А тя внуци няма ли, да им се радва и да ги гледа?

Нямах намерение да отговарям на добричката, защото описанието е много далече от моята майка. Но след като прочетох, че и друг е на това мнение, просто няма начин.

Тя не иска от мен да изоставя живота си. Няма и да го поиска. Не се меси ниво в моя живот, нито в този на брат ми. Подкрепя ни, доколкото може, винаги го е правила. Освен обич към майка си изпитвам огромна благодарност за възпитанието и за доверието, което винаги ми е гласувала. Снаха ми, която живее с нея, сама признава, че има рядко срещана разбрана свекърва и че приятелките й завиждат. Всъщност, става дума за прекрасна, толерантна жена, която е адски самотна и не знае как да си помогне. А не иска да товари с това децата си.

Хубавото тепърва предстои

Роси, извинявай, ама не виждам никаква драма в проблемите на майка ти. Освен проблема с депресията, което ако е било и е диагноза, изисква друг вид намеса, а не нашата. Похвално е, че така присърце вземаш ситуацията и толкова много искаш да помогнеш, ала аз не знам как това става дистанционно.
От друга страна почти половината български народ има по- тежки проблеми от тези на майка ти. Ако й се работи в чужбина, не разбирам защо отново да не опита, ако има реални шансове и толкова я тегли. А иначе, тя е достатъчно голям човек и не вярвам толкова да не е в състояние да си даде и сама сметка за това, което я тормози.
При положение, че брат ти живее заедно с нея, виждам още по- малко смисъл и ти да се прибавиш към компанията, освен ако теб нещо не те тегли. Щом майка ти живее с едното си дете и със смейството му, предполага се, че в това число влизат евентуално и внуци, би трябвало някак това да запълва мислите и ежедневието й.
А що се отнася до средата и социалните контакти, не знам как ти можешда й ги създадеш. Предложението с домашния любимец, куче в случая, е доста добро, но за човек, който наистина обича животните. Иначе е истина, че разходките с кучето, освен че са приятни сами по себе си, могат да създадат приятни социални контакти на общителния човек.

Как може да бъде толкова самотна, при положение, че живее със син, снаха и внуци(?) и е в прекрасни отношения с тях?! Не разбирам. Значи просто на жената й липсва мъж до нея, така си мисля, а за това си има лек- съответни клубове, сайтове за запознанства и др. такива. Освен че е добре да си намери работа, ако не работи в момента- тук или в чужбина.

Естествено всеки случай е различен.Самата аз скоро ще стана на 54, имам син на близо 20. Имам и майка, разведена от над 40 години и мога съвсем отговорно да заявя, че една от причините да съм сама в момента е тя. Не говоря за времето от последните десетина години, когато се разболя и наистина има нужда от моите грижи. Говоря за времето преди това, когато под една или друга форма даваше и налагаше мнението си, правеше невъобразими изпълнения, когато нещо не е по нейните представи - живеехме заедно тогава и аз се чувствах длъжна да се съобразявам с този факт. Недоволствах, но търпях - не можех изобщо да си представя, че ще се разделим, дотолкова бях обсебена от мисълта, че всяка една има огромна потребност от другата - аз бях център на живота и, тя за мен също, докато не се роди синът ми и не я измести оттам... Разбира се, тя го обича много, но не можа да се примири с този факт. Стигна се дотам, че след една поредна разправия, аз си взех детето и отидохме двамата на квартира... На квартира, но близо до нея, за да мога винаги да се отзовавам при нужда - беше почнала с болестите вече. После теглих кредит, купих малък апартамент /пак в същия квартал по същите причини/ за да има къде да живеем, трябваше да работя повече да си плащам заема. Тя ме обвини, че нарочно работя за да не ходя при нея...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

защото съвсем скоро отивам да живея точно над майка ми. И сега като те чета направо ми идва да си продам апартамента и да си купя друг на друго място

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съжалявам, че животът ти е протекъл така

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ооо, моята също е прекрасен човек, с качества, които рядко се срещат, с невероятна отговорност и всеотдайност - всъщност най-странното е, че трудно някакъв недостатък може да и се намери и си мисля, че сигурно това е причината да не съм могла да се откъсна от нея толкова години. Все съм си мислела, че би било неблагодарност от моя страна да реагирам остро при толкова праволинейност срещу себе си - като прехвърлям нещата сега, пак ми се струва, че винаги е била права за всичко. Да, проблем е, че аз далеч не съм толкова идеална и нейните мерки не са и мои мерки. Те просто не са ми били по мярка - аз съм съвсем обикновен човек, който при това не се старае особено да си поправя недостатъците /от нейна гледна точка/ - ами добре ми е с тях. Едно единствено нещо никога не можах да приема от нея и това е нейният черен песимизъм - резултат от трудния и живот, или може би вроден - не знам. Той, в последна сметка, беше предизвикателството, което ме накара да си изляза от къщи и ми даде увереността, че заради детето ще се справя с всичко.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Анбра, прочетох всичко, което си написала няколко пъти. Но наистина всичко е индивидуално. Аз съм напуснала "бащината стряха" преди 10г. Всъщност, като изключа нещастната формула за семейство, след разводът на родителите ми всички започнахме да се подкрепяме, разбираме, помагаме.. Когато майка ми пожела да отиде в чужбина, се чувствах сякаш аз бях майката, а тя - детето, което иска да си търси щастието по широкия свят. Не я спрях, помогнах с каквото можах. Тя също винаги ми е помагала и подкрепяла.

Но да ти кажа - и това не е лесно. Някои от моите приятелки също имат родител зад граница. Ужасно е да виждаш как родители се раздават, позволяват на чужди хора да потъпкват достойнството им, здравето им, за да не пречат на щастието на децата си. Толкова се страхуват да вземеш случайно да направиш нещо за тях, сякаш ще убиеш човек, ако им покажеш колко са ти ценни и колко много ги обичаш.

Затова единственото, което аз пък мога да ти кажа (ако го приемаш, разбира се), е да не изпадаш в другата крайност. Не карай синът ти да се бори за правото да се грижи за теб. Винаги можеш да го оставиш да направи някоя дреболийка за теб, без да се задълбочава много-много. Просто заради удоволствието да зарадва любим човек, не от благодарност. Един ден ще трябва да радва избраницата на сърцето си все пак..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите