Не знам какво да правя. Имам нужда от съвет на хора които са преживели нещо подобно.
Женени сме от 7 години с 2 деца и си мислех че имам до себе си идеалния мъж, до един ден преди 4 месеца в който той ми призна че има друга жена в живота си. Тогава и сега той изобщо не е говорил за развод.
Аз се шокирах не исках да повярвам, но факта си е факт.
Опитах се да се променя, защото осъзнавам че и аз имам вина мисля че успях обаче той продължава да поддържа връзка с нея, със сигурност не се виждат често както преди да си признае, но почти всеки ден той говори с нея по телефона.
Иначе той много промени отношението си към мен - почти всяка вечер ме кани да танцуваме и иска да правим секс. Казва ми че съм хубава и че ме обича което не беше се случвало много отдавна изобщо мога да кажа че никога през целия ни семеен живот не сме били по-щастливи и всички около нас го забелязват, обаче аз съм много объркана и не знам защо се случва всичко това. Той не ме лишава от нищо обаче аз не знам дали мога да се примиря с факта че той ми призна аз му простих и той не прекъсна връзката си с тази жена незнам дали ще го направи някога и аз докога ще мога да живея така в постоянни съмнения.
Той постоянно ми казва че никога няма да ме изостави.
Не съм сигурна че аз мога да поискам развод, защото именно втози момент осъзнах че го обичам и не мога без него, мисля и за децата си - как да ги оставя без баща теса на 6 и на 2 години, мисля за пари които той сега печели достатъчно а ако съм сама не знам дали ще мога да издържам децата си не съм работила откакто се омъжих.
Какво да направя искам ако някой е изживял подобно нещо да ми даде съвет.
Дали е необходимо да се срещна с любовницата му досега не съм го правила?
Сигурно на някой ще им е смешна тази моя тема, но който не го е изжевял не може да ме разбере аз наистина искам да си запазя мъжа, но искам да е само мой това много ли е?
Благодаря предварително!

...срещнеш с любпвницата му. Проблемът в самата си основа не е в нея. Помисли си само какъв е "идеалният" образ на мъж в днешно време. Преуспяващ финансово, със здраво семейство, красива любовница.... и още много подобни белези, които непрекъснато ни се внушават от медиите, политическата каста и т.н. Когато човек иска да прилича на "преуспяващите" започва да имитира начина им на живот.

Аналогични неща могат да се кажат и за стереотипа на преуспяващите жени, които добре се вписват в съвременното общество.

Зная, че не е приятно това, което го пиша. Съжалявам.

=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Аз ще ти напиша нещо още по-гадно.Не насочено срещу самата теб разбира се.Просто истинския живот понякога е кофти.Осъзнай приоритетите си.Как така сега осъзнаваш че го обичаш, защото се притесни че ще го загубиш?Или може би се притесни за финансовото си състояние в бъдеще?Щом ти е казал че не иска да се развежда-няма да го направи-поне не в този момент.Чувства се гузен, защото е с друга жена с която също не може да се раздели, така си обяснявам промяната му в отношението към теб.Предполагам че не иска да се почувстваш ощетена.Тежко ти и горко ако реши да живее с нея.Нищо няма да го спре.Но няма да ти спре и издръжката.Това ще ласкае самолюбието му.Предполагам че ще те уважава достатъчно и ако/недай си боже/ един ден реши да се разделите, но честно казано не вярвам да го направи.Обикновено жените правят първата крачка.Бях пуснала преди месец тема "Толкова ли е трудно да се разведеш/
Всичко това ти го казвам наблюдавайки своя личен живот/ който в никакъв случай не е пример за подражание/ защото аз съм любовница.И ти стискам палци "вашата" любовница да не е упорита и твърдоглава като мен, защото аз и през огъня преминах, за да сме заедно.
Пожелавам ти късмет и ти стискам палци нещата да се развият добре, повярвай ми аз съм на твоя страна.
И НЕ Й СЕ ОБАЖДАЙ.Няма да промениш нищо.Неговата съпруга дълго време ме заплашваше по тел. че ще ми съсипе живота.Единственото нещо, което ме плашеше беше детето му.Бъди силна и пред себе си и пред него.

