Четеш малко избирателно, но нейсе...
Като се върнеш нагоре из постингите ще прочетеш същото, което си написал по отношение на грохналите и в нужда родители. Разликата се състои в това, че аз считам, че грижата за тях трябва да е не "защото съм длъжен", а защото човешката ми същност не допуска и за секунда друга възможност. Тоест - въпрос на ценностна система. В този смисъл е изборът на детето - осъзнат, не насилствен.
Това с разводите и прехвърлянето на децата не го разбрах съвсем.
Ако не излизам от контекста - верността е също осъзнат избор, а не задължение - уточнявам - според мен. А връзката с децата - ако родителят държи на нея, то нищо и никой не може да я разбие. Дали са физически заедно или поотделно хората, щом мислят за децата си, търсят ги, възпитават ги, грижат се за тях и т.н., то те неминуемо присъстват в живота им. Никога не съм виждала драма в развода, ако е цивилизован.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Да, права си за избора на децата, даже бих добавила, че изборът да помагаш на родителите е по-скоро неосъзнат, то е вътрешно убеждение, получено от характера на семейството, в което си отраснал, респективно от възпитанието, което си получил (което сме дали).

Много мислиш :-Р
Но след като и съвет не можеш да ми дадеш, благодаря за пожеланието.

Хубавото тепърва предстои

Да, Дяволче е напълно права. Мен ме е грижа и за баща ми. Общо взето успях да надрастна миналото.
С баща ми се чуваме, когато се прибирам, се виждам и с него. Казвала съм му, че го обичам, както го казвам и на майка ми. В общи линии и заради него съм готова на голям компромис. Той подпитва, ще му се дъщерята да не е толкова далече. Но и той не се меси в решенията ми, не дава непоискани оценки. Сигурна съм, че и двамата ми родители ще ме подкрепят и в добро, и в лошо. Както и аз тях.
Мога да изпиша томчета да обиди, циркове, разочарования, болки и тежки думи, но вече съм извън това. Мога да съветвам разведени как да запазят любовта към децата си и как това е по-ценно от гордостта. Но това всеки може да го каже.

Само че как порастналите деца да се погрижат за остаряващите си разведени родители? Може би има чужда литература.
Фотоне, ако твоето дете (син или дъщеря) след време те види, че си самотен и не знаеш какво да правиш с живота си, как би искал да ти помогне? Ако те заведе на семейна консултация и изровите призраците от миналото, за да видиш, че не са страшни, ще се почувстваш ли по-добре?

ASSASSIN, Ryan, Hell, Хей Живот, дайте малко акъл, моля ви! Не мога да оставя да се погубва жената, която ми е дарила живот, грижила се е за мен всеотдайно и с обич, ще обича и ще се грижи и за децата ми

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Роси, извинявай, че ти се намесвам отново непоканена в темата, но ми се струва, че не изясняваш добре какъв е точно проблемът на майка ти и ако ти не си нясно и не си разговаряла с нея за това, от което тя има нужда, съветите могат да бъдат доста хипотетични. Проблемът в нейната депресивност ли се корени и въобще чисто психологически ли е, понеже тогава намесата, пак казвам, би трябвало да е чисто специализирана; самотна ли се чувства и не разбрах, ако е така, защо, въпреки че живее с брат ти и семейството му, с които е в прекрасни отношения; развлечения поради липса на среда ли й липсват; липсата на работа ли я затормозява предимно, защото тогава пък очевидно трябва да се действа в тази посока; мъж ли й липсва... Някак не формулираш ясно какъв е точно големият проблем и само в отминалия развод и вероятно нараненото самочувствие и разочарование ли се корени.

