|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
Тема
|
Пак ли се прецаках?
|
|
Автор |
бaбa мpaвka (непознат) |
Публикувано | 26.12.10 10:00 |
|
Отдавна чета в клуба,но много рядко съм писала. Накратко моята история. Преди три години приключих много дълга връзка с мъж след като срещнах ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ, чаровен,весел,любвеобилен и т.н. с две думи мечта за всяка жена, но... човек-музикант без работа и доходи. Мъчих го да намери някаква работа, за три години работи около една година.Естествено издръжката на "семейството" осигурявах аз - работя и имам и допълнителни доходи.Не сме били затруднени материално и вчера на връх Коледа ми заяви,че се прибира да живее у тях при майка му. Подтискала съм го, той не може да работи какво да е и се чувствал кофти. Та се сетих за баснята за мравката и щуреца.
Не знам, да ми е кофти или не??
Дъщеря ми ме посъветва да пиша в клуба защото сте интелигентни и с чувство за хумор хора.
| |
|
на кво свири?
| |
|
Няма мъж, който да се чувства комфортно в подобна ситуация (освен ако не е професионалист ), както и няма жена, която да не мисли за материалното благополучие на "семейството". Подобен проблем винаги е бил пробен камък в отношенията да двама. Ако го обичаш, ще намериш начин да го
изчучкаш да си поеме отговорностите без да го съсипваш.
Ако той те обича, ще работи всичко, само и само за да бъде стеб.
Как да се чувстваш? Никой няма да ти каже наистина.
Но приеми фактите. Ти си била равностоен участник.
Каквото си дробила - това е. И каквото станало - станало. Гледай напред.
И мисли какво ще правиш ако реши да се връща.
Не всичко е свършило де. Здраве и весело посрещане на новата година.
разклати преди употреба
| |
|
Значи какво излиза то - хем не може да се гледа сам, хем не бива да го отглеждаш, хем ако не го отглеждаш пак ще те напусне, защото не си съпричастна към затрудненото му положение.
Някъде не става ли дума за чувства?
Май никъде...
Поне махна ли се, или още виси и чака да го молиш коленопреклонно да склони великодушно и от него да мине, а най-вече защото настояваш и за да не те огорчи да се грижиш за него?
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
| |
Тема
|
Re: Пак ли се прецаках?
[re: бaбa мpaвka]
|
|
Автор |
Gyly (пишеща понякога) |
Публикувано | 26.12.10 10:30 |
|
Засилих се да ти кажа, да не съжаляваш. Защото ми е писнАло от такива мъже, дето не стига, че им осигуряваш ежедневието, ами на всичкото отгоре и се чустват потиснати от факта. Ами да вземе да направи нещо, та да не се чуства потиснат. Това е първата ми реакция.
От друга страна, понеже и аз съм, макар и само до известна степен, в подобна позиция, знам, че ако моят човек си тръгне по подобен повод, ще ми е много кофти. Това, че не е съумял да намери правилната пътека във финансовото измерение не е порок.
| |
|
Не знам, да ми е кофти или не??
Аз викам да не ти е кофти! Изпял си е щурчо песента при теб,а и на теб май тя е втръснала за три години време и нещата са си тръгнали към естествен развой.
Първо ми профуча нелепият въпрос - добър музикант ли е бил, сякаш е от някакво значение. По -важно е да е добър и отговорен мъж,а не да се изживява с професията си.
Мои приятелки две музикантки също останаха във времеви вакуум без работа,съкращаваха класически инструменти и те увиснаха.Едната преди 5 години замина за Америка и с цигулката си сега дава уроци, свири на сватби по плажа с трио.Говоря за Калифорния.Докато започне това обаче, докато научи език беше гърч отвсякъде, но тя имаше мотив -да вземе детето си при себе си и тръгна с тази цигулка само.И сега тя и се отплаща доволно като гледам снимките.
Другата свири на чело, няма къде, на години е вече жената, и понеже гладът е лош съветник,но и добър стимулатор тя в момента е в Германия.Работи в къща, студува на 30 мин от Северно море, понася едно трудно и нетонално ежедневие,но има работа и то платена добре.
Дали за жените е друго и нямаме време и причини да се офлянкваме,но начаса гледаме да уловим бика за рогата и да продължим като мравките?!
Бившият ми не бе музикант, но и той си търсеше работа точно по специалност дето не се намираше..И бе много лесно.За него.
Сега и мама му я няма и без работа....Бъдещето гледай!
| |
|
Нормално е да ти е кофти, когато разбереш, че човека, когото обичаш, не се чувства добре с теб.
Има хора, които не могат да носят отговорност въпреки себе си. Особено артистичните натури. Те са волни души и да се занимават с каквото и да е си е живо натоварване. А пропо и за неартистичните души е така, но те са малко по-гъвкави .. или по примиренчески устроени. Сиреч прагматични. Проблема е в това, че когато срещнем ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ, я приемаме такава, каквато е. Нямаме натрупвания и предварителни знания. С времето обаче, опознавайки я, започваме упорито и неусетно да я променяме .. по свой тертип. Уж я доизкусуряваме, ама ! .. Рядко се усещаме, че всъщност нашето виждане за нещата, може съвсем да не е тяхното. И се стига до ситуация, в която на единия му се налага да се пречупи. А пречупен, риска да спре да го харесва другия, е вече много голям. Въпросът е - не да се пречупваме, независимо под чий натиск - собствен или отсрещен, а да изберем сами да се превием в името на общото.
Т.е. исках да ти кажа или попитам следното - влюбила си се и си заобичала музикант изначално. Имала си това знание. Какво се промени, та реши, че той може да пренебрегне страстта си и да се занимава с друго ?!
Не съвсем живи, но не достатъчно мъртви ...
| |
Тема
|
Бе, чакай, че ме размисли...
[re: Gyly]
|
|
Автор |
parvaty (необичайна) |
Публикувано | 26.12.10 10:46 |
|
... значи, да предположим, че теб те няма, а "скъпия" не е намерил пътя във финансовото измерение - какво яде? и кой му плаща сметките??? хъм? някоя друга добра, влюбена и разбираща душа?!? Ма, моля ве - Живота е труден, и в никой случай не е БЕЗПЛАТЕН! Хайде , холан - голям, здрав и прав мъж, да не работи!!! Де бой, де!!!
| |
|
"Чаровен, весел и любвеобилен"е подходящото триединство за авантюра или кратка любовна история, но не и за сериозен ангажимент, явно. От това, което си написала за човека като информация,само мога да си направя извода, че ако не се беше върнал при мама, щеше постепенно и старателно да започне да си отглежда комплекси по отношение на теб, даже и да би се старала да четкаш ежедневно мъжкото му самочувствие, а мъжките комплекси не водят до нищо добро и със сигурност до любов със затихващи функции.
На мен не ми се вярва, че си струва да се хабиш в тази история.
| |
|
Щях да ти рекна нещо за "голямата любов", ама си викам да не звуча твърде неромантично. Все пак празници са още.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
|
|
|