Что делать? Или толкова ли няма мъже вече?

Това, ако приятелка ми го разправеше преди 10 години, щях да я обява за луда.
Обаче...сега не съм толкова сигурна. Значи, за какво иде реч:

Нашата (много близка моя дружка над 40) от 3 години познава един мъж (прясно разведен по време на запознанството им). Много си пада по него, всичко й е много хубаво с него и пр. Той се държи чудесно ... за 3-4 месеца, после потъва някъде, престава да се обажда, държи се все едно нищо не е станало. Тя страда, после й минава, обажда му се, кани го, той идва, почва се наново, после пак изчезва и така на 2-3 пъти. След последното зачезване и прекъсване на отношенията той се обзавежда с жена - докарал я отнякъде от селата, помогнал й да си намери работа в града и тя живее при него.

Обаче. Виждат се с моята приятелка, която не го е забравила и нещата се подновяват по старата схема. Сега той се среща с моята дружка (на нея все така й е ужасно хубаво с него) и се прибира вечер при селянката в къщи, която му готви, чисти, слугува и НЕ ЗАДАВА НИКАКВИ ВЪПРОСИ. Тук в скоби трябва да кажа, че моята приятелка е изрядна домакиня и би правила същото готвене и чистене, тъй че не е в това проблемът. Човекът изглежда изобщо не се притеснява да седи на двата стола. Нашата е влюбена и не желае да се откаже от него. Отначало развиваше теории от рода - ами хубаво ми е и това е важното. Обаче сега взе да я гложди, че той се връща при другата.

Та, въпросите са няколко: Компромисите неизбежни ли са след 40 и къде им е границата? Струва ли си (и възможно ли е) да си загърбиш самоуважението и самолюбието в името на малко удоволствие и илюзия за близост? Тия въпроси аз си ги задавам. Тя пък се чуди как да постъпи, за да разкара селянката и да седне на мястото й.

Микрофонът е ваш за мнения, размисли и стратегии

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма компромиси.
Има неясноти собствени.
Всичко недоприключено излиза през носа, без значение на колко си или след колко си (за годините говорим).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То всичко излиза през носа - и приключилото, и неприключилото и недоприключилото - като се замислиш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Компромисите нямат нищо общо с възрастта. На 40 може да имаш достатъчно изпълнен и интересен живот, за да не те е страх да си сам за определен период от време. Примиряват се хора, за които неидеалната им връзка е единственото и които без нея очакват да се видят изправени пред социален и всякакъв вакуум.

От темата ти никъде не става ясно, че приятелката ти прави компромис. Напротив, на няколко пъти даваш да се разбере, че на нея й е хубаво. (Не е изключено и другата мадама да си живее живота и да няма грижи.) Толкова абсурдна ли ти се струва опцията тя да е удовлетворена от ситуацията си? Аз още не съм на 40 и ако имам късмет, завинаги ще си остана на 31

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Привет, echr,

"Пак казвам, ако това го бях чула преди 10 години, щях да скоча и да й кажа, че е мръднала и как може изобщо да ми говори за тоя идиот, който когато и да го убиеш все е късно."

А какво, собствено, те спира да и кажеш горното?

Щото диагнозата е проста -
"...се чуди как да постъпи, за да разкара селянката и да седне на мястото й"
Чувство за собственост и в двамата. Е от криворазбрано "приличие" го нарича любов.

А на въпросите -
- Компромисите не са неизбежни, но са мъчителни, когато започнеш да ги осъзнаваш като такива. Иначе и дотогава се наричат приемане на другия и са необходим елемент от живота.
- Самоуважението и самолюбието не си струва да се загърбват дори за много удоволствие, но напротив без достатъчно самоуважение е невъзможно да се изгради близост, а само сянка и илюзия...

Стратегии... Стратегията предполага дълбочина, която в описаните хора липсва. Всъщност проблемът е тактически. Приятелката си не я мисли... Човек, за когото "селянка" е елемент от сравнителна оценка - напълно заслужава съдбата си.

Единствено сутрин в тоалетната ме дърпа към други изводи....

WALL·E

Казваш, че щом й е гот, значи не е компромис?

Не съм съгласна. Мисля, че тя именно прави компромис с принципите си (напр. за моногамни и по-ангажирани отношения), заради това, че й е гот. Мисля също, че на по-млади години не би направила такъв компромис, щеше да предпочете да отстоява принципите си и да си потърси друг мъж за по-удовлетворителна и пълноценна връзка.

Мисля също, че възрастта има значение дотолкова, доколкото осъзнаваме, че на тия години с всеки нов ще се налага някакъв компромис, заради багажа, който всички вече носим. И ставаме по-готови да загърбваме принципи в името на неща, които явно са по-важни - да имаме компания, малко споделяне, малко нежност...
Осъзнаваме, че идеалността май не съществува..

И така.

Спира ме това, че не вече не съм убедена. Не съм убедена, че тя е мръднала (той, че е задник, задник е).

Защо пък чувство за собственост? Не съществува ли все още правилото, че е по-добре връзката да е моногамна? Или аз съм много изостанала?

"Селянка" в случая не е квалификация на произхода и моята приятелка няма нищо против селяните по принцип. Става дума за жена без вкус и възпитание.

Мисля, че тя именно прави компромис с принципите си

Окей, ти я познаваш, няма как моята преценка да е по-точна от твоята.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

на тия години с всеки нов ще се налага някакъв компромис, заради багажа, който всички вече носим[/i

Бих казала, че липсата на багаж би била по-убезпокоителна в случая

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не бих казала, че наличието му непременно предполага компромис. По-скоро толерантност, въз основа на собствения ни багаж и личния ни опит. Компромисът е вече някакво крайно нещо, на границата на толеранса, за което всеки трябва да си прецени дали е готов, или не. Но не е някакво изискване, което трябва да спазваш непременно, в момента, в който чукнеш 40. Така мисля.

той, че е задник, задник е

Може и да е, но така без да го познавам и само четейки твоята тема, не стигнам до еднозначното заключение, че е задник. Това, че нещо евентуално не ти се полага, не означава, че е неморално да го вземеш, ако някой ти го дава. Ти написа, че никоя от двете му жени не се оплаква от ситуацията, в която е. Що се отнася до него, всички са щастливи. Ако някой не е доволен, е редно да го декларира според мен.