присъединявам се,макар и неразведена..откакто сме разделени...и двамата живеем по-качествено..

... защо още се тормозиш?!

Не знам защо като отворих темата ми се пльосна точно твоя отговор...

Зарязвай го и това е!
Толкова ли не си вярваш и не се обичаш, бе момиче?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

мастилено петно, жена ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Извинявам се за намесата, но как да го зареже като го обича повече от себе си
Хъх

Ако съдбата е спряла да ви се усмихва, опитайте се да я разсмеете!

Ами, тогава да не хленчи, а да му мие краката и да го моли за ... усмивка, похвала, секс ... и каквото и се иска там.
Няма лошо, но какво прави?

Това е положението ...

Да ти кажа и аз не знам какво прави
Веднъж така, веднъж онака
по мои наблюдения тя не е наясно със себе си
Просто констатация, чела съм доста теми вече от нея

Ако съдбата е спряла да ви се усмихва, опитайте се да я разсмеете!

много хубаво си ми отговорила - умничко и традиционно морално, но уви, отговорът ти не важи за мен.

1. Съотнасянето с полицията и престъплението е неадекватно, дори на фона на иначе добрите логични аргументи.
В личните отношения законите са неписани, уви.
Според писания закон - посягането на личната кореспонденция е нарушение, но такова е и изневярата / чела си семейния кодекс, нали?/.

2. А, тръгне ли човек да прави война там и с този, когото твърди, че обича, да се говори за любов, е абсурдно.
Не измествай значението на поговорката.
"На любов - като на война", не означава да правиш война с някой който обичаш. Смисълът е съвсем друг.
Ще го усетиш като се стигне дотам и понеже те виждам колко си умна, интуитивна и сърцата - не се съмнявам, че ще го приложиш доста по-добре от мен навремето...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Смъсълът на сравнението идва от друго .

Не става дума за това, средствата с които се постигат целите на войната да са еднакви с тези на любовта - макар, че привидната им близост на моменти.
Не - нито целите, нито средствата на двата процеса са еднакви - а където се доближават, това е повърхностно,привидно, а понякога парадоксално сходство.

Смисълът на сравнението между любовта и войната е, че изтъква готовността и решимостта в използването на крайни средства за постигане на силно желана цел.

Както на война си готов да приложиш всичко необходимо да свърши войната / защото иначе не е живот/ - така и в любовта си готов на всичко, за да не свършва любовта - / защото без любов - не е живот/.

Сега тук ще ме заядят за това кое точно включва " всичко" и " крайни средства"... и дали в любовта има смисъл да рискуваш живота си, както във войната.

Няма значение конкретният отговор, който бих дала, разбира се... защото той е различен за всеки човек.
За някои, който обича партньора си " крайно средство" може да е да вдигне битов скандал или да удари плесник, за друг - да заведе любимият/ любимата на почивка или да купи диамантен пръстен, за трети да направи най-после дългоотказваната френска или анална любов в леглото... познавам двойки, за които запазването на любовта е дори въпрос на допускане на трети човек в леглото...както и такива, при които прекъсването на всякакви връзки " отровни" родители или пък заминаването в чужбина е било въпрос на живот и смърт за двойката ... наистина сме много различни !

Колкото хора - толкова и степени на " крайност".
И нека никой не хвърля камък по другия...защото глупостта, егоизмът, чувството за собственост, ревността и промените в характера при страсово ежедневие са около нас, точно толкова, колкото и емоционалната интелигентност, нежността, себеотдаването, партнорската подкрепа, страстта и нирваната на взаимното сливане.

Но си остава правилото : на любов - като на война... пък всеки с каквото "оръжие" може.

Не искайте много, за да може да платите цената.

Редактирано от MamaNetty на 06.09.07 10:52.

иначе си прав за допълнителните алинеи - 1.2 и 2.2.
Това право си е априрори дадено в една връзка и затова не ми се стори нужно да го споменавам.

Както казва един забравен ник в темата - при презумпция за вина има право да се търсят доказателства по съответен законов ред.
Тоест излиза / ако продължим до край юридическата схема/, че аз съм си ищецът, който се съмнява, и прокурор/съдията, който разрешава средствата за набавяне на доказателствата, аз съм и полицията която ги търси на практика.
Е, къде е проблемът тогава!?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MamaNetty на 06.09.07 11:16.

Явно не съм се изказала правилно...По тази логика,аз също имам значи щастлив развод...Може би защото още помня нещастният си брак обаче съм се деформирала малко...Иначе,да поемеш въздух свободно,когато вс. свърши - не го отричам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите