там където има изневяра, няма любов Като жена съм абсолютно съгласна с теб, но не съм сигурна, че и при мъжете така. Иначе, аз също поддържах тази теза доста дълго време.

Най обичам да чета, ама не мога.

Аз, като участвала в почти всички възможнеи конфигурации, съм общо-взето на твоето мнение. За мен проблемът не е в чувството за собственост, а в това, че като започнат изневерите - лягаш си и ставаш с човек, за когото не знаеш много неща, в един момент почти чужд човек и това ми се струва някак отблъскващо.
За любовта като има изневери не знам има ли я, няма ли я, има хора с много широки сърца, в които се побира много любов. Пък има и такива, които в секса с друг не влагат нищо, освен обмяна на течности.

За любовта като има изневери не знам има ли я, няма ли я, има хора с много широки сърца, в които се побира много любов

Ако говориш за любов между мъжът и жената, естествено, че няма такава. Тя не съществува. Любовта съществува само между майката и детето и между човекът и кучето. Има и някои други спорадични видове. Останалото са страсти, нагони, инстинкти и сметки.

Въпреки че звучи леко цинично, и в това има нещо вярно.

Верно, и аз напоследък си мисля тъй. Обичаш Гошо заради туй, което той ти дава. Ако спре да дава, спираш да го обичаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Права си, така е, но и доста семейства си живеят без любов , а заради куп други неща -естествено, важни за тях.

Изневярата е като катализатор (мая) - тя действа като такъв върху други текущи проблеми на двойката (ако ги има)...И става, каквото става.
Най-често с търпимостта се приключва. Тонът и атмосферата стават други. Уважението и самоуважението се претеглят отново.

Абе критичен момент е. Първата изневяра се преодолява само с общо решение на двамата да я преодолеят, като не чоплят това, което не е зараснало (също не го правят и пред чужди очи и уши).

За многократните изневери - не знам как се преодолява и продължава. Аз не мога да бъда невидима.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Начи не го обичаш. Любовта е безусловна. И божествена.
Ма ние тук сме тленни грешници.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Таман! И след като комай никой никого не обича, кво си търсим кусури?! Изневери, дрън-дрън... Накрая оставаш с тоя, който ти задоволява нуждите, каквито там са те.

Ама е философия да си го признаем, де.

Изневярата е само оправдание. Разводът, поради изневяра, е чиста проба наказателна акция. Той/тя ми изневери, чакай аз да го/я накажа като го разведа. Естествено, ще се опитам да прикрия нараненото си его зад куп благодородни доводи, като - пускам го на свобода, грижа се за добруването му при другата/другия и дрън-дрън-подобни. Ако употребявахме същите усилия да задържим любимия до себе си, доста безмислени разводи щяха да са спестени и много семейства съхранени. От друга страна пък ... какво семейство е това, което едната изневяра може да го бутне ?! Та ... леко съм в дилема, де - вероятно по-разумното е да го няма семейството.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам. Може би защото не съм го очаквала от него реагирам така. Интересното е, че той казва същото.