Освен за гол тъп и бърз секс, но това не е любовница.
Смяташ ли?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Никому и никога ли ? Но не това бе въпроса ти. Аз лично, съм прагматичен песимист по темата с неизневеряващите. По скоро има непризнали си или нехванати ..
Е, има и такива идиоти, които сме имали десетократно възможността, но не сме го направили.

Дава го, но самият факт, че изневерява, не е ли показателен, че уважението липсва?

Аз съм една от онези, които ти казаха, че заради едната изневяра няма да се разведат. Всъщност изневярата не ме интересуваше и никога не съм се интересувала от наличието или липсата на подобни уклони у бившия. Разведох се, защото стана груб, агресивен, посегна да бие детето (в тийнейджърска възраст) и бях подложена на психо-тормоз.
В последствие (ама много много впоследствие) разбрах, че имало друга кака и прибрани сериозни суми от неговата заплата и други доходи, за сметка на моята. Но по времето, когато бяхме семейни, всъщност нямах нищо против, не знаех и си въобразявах (или поне ми беше внушено), че неговата заплата свършва още на първата седмица от месеца за разни сметки и други неотложни плащания. Живеехме с моята и с дребни кредити от приятели.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Gyly на 04.08.15 10:06.

от ситуацията и от разбиранията на човека. Аз се сещам за куп причини хората да не се развеждат заради изневяра: физическата вярност не е важна за връзката, щото и двамата изневеряват тайно или по съгласие; щото ги свързват материални неща; щото не се обичат вече/не са се обичали никога и не им пука особено; смятат, че могат си простят и да я преодолеят; зависимост от другия/от връзката; страх от промяна на статуквото; децата...

Важно е как възприемаш ти изневярата, хора всякакви и реакции различни.

Това ми напомня един разказ на Декамерон за една жена, която съдят за изневяра. Тя се обръща към съпруга си и го пита: имало ли е случай да не си бил обгрижен във всяко отношение. Той - не, нямало е. Тя се обръща към съда и казва: Е, господа съдии, като имам и артисва, на кучетата ли да го Фърля?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето ти и още нещо, ако търсиш причина да не се разведеш, което е напълно нормален процес в смилането на изневярата и много разумен подход в разрешаване на кризата. Отношението към изневярата е културно обусловено и ти си в тая драма само защото си възпитана в културните ценности на западната цивилизация. Всъщност по-голямата част от човечеството приема изневярата като нормална част от (междуполовите) отношения.

С горното искам да кажа да питаш себе си на по-дълбоко ниво от какво имаш нужда и какво те свързва с тоя човек.

И още, не съм чула някой да се е развел заради една-единствена изневяра. Всеки човек може да сгреши и всяка връзка заслужава втори шанс.

много важно, човещинка е понякога човек, не от липса на уважение може да му се поиска нещо друго, различно, или обстоятелства, ситуации, провокация на съзнанието ако щеш....
Сигурно съм много глупава, но точно това не мога да си обясня. Особено частта с провокацията на съзнанието, за която говори и той.

Според Бегбеде, любовта траела 3 години. Нека не е три, нека е 5, 10 - факт е, че все някога свършва. И става бивша любов, съответно бивш любим или бивша любима. В оптималния случай хората остават приятели, което улеснява съжителството. Та, ако твой приятел има връзка, ти едва ли ще го счетеш за изневяра - помисли. Още повече ако не променя по никакъв начин отношението си към тебе. Да наречеш нещо изневяра означава, че у теб има ревност, т.е., че чувството ти за собственост е непреодолимо. Но никой никому не принадлежи.

Затова считам - уточнявам - със сегашния си акъл и опит, че докато в ежедневието нещата вървят нормално, не са затормозващи, изчерпващи психически и физически по вина на единия, дори напротив са грижовни и подкрепящи, то от раздяла няма смисъл.

В другата ти тема стана дума за начина ви на разпределяне на финансите - когато сте го решавали, сте били двамата и по ваши съображения сте го решили така, ти си била съгласна също, доколкото разбирам и затова, за разлика от хората, които са съзрели в този факт някаква потенциална измама от страна на съпруга ти, аз не съм на това това мнение именно защото е било с твоето одобрение.

Не, не съм негов адвокат в никакъв случай, но да се разведеш заради някаква си там с недоказани функции, при положение, че като я изключим нея и историята, която е завихрила, живеете нормално и в разбирателство, ми се струва неразумно. Годините минават и все по-трудно става да се намери човек, с когото да се разбираме, да понасяме присъствието му, да не ни дразнят извънредно навиците му, да сме готови да дадем колкото трябва от времето си да се напаснем и т.н....почти кауза пердута.

Знам, че младостта ти не би допуснала такива разсъждения, направо би ги отхвърлила и може би с право - в живота всичко е възможно.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Анбра го е казала много по-добре от мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите