ни бъде и леко страшничко..това сближава компанията

Пътищата са за вървене, а не за пристигане...

Що бе, може и с мотика - ей тъй да се подпираме морни на нея, докато се наслаждаваме на гледката по време на редките, но за сметка на това кратки почивки, които ( евентуално ) би ни отпуснал собственикът на лозето



...май по-добре да няма пълнолуние, защото е достатъчно светло и ясно за земеделие и през нощта

Пътищата са за вървене, а не за пристигане...

и Луната и Слънцето - от двата края на небето... кво ли си казват...

прост селянин, ама много прост ви казвам !

въпреки луната.

общото страхуване със сигурност сближава компанията.
...ама къде са онези сладки среднощни надприказваници,прекъсвани само от време на време от някое"гоооошкоооо,хайдееее прибирай се!" и отговора на гошко"ииииих,нека още съъъвсем малко да остана." подкрепено с безапелационното "всички са долу"

хайде,че и аз станах като онези баби"помниш ли по наше време колко хубаво беше?"

при такава луна-да не си и насреща !

сега хубаво ? Нима времето не е наше пак ?

Аааа?