Пипилота, не ти е нужна специална покана в темата.
Аз спрях да ти отговарям защото не виждам смисъл. Не четеш внимателно, а на мен не ми се обяснява сто пъти едно и също нещо.
Даваш ми абсолютно наивни съвети - щом приятелят ми е готов да тръгне с мен, да хващаме пътя за Пловдив. Но това не е решение нито за мен, нито за него, нито за майка ми. Ти изглежда не си наясно какво означава един човек да смени местоживеенето си.
Аз само казвам, че той би го направил към настоящия момент. Но ако след 2г. имаме дете, постигнали сме повече и аз поискам същото нещо, вероятно няма да се съгласи. И вероятно би се съгласил да я поканя за по-дълго време. Само че така не става. Както вече писах, майка ми в момента работи, на нейната възраст и гений да си, трудно си намираш работа. А да я взема сега за няколко месеца - и себе си ще изтормозя, и тя ще остане без работа и ще се чувства още по-малоценна.

Не искам да съм груба, но не си ми полезна. Гледаш на проблема с майка ми все едно ти говоря за 30-годишната си разведена приятелка. Да, ама това е майка, и тя остарява всеки ден, и е самотна, и се лекуваше от депресия, и ще започне да се лекува и от други неща, и по-добре няма да се почувства, ако не й помогнем компетентно. А аз не знам откъде да захвана и дали да изровя стари призраци. Най-лесно е да я оставя на грижите на брат ми, но това не ме удовлетворява. Искам майка ми да гледа на бъдещето поне с ведрина и усмивка.
Ако знаех какъв е точният проблем, дали щях да съм тук?

Хубавото тепърва предстои

Може би не искаш наистина, но си груба. А вариантът да заминеш за Пловдив при майка си беше подсказан от самата теб, без да съм ти го предлагала предварително по никакъв начин. Явно ти четеш още по- невнимателно.
Добрият тон изисква поне малко да бъде уважено желанието на някой да ти помогне, ако и да се оказва неполезен за теб.
Успех.

Уточних, че не искам да съм груба, защото не искам да те обидя по никакъв начин. Аз моля за съвет и съм готова да изслушам всеки. Ти ми предложи своя, но на мен не ми върши работа.

Вариантът за Пловдив беше в описанието на ситуацията - какво е в момента. Там писах и за баща си, и за брака, и за себе си. Изразих готовност да направя дори това, ако си струва. А ти ме прати директно там, без да се замислиш. Образно казано - щом някой мъж ми позволява да се кача на главата му, да не се колебая да го направя. А ако той не искаше? Щеше да ме посъветваш да остана с него? Та, аз търся решение за майка си, а не за връзката си. А на въпроса ти защо майка ми се чувства самотна и нещастна, при положение, че всичко изглежда й е наред (деца, които я обичат и ги е грижа за нея, работа, дом) просто не знаех какво да ти отговоря. Ама наистина!

И не мисля, че съм излязла от добрия тон. Ти просто се намеси отново, а аз ти обясних защо не ти отговарям. Един голям човек си прави точните изводи от това и не се обижда - ние сме различни хора, аз търся решение на проблем. Това, че ти не виждаш проблем, е съвсем отделен въпрос.

Хубавото тепърва предстои

Редактирано от Pocu на 17.07.07 10:37.

Ами тогава се постарай да разбереш защо, въпреки наличието на немалко предпоставки за нормален и пълноценен живот, се чувства така.
А пък не смятам да се извинявам за това, че "съм те била пратила" еди къде си, "без да се замисля". По начина, по който го беше написала, реших, че не изключваш такава възможност и даже нещо повече, си подготвена психологически за нея. Иначе защо трябваше въобще да я споменаваш, включително и че приятелят ти е готов да те последва?!
И аналогията, която правиш с възможността да се качиш на главата на един мъж, ако той ти го позволява, което евентуално според теб бих те посъветвала, е крайно некоректна. Да не говорим, че аз съм последният човек, който би ти дал такъв съвет.
Както и да е...

Извинявай, пропуснах да ти отговоря на същинския пост :-)

Майка ми е интелигентен човек, тя знае, че винаги и двамата са виновни. Навремето съм го чувала и от нея. Обаче животът й никак не е бил лек и ако започна да ровя, кой знае какво ще изкочи. А и не знам дали има смисъл.

Хубавото тепърва предстои