щрихи от ежедневието / Взаимопомощ / Клуб на разведените

На тебе и на Чавдарова - едновременно:
Лир, вие бяхте нещо грипясали през март, когато се натуткахме с Живко да съберем инфо на място. На директорката хич не се и обаждах - я ме помни жената, я - не, пък и нищо по-различно не би ми дала като инфо от канцеларките.
18 г. по-късно старото даскало си е все същото, ама по-старо - никакви подобрения от наше време. Както и да е, поне като си начесах носталгичната краста, реших, че там поне ще са любезни спрямо новите ентусиасти, бъдещи ученици, както е в повечето училища. А се оказа, че едва ли не им преча с моите притеснения как да подготвя дете от провинциален град за кандидатстване в превеликото им училище. Направо ме хвана яд - пълно безразличие. Връчиха ми едно листче със специалностите и телефоните, казаха ни като наближи юни да се обаждаме за датата на изпита, отрязаха ни от консултация с приемната комисия по рисуване, присмяха ни се, че тепърва детето ще се учи да рисува, а ще се конкурира с деца, подготвяни от 1-2 години за художествени гимназии, натириха ни да си търсим частен учител по рисуване, на въпроса ми "ами дипломата и оценките от матурата?" пренебрежително махнаха с ръка - "а, те не са критерий за прием в нашия техникум".
...пък аз си тормозя детето да учи до дупка, щото да е умно и да има шансове за прием в добро училище със себеподобни в един клас...