Към тази тема ме наведе един постинг на Мама Нети, в който ме обвиняваше, че си крия главата в пясъка.
Когато изказвам мнение, аз съм твърдо убеден в него. Иначе, ако сте забелязали, не взимам отношение.
Но, това е друга тема за разговор.

Когато чета написаното от поредния изстрадал човек, винаги си задавам въпроса, до колко е вярно това, което четем.
От собствения си горчив житейски опит установих, че вече, аз не съм сигурен коя и къде е истината.

Тук се разказва за проблемите на съвместния живот, но, винаги, от едната гледна точка.
Не можем да знаем другата гледна точка.
И, следователно, до колко са верни нашите мнения и съждения?

Дали не вкарваме поредният страдалец във водовъртежа на житейските събития и така го подтикваме към удаявяне?

До колко нашите мисли, споделени с този страдалец, са относими и верни? Ако не сте съгласни с мен, приемете го като професионална деформация.
Но, винаги има и друга истина.
Какво е Вашето мнение?

Алби, аз съм убедена, че винаги има и друга истина, но за намиращият се на емоционален и житейски кръстопът е много трудно да погледне на съответния проблем малко по- обективно и поне малко и през очите на другия. Ако това се случваше, вероятно щеше да има по- малко раздели.
Така или иначе, понеже и аз мисля, че обикновено се сблъскваме с една част от "истината" и четем истории, които представляват едната гледна точка, а гледните точки винаги са повече, това е една от причините, поради които и аз обикновено (ако си забелязал), не съм крайна в преценките си и много рядко изказвам някакво категорично становище. А има и проблеми, по които не смея да се намесвам.

Забелязал съм.
Моите уважения към теб.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прав си, винаги има и много други истини, а понякога човек е убеден в своята истина, когато пише тук в разгара на проблемите си, а после след като мине време и нещата се уталожат, започва да осъзнава и чуждата истина, на човека , с когото вече не сме заедно.
Така се случва и с мен, постепенно проглеждам за все повече неща от връзката ми с бившия съпруг и то не защото мисля за това, а просто по други поводи изведнъж ми проблясва как се е чувствал той в определени ситуации. осъзнавам неща, за които не съм се замисляла преди и много от това което става, е защото чета тук, в клуба и виждам различните погледи върху всяка една ситуация.

И при мен е така.
Има събития, в които виждам своята вина и други, в които съм сигурен, че не съм сгрешил.

Да ти се връща.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ооо, не ме подбуждай към виртуално влюбване

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всъщност не винаги става въпрос за вина, понакога няма виновен, въпреки че нещата са се скапали, просто има неизбежни събития, които се случват просто защото още отначало не сме били напълно подходящи един за друг, но любовта е била по-важна от всичко друго,включително и разума в началото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

[redвлюбвания и даже невинни виртуални флиртове!"]

Ооо, не се срамува, аз също съм срамежлив...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А представяш ли си някой ден се натъкнем на една и съща история само че разказана от двамата и естествено с две гледни точки. Голям майтап ще е. Ами тогава кво ще правим ние читателите.

Сложна тема.
Не се наемам да коментирам, въпреки че при нас бяхме влюбени много дълго, май.
Дори до последния момент имахме неудържимо сексуално привличане.
Или тя само е играла пиеса?

Малко е възможно.
Но, ако примем, че се случи, едва ли ще можем да преценим коя е истината и къде е истината.
Така поне мисля аз.

Алби, к'во ще се правим такива срамежливци, човече! Все единият трябва да малко по- активен и ... щях да кажа "безскрупулен".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Те тогава казусът ще е прелюбопитен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какви ги говориш??????????
Мисля, чме си омъжена.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами ако бях омъжена, не бих ли могла вече да се шегувам или да споделям, че пролетта ми влияе любовно?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Оооо, тогава ще стане като в съдебна зала. Всяка страна ще твърди и доказва своята истина.
Съдът ще излезе с решение.
Което подлежи на обжалване.

А на теб ще ти се отвори много работа, даже и в извънработно време.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То, чувството ми за хумор, че го изгубих преди няколко години, е ясно.
Но, ако беше омъжена, щеше ли да си тук и сега?
Вместо да си гукаш с мъжлето или детето?

