|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
|
|
|
Не бе, никого не убеждавам, просто се кефя. Мед ми капе на сърцето, като се сетя, че отново съм свободен!
Суетата - любимият ми грях!
| |
|
|
|
Значи не си успял през брака да си осигуриш достатъчна свобода, което изобщо не е трудно. Пропилял си младините си в затвор и затова сега се радваш, но вече е късно.
ad infinitum ...
| |
|
|
|
просто се обзаведох с нова и започнах да говоря по-малко, както и да се обяснявам излишно, също.
Когато гледаш на жената като на ресурс, когато си с нея предимно за секс, може и така, не е трудно. Но когат жената е твойта Дулсинея, премълчаването е мъка голема.
| |
|
|
|
Значи не си успял през брака да си осигуриш достатъчна свобода Не съм! Как се "осигурява" свобода в един брак? Има хора не полагат усилия, просто са такива по природа, умеят да се налагат, но аз не съм. Свобода, означава да не си ангажиран, ако ще трябва постоянно да се боря за нея - тогава ще съм свободен от жена си, но ще съм ангажилан с "борбата си за свобода". Пак се върнахме на изходно положение с липсата на свобода. Не благодаря, войни не ми се водят! Не, не е късно! По-добре късно, отколкото никога. Ако не бях се развел, какво щеше да е? Още по-късно ли? Не, сега получавам свобода, иначе и това нямаше да получа! Това ако не е повод за радост, не знам какво е!?
Пропилял си младините си в затвор и затова сега се радваш Че той бракът е затвор! Думата "брак" дори има такъв нюанс в значението си - отнемане на права и свободи. На много хора им харесва, особено на тези, които не могат да живеят сами. Има хора, най-често жените, на които им трябва някой да ги "подкрепя", издържа, помага... Тях ги разбирам, но аз не съм от тях. Аз се справям отлично сам. Нямам нужда да "подарявам" по-голямата част от силите и ресурсите си на други. Защо съм го правил? Ами и аз не знам, просто съм се поддал на общото вярване, че така трябва, така правят всички - женят се. Изглежда тези "традиции" се налагат от такива хора, които им трябва подкрепа или пък са тарикати и искат да живеят на чужд гръб. Аз не съм нито едното, нито другото!
Суетата - любимият ми грях!
| |
|
|
|
Ти някак изопачи думите ми или аз не използвах най-точните. Казах 'осигури', не борба, война, стрелба, газене с валяк. Щом има усилия, значи не е добре.
Имах предвид кротко и дипломатично в началния етап. Не стане ли тогава, възможности много.
Бракът не е затвор, а такъв, какъвто си го направиш. Да, идеално би било той да е идеален от само себе си, но това си е само рядко постижима мечта от големи късметлии.
ad infinitum ...
| |
|
|
|
Мдаааа, малко ти завиждам...не персонално, но на всички свободни души...
| |
|
|
|
Имах предвид кротко и дипломатично в началния етап. Тоест с интриги! Че то за мен подкожните номера са по-брутални от борба, война, стрелба, газене с валяк. ... и пораженията от тях са по-жестоки и по-тежки.
Суетата - любимият ми грях!
| |
|
|
|
Продължаваш да изопачаваш думите ми! Или като малък са те научили погрешно, че дипломация и интригантство са синоними.
Много ли е брутално или неприемливо да кажа-
Скъпи, след като съм си изпълнила всички семейни задължения, искам да мога да излизам без теб за няколко часа, без да ти дължа отчет и без да ми се цупиш. През това време може да не си вдигам телефона. Не се притеснявай, нищо лошо няма да правя, няма да подпаля царските конюшни да се полюбувам на пламъците...
ad infinitum ...
| |
|
|
|
Като тегля чертата, се оказва, че свободата е най-ценното благо за мен. Аз не мога да изпитвам чувството самота! Не знам какво е това. От друга страна нямам никаква, ама никаква нужда от подкрепа, помощ, съчуствие, разбиране ... абе напълно самодостатъчен съм си! И с годинките нуждата от секс като не е така "остра" съм си направо перфектно! Освен това, настроението ми е почти винаги позиитивно, събуждам се сутрин усмихнат, едно ми е леко и слънчево и без да искам си казвам: "Уууу, колко е хубав живота..., а сега и няма кой да ми го вгорчава ... и ми става още по-благо..."
Мдаааа, малко ти завиждам... И аз съм започнал да си завиждам. Направо не мога да повярвам, че нещата така добре ми се развиха...
Ей това е пълно щастие!!!
Суетата - любимият ми грях!
| |
|
|
|
Е,аз имам някаква нужда да се грижа за някого, някой да ми се радва и т.н. сигурно е от възрастта,нямам идея. Но... вместо да си взема куче и да си го обгрижван...пак грешка...много си ми беше гот сама... Невероятно, дори и детето го оцени и разбра, че е много гот само с мама...както и да е... Сигурно ще се нареди всичко както трябва,но... Бива човек да се учи от опита си...
Редактирано от sladunka medunka на 17.09.18 17:11.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
| 
|
|
[