|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | (покажи всички)
|
мдаааа, че хубаво...
| |
|
Какви са тези ужасни истории, които разказваш?
Да ти се натресе претенциозна майка, която е здрава и права?
Да помагаш на комшия-несретник, който не се справя с живота си?
Ох, да чукна на дърво....
| |
|
Споделям собствен опит, за да предупредя автора на темата.
| |
|
" но има мъже, на които им трябват жени - да има с кого да си поприказват и кой да се погрижи за тях." Ми явно не съм от тях. До сега не ми се е случвало някой друг, освен родителите ми и то до 14-та ми година, да се грижи за мен. Обикновено аз се грижа за другите... Мне, не ме разбирай криво, нямам нищо против, но поне да са благодарни ... хайде благодарни, не, ама поне да не налитат да хапят ръката дето ги храни...
Суетата - любимият ми грях!
| |
|
Кое е хубавото?
| |
|
Виж, аз съм съгласна с теб и се радвам за теб.
Само ти споделям какво виждам и какво се случва. А ти си решаваш какво и как.
Няма благодарност.
Дали сегашните настроения и писания за "Благодарността" ще изменят хората?!
И когато детето ти порасне, да му позволиш да си създаде семейство, нали.
Ти си се чувствай добре сам, но ти си имал семейство. Не налагай на детето си да остане с теб, защото така ти е идеално. Изглеждаш ми разумен човек, но аз да си кажа.
| |
|
Когато си живял дълго с даден човек, нормално е да мине известно време преди да тръгнеш към друг. Има хора, на които бързо им минават следите от миналото, при други става по-бавно. Май колкото повече остаряваме, толкова повече е второто.
За лопатите - не бъди толкова мнителен. В неделя си разчиствах сама колата и около колата с голяма лопата с дълга дръжка, чистенето ми достави истинско удоволствие, прекрасен сняг, наоколо тишина, леко физическо усилие, ама отстрани не знам как съм изглеждала, може някой като теб да е мислил. Ние жените все пак нямаме отривисти мъжки движения.
| |
|
"Не налагай на детето си да остане с теб, защото така ти е идеално."
Първо Ако бях налагал мнението си на околните, нямаше да се случи това с брака ми. Жена ми щеше да свикне да се съобразява с мен и щеше да си заеме мястото, нямаше да се сети да прекалява, нямаше дори да смее да поиска полагащото й се.
Второ На мен така не ми е идеално.
Не, няма такава опастност.
Суетата - любимият ми грях!
| |
|
Оф... Ами, открай време има мъжка и женска работа. Сега, темата ти е по-обща, ама почваш с риенето на сняг. Риенето на сняг принципно е мъжка работа, защото изисква повече физическа сила. Та, ти помагаш за снега, тя пък готви и чисти вкъщи. Като имаш предвид, че ти риеш сняг веднъж-два пъти в годината, а тя готви всеки ден, нали няма нужда да ти обяснявам кой е по- на далавера. Сега знам, че ще кажеш, че тя не готвила, ама аз пък ще ти кажа, че повечето жени го правят, така че да си гледал. А като си тръгнал така и аз ще ти кажа:
Събудих се в събота, детето поиска закуска, направих му я. Изчистих, изпрах и прострях за един човек по-малко. Не готвих за обяд, защото детето искаше дюнер, пък и аз реших да го подкрепя. Ако бившият любим беше вкъщи, трябваше да готвя, щото той не минава с един дюнер. В неделя изчистих една немалка част от улицата, щото и аз като теб съм си купила лопата още преди години, изкарах си колата и тръгнах насам-натам. Вечерта отидох на парти. На връщане не трябваше да правя вечеря, защото на мен една плодова салата ми е о.к. Иначе правех вечеря след всяко парти в 1 часа посред нощ. Мога да ти опиша още много неща, които не правя сега, когато не трябва да обгрижвам Мъжа, обаче е излишно. В много отношения ми е по-добре, но нищо от това не може да ми замени гушкането вечер и майтапите, и общуването. Така че колкото и да си чешем клавиатурите колко сме велики... Аз ти вярвам, явно се справяш. Аз също се справям, повярвай ми. Обаче хората не са създадени да живеят като единаци.
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
Не го забравяй.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | (покажи всички)
|
|
|