Картината е направо призрачна!
Подобни гледки винаги са ми напомняли за нещо...или са раждали в главата ми фантазии.

те домързя да се логнеш бе ?Аман !
А май и юни край Дунава ,знаеш ли колко силна и пътечкообразуваща е луната ?Особено след целодневна бавна разходка из благите пясъчни баирчета ,покрити с лозя ?(Мотиката не е задължителна ! )

..на морето цяла магистрала става...и дето викаше една позната- "чудна работа, лунната пътека точно към мен идва"

Ай да не казвам, че...

ако застанем двамата ,тя ще дойде не към теб ,а към мен !

..значи си плащаш осигурителните вноски
и за да видиш, че ти имам доверие, ще ти разреша да застанеш зад мен и да видиш, че идва към мен точно

Ай да не казвам, че...

Видях я, докато си идвах с мрачни мисли от родителска среща на синчето...
Е, да безкраят и неговото безкрайно щастие са къде къде по-важни от некви си там тройки и дисциплини....

Разкошна! И някак си мистериозна.

погледнах я специално,когато се прибирах,защото две 15 годишни девойки през деня ми обясняваха надълго и широко,че по време на пълнолуние може да си пожелаеш нещо,после само трябва да преместиш един пръстен на палеца си/?!?!?!/ и да го носиш там до следващата дебела луна.
ако изпълниш всичко точно ти е гарантирано сбъдването на каквотосисипожелал.

...а аз странно защо при пълнолуние винаги си спомням как като деца/през лятото ще да е било/ стояхме до късно навън и си разказвахме страшни истории.от тогава ми е останала репликата "а знаете ли,че при пълнолуние хората от зодия рак стават убийци?"-изречена с подходящ страховит шепот от някой.от кой-не помня,но все за нея се сещам колчем погледна към пълна луна.....

ще трябва да се пробва това с пръстените, обаче напоследък не понасям никакви бижута по себе си.
Нищо, ще се жертвам, ще си сложа един пръстен и ще го преместя на палеца.
Има ли значение на коя ръка?

на дясната/за да ти е по-трудно предполагам/,ако пишеш с нея...

Надявам се, синчето ти да е отървало "конското"...или поне да е минало с малкия метър, благодарение на луната де..

Пътищата са за вървене, а не за пристигане...

- да, може би това е думата....
..и звученето и е едно такова..хармонично


МИСТЕРИЯ

Пътищата са за вървене, а не за пристигане...

има нещо, нали? - в пълнолунието..
а и ние хората, май обичаме докато ни е хубаво и загадъчно, да ни бъде и леко страшничко..това сближава компанията

Пътищата са за вървене, а не за пристигане...

Що бе, може и с мотика - ей тъй да се подпираме морни на нея, докато се наслаждаваме на гледката по време на редките, но за сметка на това кратки почивки, които ( евентуално ) би ни отпуснал собственикът на лозето



...май по-добре да няма пълнолуние, защото е достатъчно светло и ясно за земеделие и през нощта

Пътищата са за вървене, а не за пристигане...

и Луната и Слънцето - от двата края на небето... кво ли си казват...

прост селянин, ама много прост ви казвам !

въпреки луната.

общото страхуване със сигурност сближава компанията.
...ама къде са онези сладки среднощни надприказваници,прекъсвани само от време на време от някое"гоооошкоооо,хайдееее прибирай се!" и отговора на гошко"ииииих,нека още съъъвсем малко да остана." подкрепено с безапелационното "всички са долу"

хайде,че и аз станах като онези баби"помниш ли по наше време колко хубаво беше?"

при такава луна-да не си и насреща !

сега хубаво ? Нима времето не е наше пак ?

Аааа?

Бързат да си кажат всичко,което си казват двама обречено-влюбени в редките,почти нереални мигове на срещите!

И аз бих искал да знам

Пътищата са за вървене, а не за пристигане...

идното поколение го е осъзнало, а?

Пътищата са за вървене, а не за пристигане...

просто не е "онова".
иначе е наше.или поне на 23-ти ще проверим.

след втората водна чаша винце,всичко ще си призная...

ли ме каниш?

Тъкмо исках да попитам някой забеляза ли снощи розовия цвят около луната? Нито червено, нито лилаво... странно такова... Красиво беше...

- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.