Уважаема,упорита и незнам каква любовница!
Четейки написаното от теб ми стана жал за теб и твоя живот.
Има една велика истина,че щастие не се гради върху нещастието на другите.Много сълзи си причинила на една майка и едно дете и не искам да бъда лош пророк,но и ти много сълзи ще проливаш.
Не можеш да влезеш като крадец в едно семейство и да се гордееш с това.
Запомни-била си любовница,сега може би си жена на тоя човек,но утре ще бъдеш на мястото на първата жена,защото след време няма да си интересна,ще има други по-млади,по-хубави и тогава ще разбереш как се е чуствала оная лошата,първата.............

Чудесно прозира за какво точно иде реч - за "щастието" като куха фасада.
Сакън, да не се пипа!
Кое!?
Опакованото нищо, разбира се.
Може ли да бъде откраднато нищото?

Кто верит в Магомета,кто-в Аллаха,кто-в Исуса,
Кто ни во что не верит-даже в черта,назло всем

Много се радвам че в моята тема се включи жена която е от другата страна,защото аз лично си мисля че и това да си любовница не е лесно.
Много ми се иска Скрита пак да даде мнението си за това което ще напиша сега.
Аз само веднъж съм говорила с нашата любовница и тя ми звучеше като много интелигентна жена. В този разговор тя категорично ми заяви че мъж в къщата й не и трябва и че не иска да ми разваля семейството. Тога аз имах намерение да се видя с нея и е питах дали е съгласна тя каза че щяло да я срам да ме погледне в в очите но ако аз искам е готова да си срещнем.
Мъжа ми и тя от самото начало били наясно че той никога няма да ме остави за да живее с нея. Също така каза че между тях нищо не е приключило и нея тази връзка я устройва напълно. Не е искала да има връзка с женен мъж но така се е случило.

За какво тогава продължава ??? Как една жена може да стои и да чака любовника и да намери време за нея?
Скрита как се задоволяваш с положението си на любовница?
Относно твоя въпрос: Как така сега осъзнаваш че го обичаш, защото се притесни че ще го загубиш? искам да ти кажа че след 7 години брак започваш да приемаш човека до себе си като даденост и в един момент когато осъзнаеш че можеш да го загубиш започваш да си даваш сметка за чувствата си. Аз сигурно никога не съм спирала да го обичам но не съм му го казвала и показвала ежедневно. Това не трябва да е така но монотонността на ежедневието и рутината си казват думата в всеки един брак.

Ако му поставя ултиматум че ще се разведа ако не спре да се вижда с нея какво ще стане?
По какъв начин мога да го накарам да се откаже от нея докато сам не реши?
Междудругото той отрича винаги че се вижда с нея, но аз не му вярвам защото факта че аз със сигурност знам че говори по телефона с нея за мен означава че се виждат било то и по рядко от преди.
Ще си върна ли някога мъжа наистина без да се налага да го деля с друга жена и как?
Много съм объркана и участието ми в този форум ме успокоява защото по тази тема не говоря с абсолютно никой - срам ме е да си призная.
Благодарна съм на абсолютно всички които исказват мнението си по моята тема!!!

Няколко години бях в твоята ситуация,много неща изтърпях,много се борих и накрая разбрах,че борбата е безмилостно жестока и накрая се отказах.
Много е лесно да си любовница,да се виждаш ,когато ти се иска и винаги да ти е хубаво.Няма ги ежедневните проблеми,няма ги децата,няма го сивото ежедневие.
Имам един съвет-не се затваряй в себе си,говори с близки приятелки и роднини,споделяй болката,защото в такова състояние човек е лесно раним и депресиите са много чести гости.
Не се срамувай-ти нищо лошо не си направила,ако някой трябва да се срамува това е твоят съпруг.