Ами детето ми пише есе по английски език. Същевременно майка ми е известно време при мен, защото претърпя тежка оперция и се грижа за нея. А колкото до другото... не желая да обременявам с черни мисли развеселената си главица.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ааааа, не.
Обаждам се на един колега от Стара Загора в 17.30 в последния работен ден преди четирите празнични дни, предлагам му споразумение и еднократно плащане, а той ми отговаря-колега, аз свърших работната седмица.
Аз му предлагам пари, а той бяга.
Не работя след 18 ч. и в почивните дни.

Въпреки, че шефът ми е на друго мнение.

Еее, в интерес на това задушевно клубче, един трудоден или поне една трудовечер няма ли да дариш?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

едната котка се гушка в скута ми и сладичко ми мърка.


Ммм, мила домашна идилична картинка.
Мечтая си и аз за едно коте като се нанеса в малкото ми жилище, но не знам дали ще имам смелост да си взема. Не съм чак такъв егоист да го затворя в жилището заради моето удоволствие.
Освен това понякога пътувам из страната за два-три дни и не знам кой би го гледал.

Ооо, това не е проблем, вече станах спец и по бракоразводни дела.
Въпреки, че при моят развод се консултирах с една колежка.
Но, това беше преди 3 и повече години.

Котките умеят да се забавляват и сами, но все пак вероятно не би било добре едно животинче всеки ден да е само, а пътуванията вече са си сериозен проблем.

Лека вечер, Алби. Изоставям те и отивам да изгладя едни дрешки на щерка ми, които си е харесала за утре и да си ударя един душ. Ама ще гледам да не си го удрям много силно, за да може утре пак да си "говорим".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Уф, дето казваше един мой началник, докато бях на държавна служба, сам човек само за кен***а става.
А, сега де?
Ние, едно време, имахме /94-95/ кокер шпаньол, после Силвестър старши и Силвестър младши-последният беше научен една вечер от децата да си отваря вратите на апартамента-НЕ ГИ УЧЕТЕ!!!!!!!!!!

Накрая- Алби рижав котарак-заедно се гледахме с него през пролетта на 2003 г., докато бях в гипс.

Лека нощ!

Много си прав. Аз от доста скоро се включвам с мнения и си задавам същите въпроси.
Станах по-толерантна в живота си след доста горчилка и благодарение на професията ми. Много се плаша от крайности, защото зная, че махалото ще премине в другата страна. Зная със сигурност, че в един конфликт не може да има само един виновен. Много често хората са свързани много патологично и трудно виреят разделени, защото заедно създават равновесие. А Вселената се стреми към равновесие. Хехе, не съм толкова мъдра, чета Зеланд

Не знам за читателите, но на двете страни, особено, ако са загубили комуникация помежду си, може да им подейства отрезяващо да видят гледната точка на другия... пък може и да продължат да се карат( спорят) и виртуално. А ние да си правим изводи докъде води отчуждението и как се разговаря на "чужди езици", уви на всеки се е случвало нещо подобно щом сме стигнали до този клуб...

Ооо, преди 07.05.2002 г. бях горд, самоуверен, смел, самонадеян, вярвах в себе си, бях душата на компанията...

Много се промених, защото разбрах, че има и друга истина, каквато и да е тя...

Независимо дали човекът в момента или по принцип е прав.

Уф, боли, питах, но така и не чух другото мнение.
Питах "Защо, защо, защо?????????
Така и не получих отговор...

И аз и аз, ама доста преди тази година

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И какво от това?
Самохаресването не подобрява социалните ми контакти.

И какъв е изхода/избора?

Щях ли да се блещя в екрана на РС, ако имах отговор.
Ама нали си спомняш оня виц за доктора с позитивното мислене, който казал на пациента си "Виж кво, може и да не ти става, ама колко пък ти прилича"
Аз мога да ти предложа нещо подобно: Цената на помъдряването е самотата

А, не, благодаря

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами ето ти отговор, докато има избор! Само не губи време.
После си викаш "по-добре влюбен", ама като не се виждат мераклиите, как да го докараш до тази емоция. И кво ти остава, освен да си кажеш "Ама съм мъъъъъъъъдър" То си е самоуспокоение, също като във вица.

