Прочетох темата и смятам, че баща му правилно му е казал, че трябва да се насочи към някакъв квалификационнен курс и да си намери работа, с която да се издържа.
Може също, ако има възмоност, да му помага с някава малка сума (издръжка) за определено време ( до 6 месеца). Сега не мога да дам идея каква да бъде сумата, ама колкото за наем на маломерно жилище в безопасен квартал да стига. Кавото и да реши, само да е ясен и точен ангажимент -фиксирана сума и срок.
При всички положения не трябва да позволява да се отнасят неуважително към него - трябва да продължат оттам, където са сега. Варианти за поправка на миналото няма.
Успех!

Growing old is mandatory; growing up is optional.

Благодаря ти, успяваш да запазиш страхотно самообладание. Темата е трудна - хем не си потърпевша, хем детето си е баш мъж.

Идеята за пасивността на мен ми се струва най-добра. Но това прехвърляне от тук - там е кофти. Да си научи къщата и стаята. И да се напие, да има къде да легне, и да няма да плати тока - да не стои на студено. Такива най-елементарни. Екстрите да си ги заработва и заслужва.

И някак - като късен пубертет ми е всичко. Което не е невъзможно. Но детето очевидно не е узряло за отговорности, нищо че на 19. Ако за момент бащата забрави, че е пълнолетен и се държи с него като с 16? Не всички узряват едновременно.

Тийнеиджърството е предимно отрицание , критика и търсене на кусури и кой е виновен. Всеки друг, но не и тийн-ът:) В този случай още повече.
Гневът е огромен и насъбрал се, насочва се към единствената в момента " жертва" - бащата.

Това за квалификационните курсове е и единствения вариант, но младежът сам трябва да стигне до него, засега не го приема. Иска да е високо платен и то не днес, а от вчера.
Бащата живее в маломерно жилище, няма стая за сина, той спи в дневната, където е и кухненския бокс/ без преграда/.Приел го е, защото е бил изгонен, с уговорката, че синът ще поработи 5-6-7-8 месеца, ще си събере пари и ще си наеме стая от апартамент под наем. Младите хора така започват самостоятелен живот. Разбира се, обещал е да помогне с първите няколко наема, както и да му помогне да се устрои с мебели, покъщнина.
Нищо от това не се случва. Фитнесът е главно занимание и единственото нещо, в което младежът влага усилие и постоянство. Докато денем няма никой в къщи- той спи, вечерта излиза. Нощем броди, готви си, вдига шум, разполага се:)
Освен това критикува и изисква.
Та конфликтите са били все заради напомнянето за първоначалната уговорка.
Докато идва кулминацията.

Темата е много по-трудна, отколкото успявам да я предам.
В клуб Психология съм пуснала друга, но явно тя е още по-трудна...Там е и ключът от цялата семейна сага, поне според мен.
Само че, нали разбираш, от една възраст нататък никой не те пита какво детство си имал. Просто към теб започва да има изисквания - от работодател, от наемодател, от гадже...от банки!
Родителите са най-малкия ти проблем- и да ги напсуваш, те пак ще те обичат, макар и да останат настрани за известно време.
Задачата на този баща, пак според мен, е, макар и със закъснелия товарен влак, да направи този младеж /доколкото може/ конкурентноспособен на пазара на живота.
Щото на никой друг не му пука - казано му е " оправяй се".

Но как да реагира възрастен, когато бъде напсуван от детето си?

Автентично да покаже, че е наранен. "Вън!" вече е отвръщане на удара. Не е стратегия нужда, а искрена емоционална реакция - момчето да види, че на баща му му пука за него и като го псува, на бащата му става тъжно. За да поиска да поправи "тъжното", да почувства малко желание да се компенсира.

"Непристойно" е малко особен епитет. Отнася се до външното.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Но детето очевидно не е узряло за отговорности, нищо че на 19. Ако за момент бащата забрави, че е пълнолетен и се държи с него като с 16?

Подкрепям.
Очевидно момчето прави опити да работи и изкарва пари, но иска да избере нещо, с което да се занимава, което да му харесва и доставя удоволствие, от една страна. И да изкарва добри пари от друга. Сега е в период на търсене. Просто има нужда от свобода, според мен. И безусловна подкрепа. Това да го кара да работи на всяка цена си е малко или много вид насилие. Не е узрял още за това явно. Нека наистина приеме, че е на 16, за да не стане странно.
А и колкото притискаш в една посока, толкова предизвикваш отпор от другата.

Какъвто и да си, си мой син и ...............


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

По принцип една парадоксална стратегия като нищо, което е правено досега или което синът очаква, би дала най-добри резултати. Разбира се, хубаво е да се изненада с добро, не с лошо. Защото ако е с лошо, ще се окаже, че светът и родителите му са още по-кофти, отколкото е смятал.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Има развитие.
Младежът се е обадил да се извини. Започнал е работа на две места, купил си е първата кола/ на старо, доста евтина/ с първия чек, колкото да може да се придвижва. Крачката напред е направена.
А аз си мисля , че за нов етап понякога си трябва революция:)

Благодаря на клуба!!!!

Този вариант с показването е разиграван цяла година. Бащата е прекарал микро-инсулт дори. Трябва му спокойствие.

На тази стъпка се е решил, след като е видял, че конфликтът излиза от контрол.

Редактирано от purple light на 06.12.12 06:15.