Към тази тема ме наведе един постинг на Мама Нети, в който ме обвиняваше, че си крия главата в пясъка.
Когато изказвам мнение, аз съм твърдо убеден в него. Иначе, ако сте забелязали, не взимам отношение.
Но, това е друга тема за разговор.

Когато чета написаното от поредния изстрадал човек, винаги си задавам въпроса, до колко е вярно това, което четем.
От собствения си горчив житейски опит установих, че вече, аз не съм сигурен коя и къде е истината.

Тук се разказва за проблемите на съвместния живот, но, винаги, от едната гледна точка.
Не можем да знаем другата гледна точка.
И, следователно, до колко са верни нашите мнения и съждения?

Дали не вкарваме поредният страдалец във водовъртежа на житейските събития и така го подтикваме към удаявяне?

До колко нашите мисли, споделени с този страдалец, са относими и верни? Ако не сте съгласни с мен, приемете го като професионална деформация.
Но, винаги има и друга истина.
Какво е Вашето мнение?

Алби, аз съм убедена, че винаги има и друга истина, но за намиращият се на емоционален и житейски кръстопът е много трудно да погледне на съответния проблем малко по- обективно и поне малко и през очите на другия. Ако това се случваше, вероятно щеше да има по- малко раздели.
Така или иначе, понеже и аз мисля, че обикновено се сблъскваме с една част от "истината" и четем истории, които представляват едната гледна точка, а гледните точки винаги са повече, това е една от причините, поради които и аз обикновено (ако си забелязал), не съм крайна в преценките си и много рядко изказвам някакво категорично становище. А има и проблеми, по които не смея да се намесвам.

Забелязал съм.
Моите уважения към теб.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прав си, винаги има и много други истини, а понякога човек е убеден в своята истина, когато пише тук в разгара на проблемите си, а после след като мине време и нещата се уталожат, започва да осъзнава и чуждата истина, на човека , с когото вече не сме заедно.
Така се случва и с мен, постепенно проглеждам за все повече неща от връзката ми с бившия съпруг и то не защото мисля за това, а просто по други поводи изведнъж ми проблясва как се е чувствал той в определени ситуации. осъзнавам неща, за които не съм се замисляла преди и много от това което става, е защото чета тук, в клуба и виждам различните погледи върху всяка една ситуация.

И при мен е така.
Има събития, в които виждам своята вина и други, в които съм сигурен, че не съм сгрешил.

Да ти се връща.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ооо, не ме подбуждай към виртуално влюбване

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всъщност не винаги става въпрос за вина, понакога няма виновен, въпреки че нещата са се скапали, просто има неизбежни събития, които се случват просто защото още отначало не сме били напълно подходящи един за друг, но любовта е била по-важна от всичко друго,включително и разума в началото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

[redвлюбвания и даже невинни виртуални флиртове!"]

Ооо, не се срамува, аз също съм срамежлив...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите