Здравейте,
Прехвърлям тема от Мъжкия клуб за мнения и обсъждане.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от purple light на 02.12.12 20:09.

На кого трябва да дадем съвет? На бащата, на майката, на детето или на теб като страна в отношенията? Щото на никой не му е лесно. Ти сестра/гадже/приятелка на таткото ли си? Подобни истории имат много лица. Все от някъде трябва да се погледне. И без това никога не е обективно.

Мислех че е ясно, въпросът е какво да направи бащата?
Другите изброени да си търсят съвети сами.
Аз съм неутралният разказвач.

... по принцип майката прави връзката дете - баща! по принцип бащинския инстинкт се създава с годините... по принцип липсата на баща в периода на пубертета 12-19 може да е оставило отпечатък , търсещ отмъщение, и младежа демонстрира класическа схема на "отхвърляне" към авторитета на бащата... на този етап бащата има много малко опции - може да предложи съвместна терапия, но младежа едва ли ще се съгласи - чувството, че е бил изоставен е много силно загнездено в него... нищо не пише за времето от 12-18 - бащата къде е бил, и защо не е опитал да запази връзката с детето! Това са 6 години!!!!

Да поиграем на море? Ти ще ми духаш, аз ще се вълнувам!

Опитвал е, с променлив успех, опитвал е и се е срещал с момчето, колкото му е било позволено. Имало е приливи и отливи, но като цяло комуникацията им е била трудна, докато в един момент на момчето му е дадено да разбере, че ако продължава да се среща с баща си, това ще е предателство към майката и срещите престават за около година. Тогава бащата пише писма, на които няма отговор, но той смята че трябва да пише, за да се види, че е там и чака сина си.
Ходи и в училището му, както е описано горе, но става скандал пред очите на учителите.
Всъщност момчето има крещяща нужда от баща си, но същевременно го отхвърля.
Лута се и се бори с два противоположни потока информация, идваща от две страни.
За терапията може би е пропуснат момента, в училище е било по-лесно, защото е било безплатно, сега би струвало доста скъпо, а и синът отказва да се говори на тази тема.

Всъщност има го и отмъщението. Към двамата родители. Момчето казва, че само с тях се държи лошо, с никой друг. Обвинява ги, че са се срещнали, че са го родили, смята се за излишен.

винаги е ужасно когато детето стане разплата между двама души, които никога не са имали връзка между тях! Валдо Бернаскони нарича партньорство,създадено без реална потребност и разбиране "емоционална патерица"! Много примери за емоционални патерици има! Валдо Бернаскони е водещ психотерапевт, практикуващ терапията на петте движения, заимствана и доразвита от него, от Вилхелм Райх! Та, след като двама депривирани (разбирай, осакатени емоционално индивиди) създадат трети, той обичайно усеща това! Момчето е много интелигентно, видно! То може да получи помощ - знам, че терапията по Света е скъпа, тя и в БГ не е евтина! Но само и единствено чрез помощ отвън (терапия) и чрез изграждане на мостове от родителя към детето може да се получи нещо... проблема е, че това дете е станало заложник на отношенията между двама души.. то е осакатено, и ще наложи същият модел на поведение и в собственото си семейство! ... просто е неизбежно... затова трябва много внимание и разговори! много деликатно! бащата трябва да подхожда много деликатно и абсолютно без агресия... стъпка по стъпка! да открие какво харесва момчето, какво е в неговите интереси и да се закачи за това нещо, да обсъжда с момчето идеи, да намери път към него!... и след това, леко-полеко да го накара да отиде на терапия! да осъзнае, че родителите са просто хикс и игрек - живота си е негов личен, а баща му го обича! Пътя е много дълъг и труден, но не е невъзможен! Успехи!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Четох отговорите на Ком в "Мъжки Клуб" и го подкрепям....

Момчето вече е самостоятелен индивид и трябва на него да си му уври главата. Бащата за съжаление не може да стори друго освен да чака.

Това в което ги обвинява ми е познато..... и докато сам не създаде връзка - няма да разбере нито защо са се срещнали .... нито защо са го направили.

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

Не си неутрална.
Много е трудно да даваш съвет на някой чрез някой друг. Губи се контакта (нищо че тук е виртуален), няма го чувството. Очевидно е, че не харесваш нито момчето, нито майката. Таткото най-вероятно го обича, въпреки държанието на младежа. Затова питах като каква питаш. Изобщо не ме интересува по принцип, но гледната точка е различна.

На такова голямо момче, трудно можеш да промениш характера. Но да го обичаш трябва. И да, редно е да го оставиш да се оправя сам, обаче бащата си носи вината и в себе си знае, че назад нещо не е направил, а е трябвало. Ей така, даже да не е съвсем вярно, това си стои в него - съмнението, че е виновен.

Моето съвсем субективно усещане е, че се дразниш. А не бива. Детето е негово. И да реши утре да му даде незаслуженото, да му повярва на лъжите, да му прости глупостите - негово право е.

Ако си спътницата на таткото,както подозирам, остави му свободата да решава сам и да греши. Той години не е участвал. Сега в най-лошия случай ще сгреши с излишна мекушавост. Не знам защо това толкова те дразни. В случая не е просто възпитание - малко е късно, а са компромиси между двамата. Извини, ако не съм права.

А защо бащата не се е обърнал към социалните за възпрепятствания контакт? Тук във Франция майката ще бъде предупредена, а социалните ще спомогнат контактът да се осъществи ако ще и под конвой!
Към настоящия момент не виждам какво може да се направи, освен да се чака синът сам да потърси контакт с баща си. След някоя и друга година като го пусне пубертетът и дойде на себе си, може да започне да мисли и по-трезво.