|
Тема
|
 ***
|
|
| Автор |
danaia nn () |
| Публикувано | 16.10.12 21:33 |
|
|
Исках да споделя нещо с него. Така и не успях. Може би разбра. Но не ми даде думата, може би защото ме разбра. Винаги съм била приятелка с него.
Как разбирате ревността на синовете си?
Много моля Нети да не ми влиза в темата
|
|
|
|
|
А може би му се иска просто да му бъдеш майка понякога, после това приятелка.
Споделянето натоварва отсрещния с отношение към казаното, а те все пак са в позицията на децата ни.
п.п. Не се заяждай веднъж, по изключение. Не се ли умори...
|
|
|
|
|
А не може ли и аз някога да му споделя
|
|
|
|
|
Може, но най-вероятно той ще реши дали да те слуша.
Спомних си за "Пътеводител на галактическия стопаджия":
- Защо не слушах майка си, когато ми говореше?!
- Какво ти казваше?
- Ами не знам, не я слушах.
Дано съм те усмихнала.
|
|
|
|
|
Много е важно това, което споделяш, с какъв заряд го правиш. Ти. Те усещат, всичко усещат. И, ако споделяш искрено, от теб струи обич, уважение и кото там към "това, което споделяш", вЕрвай ми, че ... слушат, разбират, вълнуват се и уважават.
|
|
|
|
|
Дагоеба, в стил Оркад, само заради теб.
И само за да ти кажа, че синовете, които обичат, не ревнуват. Да, дразнят се, да, притесняват се, но приемат всяка стъпка на майка си, защото я обичат.
Не може да има ревност. Ако се появи зачатък на такава, синът трябва да бъде сложен с една дума на мястото му.
От майката.
И приятелството също има свои граници - до навлизане в личното, в твърде личното.
Изнизваааам сееее, само след теб ходя
|
|
|
|
|
Да, разбира се, но аз отсреща виждам ревност и всъщност никога не съм разбирала това, затова и не казах нищо
Да кажеш на един мъж, че друг мъж някога....
Как се прави това?
|
|
|
|
|
Сигурно е бил гладен и затова не ме чул Нали това по-важно
Усмихна ме
|
|
|
|
|
Ревност има и то голяма. Чудя се защо само към мен. Към баща си няма
|
|
|
|
|
Дали е ревност или просто не харесва човека, за когото си се опитала да си говориш с него?
Има и друг вариант- да е просто нормално мъжко неудобство от разговори на такива теми с мама.
Със сина ми никога не сме си говорили за приятелките му, нито за моите приятели. Не мисля, че е ревност.
Най обичам да чета, ама не мога.
|
|
|
|
|
Не знам как е със синовете. Знам как беше с дъщеря ми: тя изпитваше ревност, докато нещата не се бяха избистрили в главата й и все още "разпределяше" вините. Имахме разговори, откровени до болка и стигащи до "кокал". И... вече не само няма ревност- имаме наистина рядко- срещана близост.
Но доколко формулата в отношенията със синовете не е малко по- различна, трудно ми е да преценя...
|
|
|
|
|
Е, то си има лаф за готините майки: С такава майка , баща не ти трябва
|
|
|
|
|
Как може да не харесва човека, след като аз нищо не съм казала
|
|
|
|
|
Ай няма нужда да ми пишеш
|
|
|
|
|
е как
|
|
|
|
|
Нямаш проблем.
|
|
|
|
|
Тогава не се напъвай излишно Най малкото нямаш син
Редактирано от danaia nn на 17.10.12 18:01.
|
|
|
|
|
И Лира няма син ... Ко прайм ? Да идеш да се коригираш ли ?!
Апропо за точно тези отношения полът няма никакво значение. Т.е. всяко мнение е ценно.
|
|
|
|
|
Не го одобрява, за това.
|
|
|
|
|
При малките е по-различно - не искат да делят внимание, не разбират разликата между ролите син-любим. Там е детска ревност.
Обаче голямото момче според мен не ревнува, а не харесва някаква промяна в майка си покрай новия човек - няма нужда да го познава. Помисли сама като голям човек - ако майка ти има гадже, кое ще ти е определящо? Тя да обича повече теб или да я виждаш усмихната, разхубавена, подмладена? Според мен - второто.
|
|
|
|
|
Няма ревност.
Неговото си е негово и той прекрасно го знае.
Различни неща са - аз също не го ревнувам от девойките в списъка му. Е, онзи ден бяхме с предпоследната на театър - супер си беше. Моето място никоя не може да заеме, както и неговото - просто е.
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
|
|
|
|
|
Слушай кака си Анбра
........
мислех да не се обаждам,
щото току виж съм скокнал
в моя прескочено-поетичен стил
ама пусти пръсти ме сърбят за клубване и шляене,
а не за бачкане
та така
|
|
|
|
|
...а може и да го отегчават емоционалните изблици, които напират в теб и искаш да споделиш, особено що касаят мъже, с временен статут на господари на сърцето ти.
Няма път към щастието. Щастието е пътя..
|
|
|
|
|
Ми - както са ти писали Втаса, Чавдарче и ПОЛУидиотчето - първо сме майки, а после чак - приятелки. И не всичко, което можеш да споделиш с приятел, можеш да го споделиш със сина си, ако и той да не е дете вече. Също така, не е зле да не забравяме, че с децата ни сме на едно поколение разлика.
Иначе - според мен, ни при синове, ни при дъщери има ревност, а по-скоро остатъци от детския егоизъм - "всичко е САМО за мен" - камиончето/куклата е само мое, шоколадът е само мой, мама е само моя ...
А ревността не я разбирам въобще. Не съм вещ, която някой, бил той мъж или дете, иска да пази само за себе си.
НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ-ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !!!
|
|
|
|
|
Как може да не харесва човека, след като аз нищо не съм казала
1, Нима това е сериозен въпрос а не някаква шега?
2, Можеш да дадеш малко подробности за тъпите и неразбрали мъже, или линкове към мястото, където си ги дала.
3, В мен се заражда подозрението, че искаме от хората около нас да споделят напълно нашето мнение. Това е И глупаво, И невъзможно. Всеки има право на собствено мнение. Харесване-нехаресване. Обич-омраза. Топлота-хлад... списъка може много да се продължи, но мисля, че е ясно за какво намеквам.
Няма ме, не ме търсете.
|
|
|
|
|
Има неща, които една майка не може да сподели със сина си. Стига си го държала до полата си. Пречиш му да намери сам пътя си...
Soul is smarter
|
|
|
|
|
Like.
Най обичам да чета, ама не мога.
|
|
|
|
|
всяко мнение е ценно.
Абсолютно.
|
|
|
|
|
по - скоро майките ревнуват синовете, сина може би само иска да защити майка си.
|
|
[
(аз)