не се срамувам от нищо което съм направила.Нямам и намерение да се оправдавам.Както неведнъж съм казвала ТОЙ направи избора си.Сключил е брак по причина много далеч от любовта.Познавах го още от малка, излизах с него за разнообразие и постепенно се влюбих.Когато съпругата му си изнесе багажа, аз поддържах къщата му и след това се изнесох пак така тихомълком, защото тя реши да се върне.Когато той прекарваше най-тежкия период от живота си – аз бях до него.Тогава той реши, че наистина си заслужава да е с мен.Изминаха 3 години, последните две си изнесе багажа и живее с мен.През всичките тези години до ден днешен не съм спирала да мисля за тях.И повярвай ми s_m мойте сълзи са били и ще бъдат по горчиви от нейните.И повярвай ми s_m не аз съм крадеца, а тя.Тя открадна съня ми, тя ми съсипа психиката.Кротко, спокойно и бавно, но уверено и с чувството на превъзходство.Не мога да „открадна” нещо , което не съществува.
И последната ти заблуда.Аз никога не съм я наричала лоша.Напротив винаги съм говорела с респект за нея, въпреки че в стремежа си да съсипе моя живот, остави нейния на заден план.
И така Ан, при мен положението е малко по различно, защото аз не съм била любовница в истинския смисъл на думата.Срещнахме се когато бях на 17. Просто за 13 годищния му брак предполагам е бил с много жени.Когато се разделихме имаше три годишна връзка с друго момиче.Преди 6 години ми се обади и започнахме да излизаме отново.В началото и аз не мислех че е сериозно.Постепенно стана така.Но ние се виждахме всеки ден и не съм усещала липсата му.Трудно се свиква с чакането на телефонния звън, с пропуснатите празници.Както казах много изстрадах /тък е мястото някой да се подхилват самодоволно/ Та когато казах, че се надявам тя да не е като мен исках да кажа че малко са жените, който ще се борят толкова за един мъж.Просто, се случи нещо с него и нещата се преобърнаха.Решихме че напук на всичко ще сме заедно, защото повярвай ми не само аз се боря за тази връзка.Родителите му доста трудно ме приеха на семейните тържества...

Мисля че много се отклоних от темата, но мога да напиша роман.Ако искаш ми пиши на skrita@abv.bg за да не занимаваме останалите.

Но като цяло пак ще ти кажа-бори се.Във всеки брак има трудни моменти, но не вярвам че любовта може да отлети.Може би улисана около детенце което както разбрах е мъничко си му отделяла по малко време, но ти и само ти си го познаваш и можеш да усетиш дали да му вярваш.

Пропуснах само да ти кажа нещо относно обаждането.Когато тя ми се обади по телефона й отговорих че семейните отношения са между тях двамата и трябва да си ги решат сами.Но... и аз направих след година глупавата грешка да се запозная с нея.Наистина беше най-кофти преживяване за досегашния ми 30 годишен живот.Просто...исками се този ден да не е съществувал никога.
Сега се сетих и нещо друго
Нали знаеш как когато разбереш за другата и изпитваш огромно целание да я видиш.И винаги си я представяш в кофти светлина, а се оказва че е добър и разбран човек.

Абе с две думи нашата съпруга трябва да ми е благодарна.Осигурих й къща, кола, добро отношение от роднините, но най - вече СПОКОЙСТВИЕ.Никой не я пита къде отиваш, защо се гримираш, за кого се гласиш.Има си съпруг и любовник/все пак е млада жена/ и никой за нищо не я укорява.Мисля че е щастлива.

Редактирано от Ckpитa на 23.01.06 20:00.

Здравей, за съжаление живееш с човек, които има и възможностите , и настроението за поддържане на извънбрачни връзки, а ти си моногамна и доколкото виждам очакваш същото.
От тук нататък няма значение какво ще се случи точно с тази негова връзка.
Въпросът е да изясните помежду си предпочитанията си. Защото ако той е с разбирания близки до полигамията и такъв живот му харесва - тогава вече ще трябва да решаваш устройва ли те или не.
Много мъже предпочитат и семейството , но и "другото" да не се губи :)) Естествено, че ще се съпротивлява, ако едното почне да се изплъзва нанякъде си, затова гледа и да пооправи нещата помежду ви.
Важното е ти заради децата да не се съсипеш физически и прихически, както обикновено се случва при проблеми от такова естество, защото - повярвай ми - на никой няма да му пука и ще си е единствено за твоя сметка /и за сметка на невинните душици/ тъй че пожелавам ти здраве преди всичко и дано нещата се наредят така, както те устройва!

Ти може и да искаш луната да стане синя, но тя няма да стане, както и мъжът ти няма да е твой. Когато добре си набиеш в главата, че никой не можа да притежава някого така, както изглежда в думите ти, че си искаш мъжът, но си го искаш само твой, тогава може и да имаш шанс за хармония с този мъж.
А ако нямаш сили да го приемеш такъв, какъвто е то знай, че сама ще го прогониш.