|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 ***
|
|
| Автор |
danaia nn () |
| Публикувано | 16.10.12 21:33 |
|
|
Исках да споделя нещо с него. Така и не успях. Може би разбра. Но не ми даде думата, може би защото ме разбра. Винаги съм била приятелка с него.
Как разбирате ревността на синовете си?
Много моля Нети да не ми влиза в темата
| |
|
|
|
А може би му се иска просто да му бъдеш майка понякога, после това приятелка.
Споделянето натоварва отсрещния с отношение към казаното, а те все пак са в позицията на децата ни.
п.п. Не се заяждай веднъж, по изключение. Не се ли умори...
| |
|
|
|
А не може ли и аз някога да му споделя
| |
|
|
|
Може, но най-вероятно той ще реши дали да те слуша.
Спомних си за "Пътеводител на галактическия стопаджия":
- Защо не слушах майка си, когато ми говореше?!
- Какво ти казваше?
- Ами не знам, не я слушах.
Дано съм те усмихнала.
| |
|
|
|
Много е важно това, което споделяш, с какъв заряд го правиш. Ти. Те усещат, всичко усещат. И, ако споделяш искрено, от теб струи обич, уважение и кото там към "това, което споделяш", вЕрвай ми, че ... слушат, разбират, вълнуват се и уважават.
| |
|
|
|
Дагоеба, в стил Оркад, само заради теб.
И само за да ти кажа, че синовете, които обичат, не ревнуват. Да, дразнят се, да, притесняват се, но приемат всяка стъпка на майка си, защото я обичат.
Не може да има ревност. Ако се появи зачатък на такава, синът трябва да бъде сложен с една дума на мястото му.
От майката.
И приятелството също има свои граници - до навлизане в личното, в твърде личното.
Изнизваааам сееее, само след теб ходя
| |
|
|
|
Да, разбира се, но аз отсреща виждам ревност и всъщност никога не съм разбирала това, затова и не казах нищо
Да кажеш на един мъж, че друг мъж някога....
Как се прави това?
| |
|
|
|
Сигурно е бил гладен и затова не ме чул Нали това по-важно
Усмихна ме
| |
|
|
|
Ревност има и то голяма. Чудя се защо само към мен. Към баща си няма
| |
|
|
|
Дали е ревност или просто не харесва човека, за когото си се опитала да си говориш с него?
Има и друг вариант- да е просто нормално мъжко неудобство от разговори на такива теми с мама.
Със сина ми никога не сме си говорили за приятелките му, нито за моите приятели. Не мисля, че е ревност.
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
| 
|
|
[