|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
|
|
|
Не знам как е със синовете. Знам как беше с дъщеря ми: тя изпитваше ревност, докато нещата не се бяха избистрили в главата й и все още "разпределяше" вините. Имахме разговори, откровени до болка и стигащи до "кокал". И... вече не само няма ревност- имаме наистина рядко- срещана близост.
Но доколко формулата в отношенията със синовете не е малко по- различна, трудно ми е да преценя...
| |
|
|
|
Е, то си има лаф за готините майки: С такава майка , баща не ти трябва
| |
|
|
|
Как може да не харесва човека, след като аз нищо не съм казала
| |
|
|
|
Ай няма нужда да ми пишеш
| |
|
|
|
е как
| |
|
|
|
Нямаш проблем.
| |
|
|
|
Тогава не се напъвай излишно Най малкото нямаш син
Редактирано от danaia nn на 17.10.12 18:01.
| |
|
|
|
И Лира няма син ... Ко прайм ? Да идеш да се коригираш ли ?!
Апропо за точно тези отношения полът няма никакво значение. Т.е. всяко мнение е ценно.
| |
|
|
|
Не го одобрява, за това.
| |
|
|
|
При малките е по-различно - не искат да делят внимание, не разбират разликата между ролите син-любим. Там е детска ревност.
Обаче голямото момче според мен не ревнува, а не харесва някаква промяна в майка си покрай новия човек - няма нужда да го познава. Помисли сама като голям човек - ако майка ти има гадже, кое ще ти е определящо? Тя да обича повече теб или да я виждаш усмихната, разхубавена, подмладена? Според мен - второто.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
| 
|
|
[
