Понеже предната тема е твърде дълга и / Взаимопомощ / Клуб на разведените

Gily, под това бих се подписала:
Понеже никога не съм се самоопределяла като:
втора ръка човек,
като човек без самочувствие или
такъв, който живее в страх от малката страшна България;
като човек, на който му доставя удоволствие да живее в мизерия или
създаваш и подържащ мизерията в страната във всевъзможните й форми;
нито като човек, който толерира корупцията

Въпросът ми беше защо трябва да има конфронтации и се отрича, даже не, направо заклеймява, правото на избор, какъвто и да е той, ако се случи да е различен от нашия.

За протокола, аз съм второ поколение емигрант (или, по-точно, едно и половина, защото до ок 8 и половигодишна възраст повечето време сме живели в България). Оттогава си спомням и за храненичето, и за нетърпимостта към малко по-различния съсед по принцип. Българският ми дядо си отиде с прякора "Чужденеца", тъй като беше завършил в Германия, а майка ми е полякиня (а всички в БГ знаят що за стока са полякините; hi, PTJ!). Та... имам малко личен опит с особената форма на толерантност. А също имам и много повече чудесни спомени, и отношения които и сега поддържаме, макар че в България е останала да живее само баба ни и много много приятели.

Искам да благодаря на Анбра, Надежда и Ком от предишната тема за премерените мнения; да се извиня на Парвати, че я замесих неуместно (годините нямат нищо общо наистина; сравнението с "храненичето" беше по асоциация с нейното твърдение за емигрантите като втора ръка хора).

Ариел, не разбрах защо подхождаш с ирония; аз също не съм класически емигрант, каквото и да означава това: живея някъде извън БГ, а работя на различни места по света, просто защото такава ми е работата.

Еchr, всеки има право да мисли каквото си иска; не съм съгласна с това каквото пишеш за уютния живот навън, отдавна я няма тази идилия, но не и това дискутираме. Въпросът беше можем ли да приемем различния избор без да му даваме обидни квалификации.

Между другото, Алиса, много добре знам какво значи "хранениче" и си спомням какъв ефект имаше тази невинна сп. теб дума върху жената, която беше МАЙКА на осиновеното дете.