Естествено, че има и друга гледна точка. Според мен, фактите , които се представят тук, трябва да са истински. А вече чувствата, емоциите, вълненията, страховете по тези факти - те са индивидуални. Затова ако се включи другата страна, би трябвало да можем да познаем, че тази история сме я чували. Ако тази страна посочи същия основен проблем.

Тук почти всеки казва "според мен", не твърдейки, че неговата истина е единствената - споделяме опит и това е.
Коя е истината няма кой да каже, а и изобщо не е нужно, тъй като субективното възприемане на фактите и събитията, за отделния човек, е много по-съществено от обективността и то е водещото.
Как ще се променят твоите отрицателни изживявания, ако знаеш, че жена ти те е оставила защото нещо си там - обективна причина? Ми точно никак. Тя си има своя версия и то единствено валидна за нея, ти - твоята - е и? Оттам нататък е изобщо без значение кой е прав и кой крив - обективна и безспорна истина е само, че нещата са такива, каквито са в момента и ти ги изстрадваш така както ги изстрадваш, а не иначе. Какво, че си прав, да речем? По-леко ли ти става?
Така и с хората, които пишат - те са в реалността и реално страдат - от това дали вярно отразяват събитията, или не - пак ще си страдат и нищо няма да се промени.
Ние не правораздаваме, че да ни трябва единствената и обективна истина, опитваме се само да помогнем като изслушаме и споделим опит - е и някой съвет, но никой не е длъжен да го следва. Всеки може да вземе за себе си онова, което би му паснало. Ако иска, разбира се.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Естествено, че има и друга истина, обаче ако ти се чувстваш зле, малтретиран, нещастен и т.н. в една връзка, какво значение има дали другия мисли като теб? Ако си живял десет години с някого и не сте могли да се разберете по основни въпроси, което те е докарало до това нещастно състояние, има ли значение кой е виновен?

По-добре наивен, влюбен и глупав, от колкото мъдър, но самотен.



Чета те от доста време, беше ми симпатичен с изживяванията си (помислих, че "обичаната " съпруга е починала), но то било съвсем друга работата-сега ти хленчиш като ощипана госпойца.


"Препоръчвам ти да не се самосъжаляваш и да продължиш кротко да си мастурбираш в нарцистично усамотение."-това не е моя мисъл, но ми хареса за твоето самоокайване

Така ли? А би трябвало. В края на краищата самоодобрението и самоуважението са основни фактори в добрата комуникация със заобикалящите ни.

Права си. Предполагам обаче, че Алби имаше предвид по- скоро, че ако бихме знаели истината и на двете страни в една тъжна, обикновено, история, би ни било по- лесно да дадем адекватен съвет понякога. Но кой знае всъщност... Сега като си мисля, вероятно бихме се затруднили много повече...

Когато става дума за чувства, обективната истина е без значение. Ако някой страда, не се чувства удовлетворен, какво от това, че отстрани погледнато може би не трябва да се чувства така? Бракът, съжителството, любовта не са саможертва, не трябва да бъдат голям компромис, а да носят радост. Може един човек да е идеален, но щом не ми е добре с него, какво от това?

Когато Господ затваря врати, отваря порти!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Брачен живот" се казва. И двете му части разказват една и съща история - за любов, брак и развод, от гледната точка на жената и от гледната точка на мъжа. Много поучително.

Когато Господ затваря врати, отваря порти!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така и не можах да гледам този филм. Мисля, че беше с Мари- Жозе Нат... Този филм е свързан в спомените ми с това, че една вечер, когато тръгнаха да го дават по единствената тогава телевизионна програма, баща ми реши, че е неподходящ за мен ( бях в първите класове) и безапелационно ме изпрати да си спя в стаята. Бях много възмутена.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно този. Много е хубав. Много ме впечатли, когато го гледах.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моето мнение е, че този форум е от огромна полза за търсещите съвети от препатили и не до там, или просто от други хора с други гледни точки.
Това, до колко и кои от съветите питащия ще приеме да приложи в живота си си остава на негова преценка и, съответно никой от пишещите тези съвети не бива да се чувства отговорен за решенията на питащия.
Участието в този форум е на добра воля, което предполага, че всички пишещи тук го правят и с добри намерения - едни търсят съвети, други дават съвети.
Това е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм чела цялата тема, да кажа. След малко, ако не изляза.
По въпроса - ми аз затова все с лични примери досаждам. Не държа да говоря толкова за мен, но това ми изглежда най-правилният начин да покажа ясно, че става дума за друг човек, за друг живот и нека всеки, на когото казвам нещо, да не го приема като правило, а да съобрази, че то си е мое, а за неговото само изводи да си останат, личните на въпросителя, не моите.

Хубаво е да приемаме нещата за верни. Някак може отмъстително и зло да прозвучи, но считам, че ако се сервира лъжа, последици от фактологически грешните отговори ще носи този, който е представил нереално нещата, нали. Значи така му се пада. Съжалявам. А хората, които са честни, а е възможно да заблудим - ми то почти във всеки постинг се четат уговорки и извинения, внимание, че може да не е точно така и хиляди такива. Всеки що-годе умен човек решава сам, отговорни може да се чувстваме, но и отсреща нека взимат отговорно решенията си.

За "другата истина" - щом някой е дошъл тук, значи важният е той. Неговото положение е това, което го тревожи. На него му е нужно внимание. Да, добре е да се гледат неща нашироко, но мисля, че когато някой пише тема, не чака толкова жадно готови решения, колкото човешка подкрепа лично за себе си. така че - моля да вярваме на тези, които пишат. Ако са ни излъгали - голяма работа, ще сме оставили стотина някакви излишни думи. Но ако ни казват истината, а се усъмним, ще нараним някой, който и без друго е в беда. Аз предпочитам да не се съмнявам. А ако се усъмня - не пиша.

- - - -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не. Ние никой не подтикваме към удавяне, защото няма сила или думи на света, които да накарат един нормален и разумен човек да влезе във водовъртежа, ако го намира за опасен. Той сам и свободно решава да се гмурне или не, защо упорито искаш ние да сме виновни, ако се окаже лош плувец? Ами не, не изпитвам съжаление към подобен тип удавници. Знаели са какво правят преди да влязат, а ако не са знаели, кой ги е карал да играят в отбора на големите?
Що се отнася до теб, не знам какво ти е казала точно в този постинг Нети, но по принцип винаги съм склонна да се съглася с нея, особено, когато сме в съгласие по дадена тема. Лошата новина е, че ти си криеш главата в пясъка, добрата, че като че ли започваш наистина да си даваш сметка за това. Няма нужда да се повтаряме. Знам, какво ще ми кажеш и защо го правиш, ти от твоя страна пък се досещаш какво ще ти напиша. Не знам колко голямо сътресение трябва да ти се случи преди да разбереш, че животът е твърде кратък за да го прекарваш в страх, независимо от това на колко си и колко си бил наранен. Погледни го така: какво още имаш да губиш? Сърцето ти е разбито, семейството също, жената, с която си искал да остарееш, вече не е до теб...И има някакво много странно противорчие, май на ваш език му се викаше конфликт на интереси - хем болката ти е от това, че вече нямаш нищо, хем те е страх да рискуваш за да не загубиш нещо. Не искам да те видя щастлив, котарако, искам само да живея достатъчно дълго за да те видя поне да се бориш за това щастие. Знам, сигурна съм, че можеш. Но мамка му, ако можеш и малко да побързаш...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А на Алби, от сърце му желая да си "извади главата от пясъка", да се освободи от сладко-горчивия наркотик със сложна химична формула - " бивша жена - егоистична, секси, кучка-царица" и да има късмет, колкото и клиширано да звучи - е да срещне сродна душа...
Мисля, че нашият котарак е хубав мъж, с ценни от гледна точка на партньорството качества, и е грехота да се оставя такова съкровище да се пилее в самота!

Някъде по света има една жена, която се нуждае от него, от любовта и грижата му, от способността му да съпреживява...жена, която да му даде същото в отговор.
С вече научени уроци - късмет Алби!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MamaNetty на 12.05.07 09:45.